Вижте какви ритуали трябва да извърши всяко християнско семейство преди Великден и след него
Великден е считан за най-големия християнски празник. Всяка година той озарявa дома на българското семейство. Възкресение Христово отразява в най-пълен тип християнската доктрина, а точно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. Християнската вяра празнува връщането на Иисус Христос към живота на третия ден, откакто е разпънат на кръста и заровен.
За това какви ритуали би трябвало да извърши всяко християнско семейство преди Великден и след него, потърсихме за коментар свещ. доктор Петър П. Симеонов, Енорийски храм „ Св. Богородица – Живоприемен източник”, кв. „ Подуяне”, гр. София.
В актуалната седмица, която назоваваме буйна, поради Христовите премеждия, спомняме последните събития от земния живот на Христос. Всеки един ден е отдаден на някое от тях: от влизането на Христос в Йерусалим до Тайната вечеря, измяната на Юда, залавянето, разпъването, погребението и Възкръсването на нашия Господ.
На Разпети петък не се прави никаква домакинска работа, а е разгласен и за формален неработен ден. Защо би трябвало да се съблюдава това предписание?
Вечерта на Велики Четвъртък, чието свещенодействие се отнася до Разпети петък, изнасяме разпятието от светия олтар и го слагаме в центъра на храма. Свещенослужителите и всички вярващи коленичат в подножието му и се покланят на изобразения върху него прикрепен Христос. Сутринта на Разпети петък от олтара се изнася и Плащаницата и се слага в центъра на храма, където през целия ден вярващите християни имат опцията и времето да се поклонят на изобразения върху нея – положен в гроба Христос. Вечерта, след залез слънце отслужваме и Опелото Христово, а най-после правим и лития към храма и слагаме Плащаницата върху светия Престол. Целият този ден ние спомняме най-великото закононарушение, осъществено в миналото от хората, които приковаха личния си Спасител на най-позорното за времето си оръдие за наказване – кръста. Затова в този ден не се работи, даже не се боядисват яйца, както това вършим в четвъртъка или съботата на Страстната седмица, точно тъй като си спомняне за почтеният и непогрешим Богочовек, който бе разпнат сред разбойници, осквернен, унизен и зарязан, осъден посредством най-позорната гибел. Евангелистите свидетелстват, че това събитие раздрусало земята и помрачило слънцето. Опозореният Страдалец, висящ на дървото на мъчението даже тогава се молел за амнистия за враговете си, проповядва за прощален път закона на любовта и учейки ни, че злобата, безверието и жестокосърдечието са най-голямото злощастие за човечеството и могат да бъдат победени само с любовта, смирението, кротостта и прошката, което Самият Иисус ни демонстрира с образеца си: че би трябвало да бъдем кротки като Него, както Той е мирен и преклонен по сърце, да бъдем чисти и милосърдни! Защото с тези оръжия Христос победи мъчителите си, завещавайки ни и ние по този начин, с обич и амнистия да побеждаваме злото. Именно в този ден би трябвало да се замислим дали самите ние, със своите грехове, непрекъснато не разпъваме Христос и дали имаме опрощение за делата си, дали сме почтени за Божията благосклонност и дали сме се разкаяли (?!), а не да сме заети с ежедневните си битови грижи и домакинска работа. Затова и неотдавна този ден публично бе разгласен за неработен, само че от нас самите и от нашата свободна воля зависи по какъв начин ще постъпим.
Обятията на Христос са отворени постоянно за покаялите се и Той постоянно дава по-голяма премия, в сравнение с самите ние сме му поискали с религия!
Какво се прави, отивайки на черква на Възкресение Христово в събота вечер, когато всички мерки са завършили? Вярващите отиват на черква. Службата стартира към 23.00 ч. Около 23.30 ч. плодородният огън би трябвало да се даде от храма и да се одобри от вярващите. Какво символизира това?
Още от древността, съгласно писмените сведения (Евсевий Кесарийски, IV в.) Благодатнят огън слиза в храма „ Възкресение Христово” в Йерусалим, където се намира Гробът Господен. Още от предиобед стартира претърсването на Гроба Господен и се изгасят всички кандила и свещи в храма, а самият той се запечатва. Православният Йерусалимски патриарх, придружаван от Арменския и православни висши духовници, вършат литийно шествие, обикаляйки трикратно Гроба Господен и пеейки църковни химни. Гробът се разпечатва и патриархът остава облечен единствено с бяла риза (стихар). След щателна инспекция самичък Йерусалимският Патриарх влиза в параклиса над Гроба Господен и на колене произнася молитва, с която измолва Сам Бог да изпрати Свещения плодороден огън. След известно време бели светкавици минават на всички места в храма и свещите, които патриархът държи, както и кандилата в храма, сами се възпламеняват. Патриархът излиза и дава огъня, запалвайки свещите на събралите се вярващи.
