Велико нещо е бабата. Така казваше собствената ми баба, когато

Велико нещо е бабата. Така споделяше личната ми баба, когато ме оставяха при нея на дълги ваканции и самоотвержено започваше да „ поправя " следите от нескопосната целогодишна грижа на родителите ми към мен. Всичко започваше с настаняването и разхвърлянето на багажа ми, налагането на персоналния й ред за подбиране на облекла в дрешника, преформатиране на основаните ми привички и стройна стратегия за лятно духовно и физическо израстване. Баба започваше амбициозно, само че тъй като продължаваше интензивно да работи, скоро ме оставяше на мира и единствено кампанийно следеше дали извършвам заложената от началото възпитателна линия. Току се появи на вратата на стаята в среднощ и със задгробен глас попита: „ Абе, баба, ти четеш ли си книжките от листата по литература? " или „ Колко думи по британски научи през днешния ден? ". Сега, много години по-късно, мога да се похваля с много сериозен опит с разнообразни видове баби. Моята персонална беше единствено една, само че ми остави мемоари за 10. След нея съм имала взимане - предоставяне със селски баби, баби от дребни градчета, баби столичанки, баби европейки, баби с по-старовремски разбирания, баби-бунтарки и калпазанки, рискови баби и такива, чията дивотия и сила могат да те накарат да се чувстваш същинско ретроизкопаемо. От цялото ми персонално наблюдаване върху бабите обаче мога да направя един явен извод - бабата от ден на ден не е това, което беше, само че постоянно ще си е велико нещо.

Профил на обичайна българска баба

 Това е тази баба, при която са те водили на село. Или тази, която незабавно се е пенсионирала, когато си се родил, с цел да ти се отдаде. Най-често този вид баби завземат властта по развъждане на децата с цялостна мощ, с цел да могат „ младите да работят ". За тях внуците са нещо като домашни принцове и принцеси, които са родени с извънмерни неземни гении и със специфична житейска задача, в която единствено бабите им са изначално отдадени. Те в никакъв случай не се съмняват в качествата на повереното им потомство и го оставят да се развива непременно. Дори и на тази да наскърбяват бабите си или да ги третират като плебеи. Преди години попаднах на една блага селска картинка, в която в една от къщите за цяло лято се беше преселила градската снаха с осеммесечното бебе. Свекървата беше варосала къщата собственоръчно, мебелите бяха уместно освежени и разместени, всички кувертюри на леглата и ковьорчета по стените - изпрани, а кошарката на детето - царствено ситуирана в средата на най-представителната стая и обградена с дванайсет стола.

 Всички те за възможните посетители - други баби - които ще идват всекидневно да гледат детето, до момента в който си играе в кошарката и да му се възхищават. Надвечер към шест и нещо, преди банята на бебето, бабешкото шествие започваше. Идваха усмихнати и нагласени, коя с китка здравец, коя с литър мляко от кравата или две домашни яйца, събуваха си галошките пред вратата на къщата и засядаха на столовете, с цел да следят бебешкото зрелище. Хлапето в кошарата каже „ а " и „ ааааа " повтаря бабешкият хор! Хлапето изплюе парчето ябълка, което лигави от час насам и бабешкият тим скача като един да го вземе и да му подаде чисто ново. След като се поотпуснат малко, бабите започваха свои независими осъществявания, които трябваше да забавляват осеммесечния човечец в кошарата. Една пее и пляска, друга прави физиономии, трета приказва бебешки език... А в същото време гордата баба собственица на внучето принася сладки и вишновки, целува мъника по целото и понякога професионално му подушва дупето, с цел да следи функционалностите на бебешката отделителна система. И в случай че инцидентно бебокът се е наакал, да го разгласи значимо на висок глас, с цел да могат всички в хор да въздъхнат облекчено. Със сигурност тази възраст е единствената, в която някой по този начин се радва на тъкмо тези ти творби. А в случай че оценката идва от устата на баба ти, то са провъзгласени съвсем за щедьоври.

 Най-голямата драма в живота на обичайна баба е неналичието на вкус у внучето. Когато стават баби, другояче напълно обикновено хранещи се дами постоянно трансформират радикално визиите си за допустимите количества храна, които едно детско стомахче може да поеме. Докато тя се наяжда с кисело мляко и парче самун, внучето наложително би трябвало да погълне първо, второ, трето и компот, тъй като е „ потребно и домашно ", „ който не яде, няма да порасне " и тъй като „ циганчето ще те пребори ". Всеотдайната баба е подготвена да стане в пет сутринта, с цел да забърка мекици за закуска и върти баници просто ей по този начин, до момента в който ти се събудиш от следобедния си сън. Тя е уверена, че ти можеш да правиш всичко най-добре, само че че тези умения би трябвало да се пазят, по тази причина постоянно не ти дава да вършиш никаква домакинска работа и даже и през разум не й минава да спре персонално да ти пере облеклата. Колкото повече растеш, толкоз повече разбираш, че с този вид баба можеш да правиш каквото си искаш, по тази причина постоянно я докарваш до полуда с пакости. А тя, колкото и да заплашва, че ще те каже на вашите, мълчи като партизанин и единствено скрито ти клати глава зад гърбовете им. И е малко ревлива - плаче за щяло и нещяло, то то си е част от балканската й сензитивност.

