Великден в Полша - агне, сладкиши и шарени яйца
Великден е най-старият християнски празник и за следващ път традициите и тържествата на Великден ще създадат света по-светъл и по-пъстър.
Обикновено католиците, които съблюдават Григорианския календар от XVI в. честват Великден седмица по-рано от православните християни, които съблюдават остарелия Юлиянски календар.
В някои славянски езици празникът се споделя Велик ден, в други е признато Възкресение – празник, обвързван с чудото на възкресението. Вече седемнайсет века той се отбелязва в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Той е преносим празник, който нормално се отбелязва сред 22 март и 25 април.
Вижте какво по какъв начин се чества великден в една огромните католически страни в Евопа - родината на починалия папа Йоан Павел II - Полша.
Поляците запразняват още от Палмова неделя - или Връбница-Цветница, както е позната в България. Съгласно католическите обреди на този ден вярващите носят в църквата палмички, знак на възраждащия се живот.
Изготвянето на великденски “палми” има богати обичаи.
Обичаят е изключително уважаван и спазван в Курпье и Подкарпатието – там годишно се организират състезания за най-висока и най-красива палма. Палмите доближават от време на време височина над 10 метра и би трябвало да могат да стоят изправени. Изготвени от ракита, те не трябва да съдържат железни детайли. Украсяват се с цъфнала върба (котенца - bazie) и цветя от разтегателна хартия. На Великденска палма й приписват огромна магическа мощ и с помощта на това свойство тя е “подходяща за всичко”.
Най-благоприятно влияние имали палмите, направени от млади върбови клончета, украсени с цветя, билки и житни класове. Върбата била наричана “жизнелюбиво” растение, нейната виталност и мощ вдъхвали оптимизъм и по тази причина алегорично се пробват да предадат нейната сила на хора и животни. През пролетта върбата е първото напъпило дърво, което пораства по-бързо от останалите растения и може да се развива в неподходящи условия. Затова карали животните да минат под нея, с цел да поемат най-малко малко от нейното изобилие.
След освещаване на палмата в църквата тя тържествено се връща в къщи.
След това хората се удрят или допират с нея, с цел да си предадат нейната мощ. Ударът с палмата би трябвало да подари девойките с красота, а момците – с смелост и мощ. При удара се изричат думите: не удрям аз, върбата бие, да не би някой инцидентно да желае да си върне на удрящия за прекомерно мъчителните удари. Стопанинът удря с палмата по три пъти всеки ъгъл на къщата, с цел да го защищити от беднотия. Осветената палма се поставя зад иконата – там тя бди над къщата чак до идващия Великден. Предпазва къщата от светкавици и пожари, посевите от неприятно време, а хора и животни от заболявания. Сложена до комина по време на стихия, загражда пътя на светкавиците.
В католическата традиция ден Велики петък увековечава христовите страдания и гибел на кръста. В този ден литургията е съсредоточена върху обожествяването на кръста и на Божия наследник, отдал живота си за спасението на хората. В католическите църкви се построяват и посещават божи гробове. В този ден не се отслужва света литургия, единствено след обяд има работа, по време на която се пеят песни.
Велика събота в християнския календар е преносим ден на печал в памет на разпнатия Христос. Част от Великата седмица, отбелязва се един ден преди Великден.
С този ден е обвързван обичаят за обожествяване на гроба господен и освещаване на разнообразни храни. Обичаят за освещаване на разнообразни храни (swiconka) води началото си от VІІІ в., а в Полша е общопризнат през ХІV в. В началото за освещаване в църквата се носело единствено агне от самун, по-късно се прибавят сирена, масло, риба, олио, месо, сладкиши, вино, яйца и други
Полската маса с осветена храна била известна с красивата си класификация и обилие. Не можело да липсва великденското агне, направено от масло, тесто или марципан. На богатите кралски и аристократични маси блестяли агънца от злато, сребро и скъпоценни камъни върху “ливадка” от покълнала люцерна или овес.
Подборът на продуктите в кошничката в никакъв случай не е инцидентен. Векове наред всеки божи подарък е бил приет от националната и християнската традиция знак.
Съставът на даровете в кошничката се трансформира през вековете, броят им последователно понижава, до момента в който остават 7.
