Великден е най-важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят

Великден е най-важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и поставя началото на пролетта и възраждащата се природа.

На Великден настава краят на постите, като се отговява с аленото обредно яйце. Според националните предания алените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос. Червеният цвят е знак както на христовата кръв, по този начин и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието. В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане крепко, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се върви на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се дарове: пита, козунак, яйца. Народната традиция повелява на Великден да се вършат козунаци и агнешко.

Червено яйце се поставя в люлката на новородено, с цел да го пази от зли сили и " неприятни очи ". Черупките от алените яйца са лечебни и се употребяват срещу уроки. Българите вярвали, че по яйцето оставено пред иконата, на идната година се гадае. Ако яйцето е цялостно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише неприятно, чака се сложна година.

Според националната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, успеха на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и радостно. И е израз на насладата на хората от възкръсването на природата, на вярата им, че тя ще ги възнагради обилно за труда им през идващото лято, на вярата в успеха на положителното над злото.

По традиция Великден се чества три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единство с Бога. Молят се смирено, с цел да измолят благословия и избавление за душите си.

Навръх Великден, съгласно българската традиция, цялото семейство се събира на церемониален обяд у най-възрастните в рода. На празничната софра се поставят печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове. Ритуално обядът стартира с прикаждане на софрата от стопанката на дома и приключва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на който яйцето се окаже герой, ще бъде най-здрав през годината.

Седмицата след Възкресение се назовава Светла седмица, тъй като Христос донася прояснение за всички.

В християнските текстове постоянно се загатва, че Исус Христос предсказва разпъването си на кръста и възкресението си след три дни. На третия ден след погребението му празната гробница е открита от Мария Магдалена и други дами мироносици. Христос е възкръснал.

Великден се чества в продължение на три дни и е обвързван с голям брой забавни ритуали и обичаи. Една от най-интересните е боядисването на яйца. Те би трябвало да се боядисат наложително в четвъртък или в събота, като първото яйце постоянно е алено.

Има доста легенди, обясняващи за какво цветът на първото боядисано яйце би трябвало да бъде алено.

Според един от тях Мария Магдалена, която Исус излекувал от вселилите се в нея зли духове, първа видяла възкръсналия Спасител. Тя тръгнала по света да разнася радостната новина. Стигнала и до Рим, до двореца на император Тиберий. Според обичая хората трябвало да носят дарове, когато му отидат на посетители. Богатите носели скъпи блага, а бедните - каквото можели. Мария Магдалена нямала нищо, по тази причина занесла в двореца едно яйце и го поднесла на Тиберий с думите: " Христос возкресе! ". Императорът не повярвал на думите й: " Как може някой да възкръсне от мъртвите? Това е невероятно, също както не може това бяло яйце да стане алено. " А до момента в който Тиберий говорел, цветът на яйцето в ръцете на Мария Магдалена почнал да се трансформира и най-после станал червен. Оттогава и на Великден християните боядисват яйца в червен цвят и се поздравяват с " Христос возкресе! ".