Загадъчните корени на Великденското зайче
Великденският заек може да не намира място в българската традиция при отбелязването на Великден, само че към Страстната седмица шоколадовите зайчета са едно от най-често срещаните лакомства по магазините.
Корените на заека като знак на празника в страните от Западна Европа (а след това и САЩ) обаче е обхванат в тайнственост като няма единогласие по това по какъв начин тъкмо се е зародил той.
Налице са голям брой теории и спекулации. Една от тях свързва Великденския заек с езически обичаи, най-много с богинята Остара. Други търсят общото сред зайците, пролетта и плодовитостта.
Макар мнозина да свързват Великденския заек най-много със Съединени американски щати, това в огромна степен се дължи и на консуматорското общество там и налагането на заека като един от продаваемите облици към Великденските празници. В реалност обаче Великденският заек се трансферира оттатък Океана едвам през 18 век.
Това, естествено, става с помощта на немски протестанти, емигрирали в региона на Пенсилвания. Те разказвали на децата си историята за " Osterhase " - заекът, който съгласно легендата подарява шарени яйца на децата. За задачата децата авансово са приготвяли специфични гнезда в своите шапки.
По-късно традицията се популяризира из останалите щати, а с изключение на боядисани яйца скоро се появяват и шоколадови, както и други типове лакомства. До края на 19 век голям брой сладкарски магазини в източните щати на Съединени американски щати към този момент продават сладкиши във формата на зайци – прототипи на шоколадовите зайчета, на които се радваме през днешния ден.
В времето гнездата за яйцата са сменени от кошници. Децата стартират да оставят и моркови, при положение, че Великденското зайче е гладно от цялото това отскачане. Тук се вижда връзката на легендата за Великденския заек с тази за Дядо Коледа - освен носенето на някакви дарове за децата, само че и оставянето на нещо в компенсация от страна на децата.
Животното, знак на Великден, което няма общо с християнството
Във Великденския заек обаче мъчно може да се откри нещо библейско. Дори в противен случай - Библията отхвърля заека като мръсно животно и приканва хората да не го употребяват - „ заекът и питомният заек, тъй като те преживят, само че нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас “, показва се във Левит 11:5 и 11:6.
В националните вярвания по нашите земи дивият заек се счита даже за демонично животно, обвързвано с редица суеверия. Като да вземем за пример да се обърнеш назад, в случай че заек пресече пътя ти, или че бременни дами не би трябвало да ядат заешко месо. Обичайните апокалиптични паники, налагали се потомство след потомство.
Въпреки това в християнското изкуство заекът е показван и като знак на прераждането, с което незабавно може да се направи връзката с пролетта и събуждането на природата за нов живот.
Що се отнася до свързваните с немската легенда яйца, които заекът носи, те също имат по-особено място в православната традиция, защото църквата има бит да не се ядат яйца по време на Великия пост. Консумацията им се пази за Великден, за който яйцата биват боядисвани в разнообразни цветове – традиция, публикувана и у нас.
Зайците постоянно са свързвани и с майката на Иисус - Дева Мария. В картината „ Девата със заека “ на ренесансовия художник Тициан е наранена точно таи връзка. Дева Мария държи с едната си ръка заек, който символизира както нейната непорочност, по този начин и плодовитостта й. Заекът е бял, с цел да изобрази още по-добре нейната непорочност.
Свързването на зайците с непорочност и непорочност е необичайно, имайки поради това, че животното от епохи е знак и на бурна полова интензивност. Неслучайно намира място и на логото на Playboy.
Лек англосаксонски привкус
В своята " Немска митология " от 1835-а Якоб Грим написа, че " евентуално заекът е бил свещено животно на Остара ". Става дума за англосаксонската богиня на плодовитостта Остара и въпреки тази връзка да е повторена по-късно от други създатели, тя не е изцяло потвърдена.
Връзката на Великден с Остара е направена още от Беда Достопочтени – монахът, чиито писания са от фундаментално значение за църквата и изчисляването на точната дата на Великден. В своята творба „ The Reckoning of Time” той изяснява, че месецът Eosturmonath (еквивалентен на април) в миналото е носил името на богиня, „ наречена Остара, в чиято чест са се провеждали празненства “. Въпреки това не може единомислещо да се одобри, че Великденският заек е „ дотичал “ до наши дни от тъкмо този мит.
