Великден е! Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните

Великден е!
Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници.
Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.

В християнската вяра на Великден се празнува възкръсването на Исус Христос. То е на третия ден, откакто Христос е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.

И ето в среднощ от отворените царски порти се понася песнопението: " Воскресение Твое, Христе Спасе... ". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната върволица минава през храма. Процесията обикаля към църквата и се стопира пред портите. Гръмва пасхалният тропар:

" Христос възкръсна от мъртвите,
като със гибел гибелта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе! "

В евангелските текстове постоянно се загатва, че приживе Исус Христос неведнъж предсказвал разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни.

Възкресение Христово отразява християнската религия във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската вяра празнува връщането на Исус Христос към живота.
Когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други дами в гробницата, с цел да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, стават в дните към еврейския празник Пасха. Затова през цялото време честването на Великден е обвързвано с еврейската Пасха.

Как се дефинира датата на Великден?

Първият космополитен събор през 325 година дефинира правилото, съгласно който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Разликата в деня за честване на католическия и православен Великден идва от това, че православните църкви празнуват Възкресение Христово и обвързваните с него празници, като Цветница да вземем за пример, по остарял жанр, а не по нов. От това идват другите дати за отбелязване на празника от католици и православни. Обикновено католическият Великден е преди православния. Съществуват обаче години, в които честваме този празник на една и съща дата.

Какво се прави на Великден?
Великден се празнува в продължение на 3 дни, а приготовленията за неговото отбелязване стартират по време на Страстната седмица.

На Великден всички обличат нови облекла. Играе се и първото хоро след Сирни Заговезни. То е буйно, радостно и е израз на насладата на хората. Според националната традиция Великден символизира възкръсването на природата за нов живот, успеха на пролетта над зимата.

Когато се срещат хората на улицата през идващите няколко седмици, християните не престават да се поздравяват с „ Христос Възкресе! “, „ Воистина Воскресе! “. С този привет те се поздравяват до Петдесетница, когато се е родила Христовата черква.

Яйца за Великден
Яйцата за Великден са една от главните характерности на християнските празници, тъй като припомнят за възкресението на Христос. Според преданието, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с императора, тя му подарила яйце, обагрено с алено – знак на кръвта на Христос. Така се сложило началото на обичаят на Великден християните да си подаряват боядисано в алено яйце.

Яйцето е ослепителен знак за Великден. Както от него се ражда пиле по този начин и ние със силата на Христовото възкресение, ще отхвърлим от тялото си всичко тленно и ще възкръснем за различен, върховен и вечен живот.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на фамилията. Първото се оцветява постоянно в алено от най-възрастната жена. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с разнообразни орнаменти.

Още след среднощ на Великденската работа в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже герой, ще бъде най-здрав през годината.

На Великден сутринта с аленото яйце се прави кръстче по челата на децата, а по-късно и на останалите членове семейство. Това яйце се поставя на видно място в дома, където ще подмени миналогодишното, донесло здраве, благоденствие и шанс. Ако се сложи алено яйце в стаята на децата, те по-малко боледуват.

На идната заран хората още веднъж вървят на църква и по-късно се събират фамилно вкъщи. Младите нормално отиват на посетители при родителите си или при своите кръстници.

На Великден имен ден честват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

Трапеза за Великден

Традициите за Великден в България повеляват на празничната софра да участват ястия от агнешко месо, великденски самун, декориран с венец от тесто и червени яйца, козунаци, доста салати с пресни зеленчуци, алено вино и други Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий – Христос. Всъщност той е един сурогат на великденските обредни хлябове, които са приготвяли нашите майки и баби. В предишното те са се приготвяли в съботата на Великата седмица от стопанката на къщата или най-възрастната жена в дома. Днес тази традиция е изместена от козунаците за Великден.

На трапезата за Великден значим знак е печеното агне, което въплъщава Иисус показан в християнската традиция като божий агнец. То се свързва с неговата гибел, защото е принесено в жертва в деня на Възкресение Христово.

Свежата зелена салата е най-честият и обичаен избор при салатите за празничната софра, точно тъй като се съчетава най-добре с варените яйца.

Честит празник, уважаеми читатели на Епицентър.бг!