 Тази блага, прелестна, наша си баба, с изкривените от работа пръсти, с цветните басмени роклички „ за публично ", с късата, боядисана в алено или патладжанено-черно коса, която еднообразно добре може да оплете пуловер, да нацепи дърва, да белоса зид, да сготви за курбан или кръщене и да „ отчува " прасе, която се обърква в огромния град и като пристигна на посетители, избира да си стои в жилището, но не повече от ден-два, която е затворила зимнина за половината ви родословие и безмълвно понася капризите на градските си внучета, че къщата й е остаряла, банята й е грозна и няма интернет, към този момент е малцинство. На нейно място решително застъпва новият модел европейска баба, за която този тип житейски корелации сред поколенията са просто следващото забавно нещо, което се случва в живота им. Без обаче нито да го осмисля изцяло, нито да го трансформира.

Профил на новата българска баба

 Тя е към този момент толкоз над бабешкия начин на живот, че даже не желае да я назовават „ маминка ". „ Баба " си й е безусловно окей и тя си носи това звание тъкмо по този начин, както си носи научните трофеи примерно. За разлика от предшественичките си, актуалната баба най-често продължава да работи, до момента в който може. От една страна, несъмнено, тъй като с нищожната си пенсия може само да се трансформира в класическа баба от остарял вид и да се прибере да мизерства в някое село. От друга страна, обаче, тя продължава да е дейна и тъй като появяването на внуците никога не е определящото живота й събитие. Тя може и да не е чак от вида „ който има деца, да си ги гледа ", само че сигурно няма да се откаже от кариерата си, с цел да се посвети на света на памперсите, бибероните и детските игрички. Гледането на дребния член на фамилията може да влезе в графика й, само че единствено някъде там след работа и преди класа по йога. „ И в случай че може да не е в събота, че в петък вечер пием вино с приятелки и нуждая се да си поспя до обед ", както предизвести майката на една другарка, когато семейството разпределяше грижата за новороденото бебе в фамилията.

 Съвременната баба към този момент все по-често си наподобява напълно секси - даже и да е над седемдесет, тя носи дънки, може би има кожено яке, кара кола или колело, нищо чудно и да пуши, има карта за фитнес (и върви постоянно, не е като мен и теб), а описът й със заведения, където я познават персонално се конкурира с твоя личен по многообразие и величина. Бабата на една моя колежка беше тъкмо от този вид и любмото й месечно развлечение беше да върви на шопинг с внучката си. Минаваше да я вземе след работа с кола (караше една остаряла и очукана тойотка), откарваше я в някой мол и безусловно го превземаше. „ Баба ми е чисто луда! ", споделяше колежката на идващия ден, като броеше с взор в тавана нещата, които родственицата й беше придобила. „ Две червила, една тъмнокафява серпантина, слушалки за айфона - червени, че белите ги изгубила и желала тия незабавно да си ги вижда в чантата, пухен шал, маратонки, сутиен и плетена рокля с цип от горната страна до долу откъм гърба ". Истина е, че бабата си беше образована, четеше и говореше непознати езици, ходеше на спектакъл и изложения, а в айфона й постоянно звучеше рок. Работеше на компютър и ползваше скайп като „ добър ден ", с цел да се свързва с другите си внуци, пръснати из света. Един път се заговорих с нея и за към пет минути ми направи цялостна дисекция на четиримата си внуци без ни минимум да изпадне в див старешки екстаз във връзка с каквото и да е, обвързвано с тях.

 „ Този в Щатите е огромен мърморко, на мъжа ми се е метнал. Много противен за дълга връзка. Близначките в Италия са оперени. С едната се разбирам по-добре, тя е работна, само че не е надарена. Другата е надарена, само че е подобен ужасяващ темперамент, че никой няма да а вземе. Но пък и защо й е?! Тази тука никак не е дейна. Може да стои на едно място и да не е щастлива, което не го разбирам, но неин си е животът - да си го оправя. Иначе е благо момиче. " След това й звъннаха по телефона да я канят на хижа за Нова година, та тя извинително ми помаха с ръка и се впусна да разпитва за детайлности от сорта на „ а диджей ще има ли или всеки ще си направи флашки с обичаните части " и „ дайте да не рискуваме с домашни виновност - ще видя в интернет някъде за евтини и хубави виновност, а и карта имам от едни винарни тука... " После си метна чантата с ресни на рамо, подхвана внучката си и като постави ръка на айфона си, ми подвикна „ Ще ти звънна да ми кажеш кой ти е парфюма - доста ми хареса! " След това се впусна в градския си темп, където в действителност фактът, че е баба няма никакво значение. Наистина велико нещо е бабата. Особено този нов, толкоз деятелен и въодушевяващ тип.

Инфо: www.webcafe.bg