Агнето
Най-важният знак на великденските празници. За християните въплъщава успеха на Христос, който като жертвен агнец отдава живота си за хората, с цел да възкръсне и победи прегрешението, злото и гибелта. В множеството случаи агнето е със флагче, като облика на възкръсналия Христос със знаме, знак на успеха и триумфа.
Освен това в кошничката има и
Хляб
Във всички култури той е бил и продължава да бъде съществена храна, гаранция за благоденствие и триумф, а за християните е върховен знак, олицетворяващ Христовото тяло.
Яйца
Доказателство за възраждащия се живот, знак на успеха над гибелта. В Полша тази символика е публикувана от немски духовници. Хората вярвали, че шерването на яйце с близки хора укрепва фамилните връзки. Докосването на домашните животни с осветено яйце трябвало да ги пази от заболявания и уроки. Писаните яйца, подарени на влюбени, били гаранция за триумфа на техния съюз. На черупките от осветени яйца се приписвали невероятни свойства – ситно счукани и добавени в яденето, те разпалвали пламенни усеща у избраника.
Шарени яйца (pisanka)
Полската дума pisanka се използва за яйце, украсено с разнообразни техники. Най-старите шарени яйца произлизат от Месопотамия. Обичаят за боядисването им е прочут и в Римската империя.
В Полша най-старото шарено яйце - от Х в. - е открито при археологически разкопки на ополския остров Острувек. Орнаментите върху него са нанесени с разтопен восък, след което яйцето е потопено в багра, приготвена от лучени люспи или охра, които са го оцветили в червенокафяв цвят. След приемането на християнството яйцето се трансформира в главен детайл на великденската символика.
Днес писаните яйца се подготвят преди Великден и участват наложително на великденската софра. Те са знак на възраждащата се природа и вярата, черпена от християните от вярата в Христовото възкресение.
В взаимозависимост от употребяваната техника яйцата имат разнообразни имена.
Колбаси
Тяхното наличие в кошничката трябвало да обезпечи изобилие и здраве. Те са знак на имотност, тъй като не всеки може да си ги разреши.
Сол
Жизненонеобходим минерал. Смятана за знак на пречистването. Хората вярвали, че прогонва злото. Животът без сол е невъобразим.
Хрян
Олицетворява човешката мощ и физическа мощност. Трябва да укрепва действието на останалите осветени храни.
Великденски кекс
Включен е финален в състава на храните за освещаване. Символ на уменията и съвършенството. Невтасалите козунаци били огромен позор за домакинята. Редно било в църквата да се носят домашни козунаци, а не купени в магазина.
Рецепта за великденски кекс
Продукти: 250 г брашно, 5 жълтъка, по-малко от половин ч.ч. захар, половин ч.ч прясно мляко, 60-70 г масло, 30 г квас, 50 г стафиди, ч.л. алкохол, ромова есенция.
Глазура: 100 година пудра захар, сок от половин лимон, портокалови корички за декорация
Маслото се разтапя в горещото прясно мляко. Добавя се брашното и се замесва тесто. Оставя се да се охлади. Маята се разбърква с ч.л. захар, лъжица брашно и се оставя за няколко минути на топло. Към вареното тесто се прибавят един по един жълтъците, като непрекъснато се бърка. Накрая се прибавя маята, останалата захар, стафидите, няколко капки ромова есенция и спиртът. Тестото хубаво се омесва. оставя се да шупва 20-25 мин., след което още веднъж се премесва и отново се оставя да втаса. Поставя се в намазана с лой форма, оставя се още един път да втаса и се пече в нагорещена фурна – 1600С. Пече се до златисто.
Пудрата захар се разбърква лимоновия сок, прибавя се супена лъжица преварена хладка вода и се бърка пламенно ок. 20 минути. Готовият козунак се залива с глазурата и се украсява с портокаловите корички.
Неделята на възкресението на Христос е най-старият и максимален католически празник. Във великденската литургия се показва възкръсналия Христос. Рано сутринта вярващите вземат участие в процесията, която три пъти обикаля църквата. Всички църковни камбани бият и оповестяват радосната новина за възкресението на Господ, разчува се песента “Весел ден настъпи днес”. В доста градове младежите изстрелват особено квалифицираните за този ден фойерверки. Старата традиция повелява на този ден хората да се поздравяват с думите Христос воскресе и да се дава отговор с Воистина воскресе. Произнасяйки тези думи би трябвало да забравим или да извиним всички недоразумения и обиди. След литургията вярващите се връщат в къщи за тържествена великденска закуска.