В спомен на това чудно събитие в православните храмове свещеникът прави даването на огъня от св. олтар, към 23,30 ч., преди да излезе от храма и да прочете възкресеното евангелие. Точно в среднощ свещеникът (или владиката) излиза от храма, прочита Евангелието и се обръща към всички с „ Христос Воскресе!”. На места се прави лития с трикратно циркулиране на храма, евентуално в спомен на Йерусалимската лития, с цел да могат всички вярващи напущат храма.
След това още веднъж всички, отпред с духовника, влизат назад в светлия храм, където се прави св. Литургия. След това огънят би трябвало да се занесе в дома и от него се пали кандилото.
Колко време би трябвало да гори свещения огън?
Спомням си преди повече от 20 години български митрополити „ слизаха” до контролно-пропусквателен пункт „ Кулата”, с цел да го вземат от християните в Гърция. Напоследък се откри традицията българска църковна делегация да пътува със аероплан до Йерусалим, откъдето да вземе Благодатния огън и да го донесе в България. Архиереите го отнасят в своите епархии, а от там в енорийските храмове, където свещениците да го дадат на всеки набожен, който да го отнесе в дома си – същия този огън, слязъл над гроба Господен. Вярващите палят с него домашните си кандила и свещи и се стараят да го имат по-дълго в дома си. Знам за едно място в България, където Благодатният огън се пази от десетилетия. Според поверието, колкото пъти свещта ти изгасне вечерта,, толкоз грехове си направил в последната година?!
Лично аз виждам на това събитие със слизането, даването и приемането на Благодатния огън като белег за единение на всички православни християни, а упоменатото от Вас „ поверие” (ако огънят угасне) ми се коства повече въпрос на организация, умеене и умелост. Господ знае, че всички ние сме неверни, че всеки ден и час вършим грехове и пострада за всеки един от нас, поради греховете на всички ни, както към този момент споделих.
Идват ли повече младежи на черква и какъв знак е това?
В храма идват хора от всевъзможни възрасти: от деца до старци. Защото храмът е за всички, както Христос е за всички, без оглед на възраст, пол, етнос и така нататък. Всички дружно честваме този най-светъл Християнски празник тъй като всички сме едно в Иисуса Христа, както ни твърди св. ап. Павел. Днешните възрастни хора в миналото са били дребни и доста от тях помнят когато техните родители, баби и дядовци са ги водели на цъква. Тази традиция, популярност Богу, не се е изгубила с времето и доста има какво да научим от по-големите от нас по възраст. Естественото място на вярата е в дома, в фамилията, което популярност Богу у нас към момента съществува и което назоваваме дребна (или домашна) черква. Бог да резервира и закриля всички български фамилии и да ни подари с идната и предстояща от всички ни наслада с Христовото Възкресение! Благословението Господне и неговата благосклонност да бъдат с всички нас! Амин.
За това какви ритуали би трябвало да извърши всяко християнско семейство преди Великден и след него, потърсихме за коментар свещ. доктор Петър П. Симеонов, Енорийски храм „ Св. Богородица – Живоприемен източник”, кв. „ Подуяне”, гр. София.
В актуалната седмица, която назоваваме буйна, поради Христовите премеждия, спомняме последните събития от земния живот на Христос. Всеки един ден е отдаден на някое от тях: от влизането на Христос в Йерусалим до Тайната вечеря, измяната на Юда, залавянето, разпъването, погребението и Възкръсването на нашия Господ.
На Разпети петък не се прави никаква домакинска работа, а е разгласен и за формален неработен ден. Защо би трябвало да се съблюдава това предписание?
Вечерта на Велики Четвъртък, чието свещенодействие се отнася до Разпети петък, изнасяме разпятието от светия олтар и го слагаме в центъра на храма. Свещенослужителите и всички вярващи коленичат в подножието му и се покланят на изобразения върху него прикрепен Христос. Сутринта на Разпети петък от олтара се изнася и Плащаницата и се слага в центъра на храма, където през целия ден вярващите християни имат опцията и времето да се поклонят на изобразения върху нея – положен в гроба Христос. Вечерта, след залез слънце отслужваме и Опелото Христово, а най-после правим и лития към храма и слагаме Плащаницата върху светия Престол. Целият този ден ние спомняме най-великото закононарушение, осъществено в миналото от хората, които приковаха личния си Спасител на най-позорното за времето си оръдие за наказване – кръста. Затова в този ден не се работи, даже не се боядисват яйца, както това вършим в четвъртъка или съботата на Страстната седмица, точно тъй като си спомняне за почтеният и непогрешим Богочовек, който бе разпнат сред разбойници, осквернен, унизен и зарязан, осъден посредством най-позорната гибел. Евангелистите свидетелстват, че това събитие раздрусало земята и помрачило слънцето. Опозореният Страдалец, висящ на дървото на мъчението даже тогава се молел за амнистия за враговете си, проповядва за прощален път закона на любовта и учейки ни, че злобата, безверието и жестокосърдечието са най-голямото злощастие за човечеството и могат да бъдат победени само с любовта, смирението, кротостта и прошката, което Самият Иисус ни демонстрира с образеца си: че би трябвало да бъдем кротки като Него, както Той е мирен и преклонен по сърце, да бъдем чисти и милосърдни! Защото с тези оръжия Христос победи мъчителите си, завещавайки ни и ние по този начин, с обич и амнистия да побеждаваме злото. Именно в този ден би трябвало да се замислим дали самите ние, със своите грехове, непрекъснато не разпъваме Христос и дали имаме опрощение за делата си, дали сме почтени за Божията благосклонност и дали сме се разкаяли (?!), а не да сме заети с ежедневните си битови грижи и домакинска работа. Затова и неотдавна този ден публично бе разгласен за неработен, само че от нас самите и от нашата свободна воля зависи по какъв начин ще постъпим.
