Св. преподобни Висарион Чудотворец
Великият всред нашите отци Висарион бил роден и учтив в Египет. От млади години той възлюбил Бога и светлината на Божията берекет възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.
Свети Висарион подхванал странствуване до светите места в Йерусалим. Тук той видял преподобни Герасим, който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Йордан и на който служел един лъв. Видял също и доста други подвижници, живеещи там в разнообразни места и които след това просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил огромна изгода за своята душа.
Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил нравствен отец в лицето на Исидор Пелусиотски. Като идвал постоянно при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към непоколебим живот. Накрая, откакто раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.
Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени писания и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал сходен на безплътните ангели. Неговият пост бил безподобен: от време на време по цяла седмица не вкусвал нищо, а от време на време не приемал храна и пиво в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно намерено място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и мозъка си към него и по този начин прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоешком неподвижно. В продължение на тези четиридесет дни той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не споделил нищо никому, не бил оборен от сънливост, не изпаднал в изнемога от естествена уязвимост, за нищо земно не помислил с мозъка си, само че целият - сходно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с огромна берекет: Бог му дал дара на чудотворството, тъй че той се уподобил на античните свети пророци. Така той станал сходен на Мойсей: както Мойсей в миналото в античност посредством посочената му от Бога дървена сопа трансформирал горчивата вода в пустинята в сладка, с цел да напои жадния Израил, по този начин и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, с цел да напои изнемогващия от жадност собствен възпитаник. Това станало по този начин: един път, когато светият и неговият възпитаник ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от мощния зной и като почуствал огромна жадност, споделил на преподобния:
- Отче, доста съм жаден.
Преподобният, откакто се помолил и осенил с кръстния знак морето, споделил:
- В името на Господа, вземи и пий.
Ученикът почерпил вода от морето в един дребен съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила доста сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил задоволително и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и споделил на ученика:
- Защо изпълни съда с вода?
Ученикът отвърнал:
- Прости ме, отче! Взех вода, с цел да не се изтезавам още веднъж от жадност.
А старецът споделил:
- Бог, Който участва на това място, участва и на всяко друго, както тук, по този начин и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.
А името на този възпитаник било Дула.
Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин: както той, при победната борба с аморейците, спрял придвижването на слънцето; по този начин направил и този Божий ласкател. Когато един път отивал дружно с ученика си при един дъртак, слънцето към този момент почнало да клони на запад, а оставало още доста път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:
- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, до момента в който не дойде при Твоя раб!
И по този начин и станало: слънцето не залязло до тогава, до момента в който преподобният не дошъл при стареца.
Свети Висарион се уподобил и на Божия оракул Илия. Както по време на суша той направил да се излее от небето изобилен дъжд, по този начин нееднократно и два пъти направил и преподобният.
Светият се уподобил и на оракул Елисей: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, минал река Йордан, по този начин и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той минал като по изсъхнало река Нил и по този начин прекосявал всички реки, които срещал по пътя си.
Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да правят молебствия за него в църквата, с цел да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, защото бил доста злобен и яростен.
Клириците почнали да се питат:
- Какво да вършим с този бесноват?
А някои споделили:
- Никой не може да изгони тоя бяс с изключение на отец Висарион. Но в случай че ние го помолим за това, той няма да пристигна в храма. Затова да създадем по този начин: на идващия ден сутринта той ще пристигна в храма пръв, само че ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а по-късно ще кажем на стареца: „ Събуди спящия. "
Клириците по този начин и създали.
Когато преподобният влезнал в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони отсам, той застанал покрай него. Щом почнало да се чете църковното предписание, клириците споделили на стареца:
- Отче, разбуди спящия.
Висарион, като се доближил до индивида, го побутнал и споделил:
- Стани и си иди отсам.
И бесът, изпъден от думата на светия, незабавно излязъл от болния. Човекът се изправил и почнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И от този момент той бил изцяло здрав.
По подобен метод клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, защото този преподобен отец не желаел да прави чудеса очевидно, с цел да не бъде прочут от хората. Бидейки преклонен и смятайки себе си за неверен, той бягал от човешките похвали.
Случило се, че един брат от скита паднал в някакво провинение, заради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като неподобаващ да бъде дружно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл дружно със съгрешилия, като споделил:
- И аз съм неверен.
Такова било смирението на светия.
Неговите възпитаници оповестяват за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постелка, с цел да отдъхне. Той си разрешавал да дремне единствено за малко, стоешком или седейки. Преподобният постоянно увещавал своите възпитаници да бодърстват и всячески да се пазят от вражеските изкушения.
Той казвал:
- Монахът би трябвало да бъде целият като око, сходно на херувимите и серафимите. И в случай че някой живее спокойно, без да има изкушения, той още повече би трябвало да бодърства и да смирява себе си пред Бога, с цел да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, заради гордостта, мнозина са падали в битка с дявола. Понякога Бог заради нашата отпадналост не ни изпраща тествания, с цел да не погинем напълно.
По живота си този свят отец бил сходен на небесна птица, тъй като не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е леговище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите сходно на заблудил се пасажер. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел единствено оскъдно облекло, което едвам прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че денем го изгарял слънчевият задух, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв заслон. Бродел по планините, като птица, търсейки усамотение, въздигайки мозъка си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл само и единствено в Него. Сълзите непрекъснато извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всеки път плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока напреднала възраст, той се преставил във безконечния живот и минал от рева във безконечното забавление, дружно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Свети Висарион подхванал странствуване до светите места в Йерусалим. Тук той видял преподобни Герасим, който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Йордан и на който служел един лъв. Видял също и доста други подвижници, живеещи там в разнообразни места и които след това просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил огромна изгода за своята душа.
Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил нравствен отец в лицето на Исидор Пелусиотски. Като идвал постоянно при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към непоколебим живот. Накрая, откакто раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.
Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени писания и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал сходен на безплътните ангели. Неговият пост бил безподобен: от време на време по цяла седмица не вкусвал нищо, а от време на време не приемал храна и пиво в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно намерено място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и мозъка си към него и по този начин прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоешком неподвижно. В продължение на тези четиридесет дни той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не споделил нищо никому, не бил оборен от сънливост, не изпаднал в изнемога от естествена уязвимост, за нищо земно не помислил с мозъка си, само че целият - сходно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с огромна берекет: Бог му дал дара на чудотворството, тъй че той се уподобил на античните свети пророци. Така той станал сходен на Мойсей: както Мойсей в миналото в античност посредством посочената му от Бога дървена сопа трансформирал горчивата вода в пустинята в сладка, с цел да напои жадния Израил, по този начин и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, с цел да напои изнемогващия от жадност собствен възпитаник. Това станало по този начин: един път, когато светият и неговият възпитаник ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от мощния зной и като почуствал огромна жадност, споделил на преподобния:
- Отче, доста съм жаден.
Преподобният, откакто се помолил и осенил с кръстния знак морето, споделил:
- В името на Господа, вземи и пий.
Ученикът почерпил вода от морето в един дребен съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила доста сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил задоволително и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и споделил на ученика:
- Защо изпълни съда с вода?
Ученикът отвърнал:
- Прости ме, отче! Взех вода, с цел да не се изтезавам още веднъж от жадност.
А старецът споделил:
- Бог, Който участва на това място, участва и на всяко друго, както тук, по този начин и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.
А името на този възпитаник било Дула.
Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин: както той, при победната борба с аморейците, спрял придвижването на слънцето; по този начин направил и този Божий ласкател. Когато един път отивал дружно с ученика си при един дъртак, слънцето към този момент почнало да клони на запад, а оставало още доста път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:
- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, до момента в който не дойде при Твоя раб!
И по този начин и станало: слънцето не залязло до тогава, до момента в който преподобният не дошъл при стареца.
Свети Висарион се уподобил и на Божия оракул Илия. Както по време на суша той направил да се излее от небето изобилен дъжд, по този начин нееднократно и два пъти направил и преподобният.
Светият се уподобил и на оракул Елисей: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, минал река Йордан, по този начин и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той минал като по изсъхнало река Нил и по този начин прекосявал всички реки, които срещал по пътя си.
Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да правят молебствия за него в църквата, с цел да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, защото бил доста злобен и яростен.
Клириците почнали да се питат:
- Какво да вършим с този бесноват?
А някои споделили:
- Никой не може да изгони тоя бяс с изключение на отец Висарион. Но в случай че ние го помолим за това, той няма да пристигна в храма. Затова да създадем по този начин: на идващия ден сутринта той ще пристигна в храма пръв, само че ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а по-късно ще кажем на стареца: „ Събуди спящия. "
Клириците по този начин и създали.
Когато преподобният влезнал в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони отсам, той застанал покрай него. Щом почнало да се чете църковното предписание, клириците споделили на стареца:
- Отче, разбуди спящия.
Висарион, като се доближил до индивида, го побутнал и споделил:
- Стани и си иди отсам.
И бесът, изпъден от думата на светия, незабавно излязъл от болния. Човекът се изправил и почнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И от този момент той бил изцяло здрав.
По подобен метод клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, защото този преподобен отец не желаел да прави чудеса очевидно, с цел да не бъде прочут от хората. Бидейки преклонен и смятайки себе си за неверен, той бягал от човешките похвали.
Случило се, че един брат от скита паднал в някакво провинение, заради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като неподобаващ да бъде дружно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл дружно със съгрешилия, като споделил:
- И аз съм неверен.
Такова било смирението на светия.
Неговите възпитаници оповестяват за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постелка, с цел да отдъхне. Той си разрешавал да дремне единствено за малко, стоешком или седейки. Преподобният постоянно увещавал своите възпитаници да бодърстват и всячески да се пазят от вражеските изкушения.
Той казвал:
- Монахът би трябвало да бъде целият като око, сходно на херувимите и серафимите. И в случай че някой живее спокойно, без да има изкушения, той още повече би трябвало да бодърства и да смирява себе си пред Бога, с цел да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, заради гордостта, мнозина са падали в битка с дявола. Понякога Бог заради нашата отпадналост не ни изпраща тествания, с цел да не погинем напълно.
По живота си този свят отец бил сходен на небесна птица, тъй като не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е леговище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите сходно на заблудил се пасажер. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел единствено оскъдно облекло, което едвам прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че денем го изгарял слънчевият задух, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв заслон. Бродел по планините, като птица, търсейки усамотение, въздигайки мозъка си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл само и единствено в Него. Сълзите непрекъснато извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всеки път плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока напреднала възраст, той се преставил във безконечния живот и минал от рева във безконечното забавление, дружно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава популярност во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