Обикновено католиците, които съблюдават Григорианския календар от XVI в. честват Великден седмица по-рано от православните християни, които съблюдават остарелия Юлиянски календар.
В някои славянски езици празникът се споделя Велик ден, в други е признато Възкресение – празник, обвързван с чудото на възкресението. Вече седемнайсет века той се отбелязва в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Той е преносим празник, който нормално се отбелязва сред 22 март и 25 април.
Вижте какво по какъв начин се чества великден в една огромните католически страни в Евопа - родината на починалия папа Йоан Павел II - Полша.
Поляците запразняват още от Палмова неделя - или Връбница-Цветница, както е позната в България. Съгласно католическите обреди на този ден вярващите носят в църквата палмички, знак на възраждащия се живот.
Изготвянето на великденски “палми” има богати обичаи.
Обичаят е изключително уважаван и спазван в Курпье и Подкарпатието – там годишно се организират състезания за най-висока и най-красива палма. Палмите доближават от време на време височина над 10 метра и би трябвало да могат да стоят изправени. Изготвени от ракита, те не трябва да съдържат железни детайли. Украсяват се с цъфнала върба (котенца - bazie) и цветя от разтегателна хартия. На Великденска палма й приписват огромна магическа мощ и с помощта на това свойство тя е “подходяща за всичко”.
Най-благоприятно влияние имали палмите, направени от млади върбови клончета, украсени с цветя, билки и житни класове. Върбата била наричана “жизнелюбиво” растение, нейната виталност и мощ вдъхвали оптимизъм и по тази причина алегорично се пробват да предадат нейната сила на хора и животни. През пролетта върбата е първото напъпило дърво, което пораства по-бързо от останалите растения и може да се развива в неподходящи условия. Затова карали животните да минат под нея, с цел да поемат най-малко малко от нейното изобилие.
След освещаване на палмата в църквата тя тържествено се връща в къщи.
След това хората се удрят или допират с нея, с цел да си предадат нейната мощ. Ударът с палмата би трябвало да подари девойките с красота, а момците – с смелост и мощ. При удара се изричат думите: не удрям аз, върбата бие, да не би някой инцидентно да желае да си върне на удрящия за прекомерно мъчителните удари. Стопанинът удря с палмата по три пъти всеки ъгъл на къщата, с цел да го защищити от беднотия. Осветената палма се поставя зад иконата – там тя бди над къщата чак до идващия Великден. Предпазва къщата от светкавици и пожари, посевите от неприятно време, а хора и животни от заболявания. Сложена до комина по време на стихия, загражда пътя на светкавиците.
В католическата традиция ден Велики петък увековечава христовите страдания и гибел на кръста. В този ден литургията е съсредоточена върху обожествяването на кръста и на Божия наследник, отдал живота си за спасението на хората. В католическите църкви се построяват и посещават божи гробове. В този ден не се отслужва света литургия, единствено след обяд има работа, по време на която се пеят песни.
Велика събота в християнския календар е преносим ден на печал в памет на разпнатия Христос. Част от Великата седмица, отбелязва се един ден преди Великден.
С този ден е обвързван обичаят за обожествяване на гроба господен и освещаване на разнообразни храни. Обичаят за освещаване на разнообразни храни (swiconka) води началото си от VІІІ в., а в Полша е общопризнат през ХІV в. В началото за освещаване в църквата се носело единствено агне от самун, по-късно се прибавят сирена, масло, риба, олио, месо, сладкиши, вино, яйца и други
Полската маса с осветена храна била известна с красивата си класификация и обилие. Не можело да липсва великденското агне, направено от масло, тесто или марципан. На богатите кралски и аристократични маси блестяли агънца от злато, сребро и скъпоценни камъни върху “ливадка” от покълнала люцерна или овес.
Подборът на продуктите в кошничката в никакъв случай не е инцидентен. Векове наред всеки божи подарък е бил приет от националната и християнската традиция знак.
Съставът на даровете в кошничката се трансформира през вековете, броят им последователно понижава, до момента в който остават 7.
Агнето
Най-важният знак на великденските празници. За християните въплъщава успеха на Христос, който като жертвен агнец отдава живота си за хората, с цел да възкръсне и победи прегрешението, злото и гибелта. В множеството случаи агнето е със флагче, като облика на възкръсналия Христос със знаме, знак на успеха и триумфа.