Обятията на Христос са отворени постоянно за покаялите се и Той постоянно дава по-голяма премия, в сравнение с самите ние сме му поискали с религия!
Какво се прави, отивайки на черква на Възкресение Христово в събота вечер, когато всички мерки са завършили? Вярващите отиват на черква. Службата стартира към 23.00 ч. Около 23.30 ч. плодородният огън би трябвало да се даде от храма и да се одобри от вярващите. Какво символизира това?
Още от древността, съгласно писмените сведения (Евсевий Кесарийски, IV в.) Благодатнят огън слиза в храма „ Възкресение Христово” в Йерусалим, където се намира Гробът Господен. Още от предиобед стартира претърсването на Гроба Господен и се изгасят всички кандила и свещи в храма, а самият той се запечатва. Православният Йерусалимски патриарх, придружаван от Арменския и православни висши духовници, вършат литийно шествие, обикаляйки трикратно Гроба Господен и пеейки църковни химни. Гробът се разпечатва и патриархът остава облечен единствено с бяла риза (стихар). След щателна инспекция самичък Йерусалимският Патриарх влиза в параклиса над Гроба Господен и на колене произнася молитва, с която измолва Сам Бог да изпрати Свещения плодороден огън. След известно време бели светкавици минават на всички места в храма и свещите, които патриархът държи, както и кандилата в храма, сами се възпламеняват. Патриархът излиза и дава огъня, запалвайки свещите на събралите се вярващи.
В спомен на това чудно събитие в православните храмове свещеникът прави даването на огъня от св. олтар, към 23,30 ч., преди да излезе от храма и да прочете възкресеното евангелие. Точно в среднощ свещеникът (или владиката) излиза от храма, прочита Евангелието и се обръща към всички с „ Христос Воскресе!”. На места се прави лития с трикратно циркулиране на храма, евентуално в спомен на Йерусалимската лития, с цел да могат всички вярващи напущат храма.
След това още веднъж всички, отпред с духовника, влизат назад в светлия храм, където се прави св. Литургия. След това огънят би трябвало да се занесе в дома и от него се пали кандилото.
Колко време би трябвало да гори свещения огън?
Спомням си преди повече от 20 години български митрополити „ слизаха” до контролно-пропусквателен пункт „ Кулата”, с цел да го вземат от християните в Гърция. Напоследък се откри традицията българска църковна делегация да пътува със аероплан до Йерусалим, откъдето да вземе Благодатния огън и да го донесе в България. Архиереите го отнасят в своите епархии, а от там в енорийските храмове, където свещениците да го дадат на всеки набожен, който да го отнесе в дома си – същия този огън, слязъл над гроба Господен. Вярващите палят с него домашните си кандила и свещи и се стараят да го имат по-дълго в дома си. Знам за едно място в България, където Благодатният огън се пази от десетилетия. Според поверието, колкото пъти свещта ти изгасне вечерта,, толкоз грехове си направил в последната година?!
Лично аз виждам на това събитие със слизането, даването и приемането на Благодатния огън като белег за единение на всички православни християни, а упоменатото от Вас „ поверие” (ако огънят угасне) ми се коства повече въпрос на организация, умеене и умелост. Господ знае, че всички ние сме неверни, че всеки ден и час вършим грехове и пострада за всеки един от нас, поради греховете на всички ни, както към този момент споделих.
Идват ли повече младежи на черква и какъв знак е това?
В храма идват хора от всевъзможни възрасти: от деца до старци. Защото храмът е за всички, както Христос е за всички, без оглед на възраст, пол, етнос и така нататък. Всички дружно честваме този най-светъл Християнски празник тъй като всички сме едно в Иисуса Христа, както ни твърди св. ап. Павел. Днешните възрастни хора в миналото са били дребни и доста от тях помнят когато техните родители, баби и дядовци са ги водели на цъква. Тази традиция, популярност Богу, не се е изгубила с времето и доста има какво да научим от по-големите от нас по възраст. Естественото място на вярата е в дома, в фамилията, което популярност Богу у нас към момента съществува и което назоваваме дребна (или домашна) черква. Бог да резервира и закриля всички български фамилии и да ни подари с идната и предстояща от всички ни наслада с Христовото Възкресение! Благословението Господне и неговата благосклонност да бъдат с всички нас! Амин.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