Deutsche WelleОт Байдън до Путин и от Си до Нетаняху:

Deutsche Welle

От Байдън до Путин и от Си до Нетаняху: все по-често държавни водачи прокарват " червени линии ", с цел да покажат на съперниците си кои граници не трябва да минават. Но дали от тях има смисъл?

През март 2024 американският президент Джо Байдън предизвести израелския министър председател Нетаняху да не прави сухоземна атака в Рафах. „ Не може от страна на палестинците да има още 30 000 жертви. Това е алена линия ", съобщи Байдън в телевизионно изявление.

През февруари външният министър на Европейски Съюз Жозеп Борел заплаши Китай: в случай че Пекин доставя оръжия за съветската нападателна война против Украйна, това би било прекрачване на една алена линия за Европейски Съюз. По подобен метод директно преди началото на войната Путин дефинира вероятното участие на Украйна в НАТО. А за китайския държавен водач Си Дзинпин явно границата на толерантността е обвързвана с формалното оповестяване на самостоятелност от Тайван.

Навремето - през 2012 година - Бенямин Нетаняху пък бе прокарал алена линия в нуклеарния спор с Иран. Тогава той съобщи пред Общото заседание на Организация на обединените нации, че Техеран е на път да се снабди с атомна бомба и поддържа думите си с графика, на която бе изобразен прагът, който не трябва да се минава.

Тревожен сигнал за съществуващия международен ред

Действително през последните години прокарването на червени линии в интернационалната политика доста се усили. По данни на американския уебсайт Smart Politics преди Барак Обама единствено двама президенти на Съединени американски щати са споменавали линиите, а той - цели 11 пъти. Най-известно е неговото предизвестие по отношение на сирийския деспот Башар Асад - да не употребява токсичен газ в сирийската революция.

Изследователката на спорове Ане Холпер от университета „ Виадрина " във Франкфурт на Одер споделя пред Дъждовни води, че увеличението на алените линии е израз най-много на това, че геополитическото съответствие на силите от ден на ден се размества. По думите на Холпер хегемониалните сили алармират най-много следното: „ Тук за нас е границата, която не трябва да бъде преминавана, с цел да се резервира откритият от нас ред ".

Използването на токсичен газ в Сирия, евентуалното съществуване на атомна бомба в ръцете на Техеран или съветската инвазия в Украйна - всичко това са нарушавания на табу, които точно раздрусват устоите на международния ред. „ Когато ред, който счита себе си за постоянен, се почувства провокиран, се прокарват червени линии - появява се нуждата да се сложи знак до каква степен може да стигне опасността, оттатък която врагът не трябва да си разрешава да минава ", изяснява Холпер.

Блъф за заплашване със странични резултати

Към това се числи и опасността с тежки последици, коите обаче рядко са съответни. „ Всъщност задачата постоянно е въздържане ", показва пред Дъждовни води Холпер. Принципно става дума за политически блъф, които води след себе си алтернатива: „ Всъщност планове за налагането на тежки наказания няма, само че те би трябвало да бъдат наложени, в случай че границата бъде прекрачена ".

И Джо Байдън остави открит въпроса каква би била реакцията на Съединени американски щати на израелската сухоземна атака в Рафах - отправена бе единствено опасност от „ понижаване на военната помощ " за Израел. Малко по-късно Вашингтон даде заден ход в реториката, явно с цел да не изпадне в цугцванг: „ Съединени американски щати не имат вяра, че дейностите на Израел в Рафах съставляват „ огромна сухоземна интервенция ", която прекрачва алената линия на президента Джо Байдън ", бе декларирано от Белия дом.

Поради това за Ане Холпер прокарването на червени линии е абсурден инструмент: „ Няма предпочитание да се отиде прекомерно надалеч, само че контрагентът те принуждава, прекрачвайки линията ". Последствията обаче са дребни или даже никакви: „ Тогава се стига до загуба на доверие или власт, която може да е доста по-голяма от същинското прекрачване ". Неизпълнената опасност се възприема като израз на уязвимост.

Борбата против прекосяването на граници

Защо обаче следователно непрекъснато се прокарват червени линии? Защото разпределението на силите в света се трансформира фундаментално, заради което в обстановките на ескалации няма други средства, които недвусмислено да бъдат признати от всички участници? Амбициите на Русия, Китай и някои страни от световния Юг са причина досегашният международен ред да бъде сменен с нов, споделя Холпер. Най-вече силите, които желаят да запазят досегашното положение на нещата, желаят да попречат на „ пробива в границите ", защото се знае, че в случай че един го направи, ще бъде последван от доста други.

Същевременно обаче разбъркването на силите води до такава степен, че границите към този момент не могат да се съблюдават непрекъснато и на всички места. Освен това те демонстрират до каква степен може да се стигне в нарушаването на табутата, а също и за какви ответни ограничения има подготвеност или какви по-скоро няма да се подхващат.

Поради това от позиция на проучванията на спорове не е рационално алените линии да се оповестяват, с цел да бъдат употребявани като механизъм за заплашване. „ Тъй като по предписание е невероятно да се формулира опасността по този начин, че след това да е изключено без предпочитание да се окажеш в цугцванг ", изяснява Холпер.

Червените линии е по-добре да бъдат ориентирани във вътрешността

Изследователката счита, че алените линии не са нужни за определянето на ясна граница и за ясното изтъкване на нашите правила, които пазиме. „ Точната дефиниция на тези правила и граници, с цел да бъдат уважавани, зависи от лостовете, с които те могат да бъдат налагани ". Много по-смислено е алените линии да се употребяват във вътрешната връзка - да вземем за пример сред съюзнически сили или армии, без обаче да се популяризират на открито.

Външната връзка на собствен ред би трябвало да бъде оптимално гладка, с цел да се предотврати ескалация. Например що се отнася до войната в Украйна, всеки знае, че прекосяването на границата от страна на Русия не би било толерирано, показва Холпер. „ По-добре би било всички съдружници в НАТО и Европейски Съюз да работят взаимно и да приказват в един глас, с цел да е ясно, че са единни и никой не би могъл да ги разцепи - по този начин ще се види че те взаимно отстояват своите полезности. "