Освен това в кошничката има и
Хляб
Във всички култури той е бил и продължава да бъде съществена храна, гаранция за благоденствие и триумф, а за християните е върховен знак, олицетворяващ Христовото тяло.
Яйца
Доказателство за възраждащия се живот, знак на успеха над гибелта. В Полша тази символика е публикувана от немски духовници. Хората вярвали, че шерването на яйце с близки хора укрепва фамилните връзки. Докосването на домашните животни с осветено яйце трябвало да ги пази от заболявания и уроки. Писаните яйца, подарени на влюбени, били гаранция за триумфа на техния съюз. На черупките от осветени яйца се приписвали невероятни свойства – ситно счукани и добавени в яденето, те разпалвали пламенни усеща у избраника.
Шарени яйца (pisanka)
Полската дума pisanka се използва за яйце, украсено с разнообразни техники. Най-старите шарени яйца произлизат от Месопотамия. Обичаят за боядисването им е прочут и в Римската империя.
В Полша най-старото шарено яйце - от Х в. - е открито при археологически разкопки на ополския остров Острувек. Орнаментите върху него са нанесени с разтопен восък, след което яйцето е потопено в багра, приготвена от лучени люспи или охра, които са го оцветили в червенокафяв цвят. След приемането на християнството яйцето се трансформира в главен детайл на великденската символика.
Днес писаните яйца се подготвят преди Великден и участват наложително на великденската софра. Те са знак на възраждащата се природа и вярата, черпена от християните от вярата в Христовото възкресение.
В взаимозависимост от употребяваната техника яйцата имат разнообразни имена.
Колбаси
Тяхното наличие в кошничката трябвало да обезпечи изобилие и здраве. Те са знак на имотност, тъй като не всеки може да си ги разреши.
Сол
Жизненонеобходим минерал. Смятана за знак на пречистването. Хората вярвали, че прогонва злото. Животът без сол е невъобразим.
Хрян
Олицетворява човешката мощ и физическа мощност. Трябва да укрепва действието на останалите осветени храни.
Великденски кекс
Включен е финален в състава на храните за освещаване. Символ на уменията и съвършенството. Невтасалите козунаци били огромен позор за домакинята. Редно било в църквата да се носят домашни козунаци, а не купени в магазина.
Рецепта за великденски кекс
Продукти: 250 г брашно, 5 жълтъка, по-малко от половин ч.ч. захар, половин ч.ч прясно мляко, 60-70 г масло, 30 г квас, 50 г стафиди, ч.л. алкохол, ромова есенция.
Глазура: 100 година пудра захар, сок от половин лимон, портокалови корички за декорация
Маслото се разтапя в горещото прясно мляко. Добавя се брашното и се замесва тесто. Оставя се да се охлади. Маята се разбърква с ч.л. захар, лъжица брашно и се оставя за няколко минути на топло. Към вареното тесто се прибавят един по един жълтъците, като непрекъснато се бърка. Накрая се прибавя маята, останалата захар, стафидите, няколко капки ромова есенция и спиртът. Тестото хубаво се омесва. оставя се да шупва 20-25 мин., след което още веднъж се премесва и отново се оставя да втаса. Поставя се в намазана с лой форма, оставя се още един път да втаса и се пече в нагорещена фурна – 1600С. Пече се до златисто.
Пудрата захар се разбърква лимоновия сок, прибавя се супена лъжица преварена хладка вода и се бърка пламенно ок. 20 минути. Готовият козунак се залива с глазурата и се украсява с портокаловите корички.
Неделята на възкресението на Христос е най-старият и максимален католически празник. Във великденската литургия се показва възкръсналия Христос. Рано сутринта вярващите вземат участие в процесията, която три пъти обикаля църквата. Всички църковни камбани бият и оповестяват радосната новина за възкресението на Господ, разчува се песента “Весел ден настъпи днес”. В доста градове младежите изстрелват особено квалифицираните за този ден фойерверки. Старата традиция повелява на този ден хората да се поздравяват с думите Христос воскресе и да се дава отговор с Воистина воскресе. Произнасяйки тези думи би трябвало да забравим или да извиним всички недоразумения и обиди. След литургията вярващите се връщат в къщи за тържествена великденска закуска.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