Великите личности, изоставили децата си! Не е за вярване кои

Великите персони, изоставили децата си! Не е за поверие кои са те…

Можете да пишете духовни стихове за любовта и душата и в продължение на доста години хората ще се възхищават на велики стихотворения и метафизичен трактати, без да знаят, че по време на основаването на тези прелестни творби, някъде е умряло от апетит или от блян изоставеното дете на създателя.

Плачело единствено или просто лежало безмълвно, обърнато към стената – когато схванало, че никой няма да пристигна да го утеши… Но тези велики хора доста съжалявали себе си. Те доста добре разбирали своите паники. И откровено недоумяват – за какво страдат толкоз доста? Защо?

Въпреки че не са имали особени премеждия: нито апетит, нито побоища, нито цялостна взаимозависимост от другите…

Ето и тези персони, които евентуално до гроб не са не запомнили за стореното от тях:

Философът Жан-Жак Русо дава петте си деца, едно по едно в сиропиталище. Партньорката му ражда децата и по-късно ги води в сиропиталището.

Русо написа, че е желал децата да станат селяни. Здравословен труд на чист въздух, елементарна храна, естетика с природата… Най-вероятно малчуганите просто са умрели в сиропиталището – изискванията през XVIII век са били ужасяващи.

Русо въобще не е мислил за това. Той написва етюд за вярното образование на децата, който му донася славата на популярен възпитател и просветител….

Лорд Байрон дава четиригодишната си противозаконна щерка Алегра в манастир. Първо той лишава момичето от майка ѝ, а по-късно на него му доскучава от детето „ Тя е упорита като муле и ненаситна като магаре! “ – по този начин поетично Байрон характеризира детето си.

Момиченцето му пречело; той живеел в палат. Трудно е да си представим по какъв начин в един палат може да пречи едно четиригодишно дете…

В манастира момиченцето почнало да вяхне и да линее.

„ Бледа, тиха и деликатна “, – такава я запомнили. С присъединяване на монахините Алегра написала писмо до татко си; или по-скоро жалостивите монахини написали от нейно име молба да я посети…

Байрон считал, че Алегра просто очаквала дарове. Нямало потребност да върви! На петгодишна възраст момичето умряло измежду непознати…

Поетесата Марина Цветаева дава децата си в сиропиталище в годините на глада. Освен това наредила да не споделят, че е тяхна майка. Да казвали, че са сираци.

В сиропиталището най-малката щерка, Ирина, умира от апетит и заболявания. Поетесата видяла с очите си изискванията на децата – под прикритието, че им е кръстница, ги посещавала. По-късно прибрала по-голямата си щерка. По-малката умира измежду непознати хора. Можете да прочетете повече за тази история в „ Смъртта на Ирочка Ефрон “. На погребението на щерка си Цветаева не отива, само че написва доста тъжно стихотворение за претърпяното.

Разбира се, било доста мъчно да се живее в Москва в обособен апартамент с две деца, без работа. Така доста мъчно да се написа и лирика, децата изискват доста внимание, хранене. Цветаева загатва и за „ борбеността “ на двегодишната Ирина…

Може би нашите прабаби не са давали децата си в сиропиталища, тъй като са работили и не са писали стихове. На тях им е било по-лесно, в сравнение с Цветаева. Или Байрон. Или Русо…

Философът Русо със страдание написа за себе си:

„ Самотен, болен и оставен от всички в леглото си, мога да умра в него от беднотия, мраз и апетит и никой няма да се тревожи за това “… Русо е бил спасяван от апетит и мраз от многочислени настойници. Приятелите му и самата майка на раздадените деца са се тормозили за него.

Това са велики хора, оставили след себе си велики творби, които учат на рационалното, положителното и безконечното.

А ориста на техните деца не е известна на доста хора; само че е належащо да се знае за нея. Освен това е належащо да се помни – детето е изцяло подвластно от родителя.

Лесно е да го предадеш! То няма да може да стачкува, нито да отмъщава, нито да укорява. До последния ден ще се надява, че ще дойдат за него и ще го спасят, ще го вземат назад!

Поетът Шели вижда над морето в замъка на Байрон светлия облик на дребната Алегра. Тя се усмихвала. Била дала прошка всичко. Децата прощават…

Автор: А. В. Кирянова

Източник: Четилище