Великият Хъбъл: “Не сме сами във веселената!”
Великият Едуин Хъбъл, на който е кръстен най-известния телескоп, декларира на днешния 30 декември “Не сме сами във веселената ”.
Това става през 1924 година, когато астрономът Хъбъл оповестява съществуването на други галактики.
Това трансформира схващанията за Вселената като цяло.
До този миг са следени единствено обекти от нашата вселена Млечен път. До тогава астрономите считали, че цялата галактика се изчерпва точно с тази вселена. На процедура думата вселена произлиза от гръцкото наименование на Млечния път.
Първият, който загатва за съществуването на отдалечени от нашата планета звезди е гръцкият мъдрец Демокрит.
За първи път Млечният път е следен през телескоп от Галилео Галилей през 1610.
Той открива, че галактиката е формирана от голям брой звезди. Едва през 1750 година Томас Райт спекулира в труда си “Оригинална доктрина, или нова догадка за Вселената ”, че галактиката е въртящо се тяло от доста звезди, които са свързани между тях посредством гравитационните сили. Всъщност той се оказва прав.
Използвайки телескопа Хукър, най-мощният по това време, Хъбъл съумява да разпознава няколко цефеиди (променливи звезди, жълти гиганти) в няколко спираловидни мъглявини, в това число и мъглявината Андромеда.
През 1921 година Харлоу Шейпли оповестява, че галактиката Млечен път е дълга тъкмо 300 хиляди светлинни години. Или 10 пъти по-голяма, в сравнение с са си мислили всички по това време. За изчисленията си той употребява няколко цефеиди.
Според Шейпли мъглявините, които Хъбъл следи, са единствено облаци от газ, които не се намират доста надалеч.
За да потвърди, че тези мъглявини не са толкоз близо, Хъбъл употребява цефеида от Андромеда, с цел да пресметна дистанцията до мъглявината. Оказва се, че то се развнява на съвсем 1 млн. светлинни години, което надвишава дължината на Млечния път. От тук идва и логическият извод – тези мъглявини са отвън нашата вселена и надлежно вселената не се изчерпва единствено с нея.
Шейпли написа на Хъбъл следното: “Не знам дали скърбя или съм удовлетворен за тази развръзка на казуса с мъглявините. Може би и двете. ”
Въпреки успеха си над своя професионален противник, Хъбъл не се оказва 100 % прав. До гибелта си той упорства, че следените от него обекти отвън Млечния път са мъглявини, а не галактики, както твърди Шейпли.
Една година по-късно Хъбъл сформира и необятно употребяваната система за класификацията на галактиките, базирайки са на формите, които те образуват. Той подрежда другите видове галактики в системата, която през днешния ден познаваме като Камертонна диаграма на Хъбъл.
Благодарение на галактическия телескоп, носещ името на този остроумен и бележит астроном, ние съумяваме да надникнем доста по-далече от това, което той в миналото си е представял.
За 34 години от стартирането на Хъбъл през 1990 година са направени над милион наблюдения, снимани са повече от стотици хиляди фотоси на повече от 50 хиляди небесни обекта.
Също по този начин телескопът оказа помощ на учените да дефинират приблизителната възраст на Вселената (13,7 милиарда години), да открият, че в центъра на множеството галактики има черни дупки, да следят образуването на планети и да открият, че Вселената се разраства все по-бързо.
Още вести четете в графа “Живот ”