Ясен отговор на загадката няма. Зад Великденския заек в действителност стои тайнственост, в която се преплитат знаци за плодовитост, непорочност и религиозни знаци.
Източник: webcafe.bg
Корените на заека като знак на празника в страните от Западна Европа (а след това и САЩ) обаче е обхванат в тайнственост като няма единогласие по това по какъв начин тъкмо се е зародил той.
Налице са голям брой теории и спекулации. Една от тях свързва Великденския заек с езически обичаи, най-много с богинята Остара. Други търсят общото сред зайците, пролетта и плодовитостта.
Макар мнозина да свързват Великденския заек най-много със Съединени американски щати, това в огромна степен се дължи и на консуматорското общество там и налагането на заека като един от продаваемите облици към Великденските празници. В реалност обаче Великденският заек се трансферира оттатък Океана едвам през 18 век.
Това, естествено, става с помощта на немски протестанти, емигрирали в региона на Пенсилвания. Те разказвали на децата си историята за " Osterhase " - заекът, който съгласно легендата подарява шарени яйца на децата. За задачата децата авансово са приготвяли специфични гнезда в своите шапки.
По-късно традицията се популяризира из останалите щати, а с изключение на боядисани яйца скоро се появяват и шоколадови, както и други типове лакомства. До края на 19 век голям брой сладкарски магазини в източните щати на Съединени американски щати към този момент продават сладкиши във формата на зайци – прототипи на шоколадовите зайчета, на които се радваме през днешния ден.
В времето гнездата за яйцата са сменени от кошници. Децата стартират да оставят и моркови, при положение, че Великденското зайче е гладно от цялото това отскачане. Тук се вижда връзката на легендата за Великденския заек с тази за Дядо Коледа - освен носенето на някакви дарове за децата, само че и оставянето на нещо в компенсация от страна на децата.
Животното, знак на Великден, което няма общо с християнството
Във Великденския заек обаче мъчно може да се откри нещо библейско. Дори в противен случай - Библията отхвърля заека като мръсно животно и приканва хората да не го употребяват - „ заекът и питомният заек, тъй като те преживят, само че нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас “, показва се във Левит 11:5 и 11:6.
В националните вярвания по нашите земи дивият заек се счита даже за демонично животно, обвързвано с редица суеверия. Като да вземем за пример да се обърнеш назад, в случай че заек пресече пътя ти, или че бременни дами не би трябвало да ядат заешко месо. Обичайните апокалиптични паники, налагали се потомство след потомство.
Въпреки това в християнското изкуство заекът е показван и като знак на прераждането, с което незабавно може да се направи връзката с пролетта и събуждането на природата за нов живот.
Що се отнася до свързваните с немската легенда яйца, които заекът носи, те също имат по-особено място в православната традиция, защото църквата има бит да не се ядат яйца по време на Великия пост. Консумацията им се пази за Великден, за който яйцата биват боядисвани в разнообразни цветове – традиция, публикувана и у нас.
Зайците постоянно са свързвани и с майката на Иисус - Дева Мария. В картината „ Девата със заека “ на ренесансовия художник Тициан е наранена точно таи връзка. Дева Мария държи с едната си ръка заек, който символизира както нейната непорочност, по този начин и плодовитостта й. Заекът е бял, с цел да изобрази още по-добре нейната непорочност.
Свързването на зайците с непорочност и непорочност е необичайно, имайки поради това, че животното от епохи е знак и на бурна полова интензивност. Неслучайно намира място и на логото на Playboy.
Лек англосаксонски привкус
В своята " Немска митология " от 1835-а Якоб Грим написа, че " евентуално заекът е бил свещено животно на Остара ". Става дума за англосаксонската богиня на плодовитостта Остара и въпреки тази връзка да е повторена по-късно от други създатели, тя не е изцяло потвърдена.
Връзката на Великден с Остара е направена още от Беда Достопочтени – монахът, чиито писания са от фундаментално значение за църквата и изчисляването на точната дата на Великден. В своята творба „ The Reckoning of Time” той изяснява, че месецът Eosturmonath (еквивалентен на април) в миналото е носил името на богиня, „ наречена Остара, в чиято чест са се провеждали празненства “. Въпреки това не може единомислещо да се одобри, че Великденският заек е „ дотичал “ до наши дни от тъкмо този мит.
Ясен отговор на загадката няма. Зад Великденския заек в действителност стои тайнственост, в която се преплитат знаци за плодовитост, непорочност и религиозни знаци.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