Ронгоронго – загадъчните йероглифи на Великденския остров
Великденският остров (Рапануи - на локалния език) в Тихия океан е прочут като най-изолираната населявана земя на света, намираща се на 3510 км западно от крайбрежието на Чили, както и на 2075 км от най-близкия населяван остров - Питкерн. От момента, в който е бил открит за света през 1722 година обаче, Рапануи се снабдява и със славата на безконечен източник на загадки.
Първите европейци
заварили на острова следи от развита антична цивилизация, в това число доста големи каменни скулптури, наричани от локалните „ моаи ”. В същото време популацията на острова било раздирано от междуособици и явно не можело да основава и издига големи скулптури. Това несъгласие основало мита за ненадейно изчезнала велика цивилизация на Великденския остров, който разпалва въображението на човечеството през идващите епохи. Историята на
последната мистерия
на Великденския остров стартира през 1864 година В едно свое писмо първият европейски преселник на Рапануи, френският мисионер Йожен Ейро, оповестява, че във всяка къща на острова има дървени плочки и други предмети, които били изписани с извънредно изглеждащи графични знаци. Според преданията, излъчени от уста на уста, това били свещените писмена ронгоронго (рецитирам, рецитирам на локалния език). Две години по-късно, когато на острова идва група мисионери, от големия брой дървени надписи (стотици съгласно Ейро) нямало и диря. Повечето от тях били изгорени от локалните или „ рециклирани ” в предмети от всекидневието. Причината за това била, че оредяващото население на острова не отдавало изключително значение на свещените писмена на своите предци. Нещо повече, локалните новопокръстени християни събирали и изгаряли плочките като знак на езическо минало, от което желали да се откъснат вечно.
Първият човек, който съществено се поинтересувал от ронгоронго, бил епископът на Таити Флорентин-Етиен Жосен. През 1868 година Жосен получил чудноват подарък от новопокръстените поданици на Рапануи - дълго въже от човешка коса, увито към дребна дървена табличка, изписана с писмени знаци. Силно заинтересован, епископът изпратил писмо на намиращия се на Великденския остров отец Иполит Русел с напътствие незабавно да събере всички съществуващи надписи, както и да откри локални хора, които могат да ги разчетат. Въпреки напъните си Русел съумял да открие едвам пет йероглифни надписа, като локалните хора не били сигурни по какъв начин да ги разчетат. Разпитан от епископа, един от
мъдреците на Рапануи,
Орупано Хинапоте, по това време обяснил, че на острова към този момент няма хора, които могат да четат ронгоронго, тъй като последните от тях са умрели по време на набезите на перуански робовладелци през 1862 година Днес е известно, че последният писмовен човек, подготвен на ронгоронго, е бил последният арики (върховен вожд) на Рапануи - крал Нга’ара, който е умрял към 1860 година
