Настоящ физик и бивш изследовател от НАСА: Да, струва си да изучаваме НЛО!
Великият съветски публицист Аркадий Стругацки е споделил: “Летящи чинии или има, или няма, без значение от вярата ми. Ако това са естествени формирания, ще бъде скучно. Ако са извънземни, които ни следят – неприятно. Сигурно има и трето решение, аз съм за него ”.
Миналата седмица описах за едно научно изследване, съгласно което е по-вероятно да сме сами във Вселената [1]. Проучването се занимава с парадокса на Ферми, който гласи следното: Вселената е голяма. Има милиарди звезди и планети, на някои от които може да е зародил рационален живот. Тогава за какво не виждаме доказателства за неговото битие? Къде са извънземните радиосигнали? Къде са чуждоземните кораби?
Ами в случай че въпреки всичко има извънземни кораби? Ако най-малко някои от така наречен Неидентифицирани летящи обекти (НЛО) са чуждоземни галактически апарати? Днес ще ви срещна със мнението на проф. Кевин Кнут, който понастоящем работи в Университета Олбани, а преди този момент е бил откривател към НАСА.
Най-общо казано, Кнут счита, че НЛО заслужава да бъде изучавано от сериозната просвета. Становището на учения е изложено в публикация, оповестена на уеб страницата The Conversation [2].
Кнут признава правилото на Карл Сейгън, че “изключителните изказвания изискват изключителни доказателства ”. Проблемът в действителност лежи в това, че няма ясно и изрично доказателство за среща с НЛО, коeто изрично да удостовери извънземно събитие. Освен това НЛО мъчно се подчинява на научния способ. Науката изисква хипотезите да бъдат тествани неведнъж. Но наблюденията на НЛО нито могат да се управляват, нито подлежат на повтаряне. Ето за какво НЛО лежи оттатък границите на сериозната просвета. Опасенията на Кнут са, че като резултат от това тематиката за НЛО се е трансформирала в табу за учените. Въпросът за извънземните е зарязан в ръцете на псевдоучени, които се занимават с тайни теории и голословни спекулации.
Професорът счита, че крайният песимизъм във връзка с НЛО може да се съпостави с вяра – някои учени ще се опитат да създадат всичко допустимо, с цел да отхвърлят извънземния генезис, в същото време предлагайки някакво неуместно пояснение, което е прекомерно просто, с цел да обясни цялостния аспект на дадена среща с неидентифициран обект. Това единствено усилва публичното съмнение, че има интрига. Учените, споделя Кнут, са длъжни да прегледат всички вероятни хипотези, и тъй като знаем прекомерно малко за НЛО, към момента не сме в положение да отхвърлим напълно извънземната догадка. Факт е, че част от срещите с НЛО (вярно – доста дребен % от всички) не се подчиняват на естествените пояснения.
Ученият също по този начин припомня, че 4.6% от астрономите са следили и са записвали необясними явления. В това число НЛО са следени и през телескопи. Много страни – Бразилия, Канада, Дания, Еквадор, Франция, Нова Зеландия, Русия, Швеция и Англия са почнали да разсекретяват документите си за НЛО от 2008 година насам. Документите демонстрират, че 5% от отчетите са достоверни, само че необясними. Кнут се базира на пенсионирания полковник Джон Александър, който споделя: “Разсекретяването е реалност, има купища генерали, включително руски генерали, които излизат нескрито и споделят, че НЛО е действително. Идеята ми е: още какъв брой пъти би трябвало старши длъжностни лица да излизат и да споделят, че е действително? ”
Като умозаключение Кевин Кнут твърди, че има доста доказателства, съгласно които дребен % от НЛО са действителни неидентифицирани обекти, притежаващи полетни характерности, които лежат оттатък познатото съгласно човешките технологии. Да – нито едно от тези доказателства не би устояло на най-строгите научни стандарти. Но съществуват голям брой едновременни наблюдения с доста достоверни очевидци, радарни измервания и фотографии, които установяват наличието на неидентифициран летящ обект.
Кнут е безапелационен, че декласифицирането оказва помощ, само че единствено ненапълно – тематиката би трябвало да бъде изучена и от стандартната просвета. Това следва да продължи, до момента в който не се оформи явен теоретичен консенсус.
