Великден е най-големият православен празник и не е чудно, че

Великден е най-големият православен празник и не е чудно, че в Гърция празникът на Христовото Възкресение се отбелязва с доста разнообразни и неповторими традиции в цялата страна. В Гърция някои от великденските традиции са по-различни, като да вземем за пример " мъртви Зафирис " в Епир, обесването и изгарянето на Юда в Крит, съобщи репортерът на БГНЕС Георгиос Ставракопулос.

Въпреки че България и Гърция споделят доста от същите традиции като православните страни, като боядисването на яйца на Велики четвъртък и чупенето им на Великден за шанс или приготвянето на козунак и други сходни сладкиши по време на празника, има доста традиции, които Гърция съблюдава, които не са известни в България. Например на Велики петък се съблюдава обичаят на епитафията, при който всички църкви разнасят тялото на Христос в дървена и стъклена кутия по кварталите през вечерта. Рано сутринта дамите се събират, с цел да украсят с цветя имитацията на тялото, а по време на процесията хората постоянно излизат от прозорците и балконите и пръскат парфюм, в опит да имитират смирната и тамяна, които са му били подарени от мъдреците.

Велика събота e обвързвана с бит на играта с фойерверки и пожарникари. По явни аргументи този гръмък бит е много прочут измежду младите момчета и в днешно време се разгръща върху цялата дълготрайност на двуседмичните празници, за смут на необятната общност в Гърция и за леко развлечение на множеството туристи.

Разглеждайки някои от по-специфичните локални традиции в Гърция, можем да се обърнем към остров Корфу в западна Гърция с обичая Ботидес. Хората излизат на балконите си в сутринта на Велика Събота, с цел да хвърлят на улицата огромни глинени делви, цялостни с вода, от време на време изрисувани и постоянно увити с червени панделки, за да прогонят злото, като основат звук. Хората честват и крещят при всяко последващо мятане.

Преминавайки към Егейско море, на Велика събота улиците на Санторини са осветени от потоп от огън, за благополучие не поради вулкана на острова. Жителите на острова палят дребни тенекиени фенери и ги слагат на улицата. Яркият театър е последван от звука на железни удари, до момента в който санторинанските младежи подвигат звук в подготовката на възкресението.

Премествайки се на различен остров, този на Хиос в източната част на Егейско море, ще открием обичая на ракетните борби. Жителите на острова вършат самоделни ракети с хартиени тръби и черен барут. След това ги възпламеняват, откакто се наредят на противоположни места. Обичаят би трябвало да прилича пердах по време на османското господство. Интересното е, че сходен бит се съблюдава в Каламата, чак в Пелопонес.

В друга част на Пелопонес, в Леонидио на Аркадия, жителите на дребното градче осветяват нощното небе на Велика събота с дребни самоделни балони с парещ въздух. Произходът на обичая не е напълно явен, като най-разпространеното пояснение е, че локалните моряци са видели сходен театър в някоя азиатска страна и са го донесли със себе си. В днешно време петте църкви в града се състезават коя ще пусне най-вече балони. Освен това в Тирос на Велики петък се организират две епитафийни шествия. Едното е на морския бряг, а другото - в морето, с лодка.

Един от най-интересните и странни великденски традиции идва от частите на Македония и Епир. Там на Великденската неделя се съблюдава обичаят " мъртви Зафирис ". Едно от децата е определено да бъде Зафирис и играе труп. Децата се събират и поставят цветя на Зафирис и стартират да го оплакват. В края на траура те споделят на всеослушание: " Ставай, Зафирис! Ставай! ", при което той става и стартира да ги гони, до момента в който крещи и се смее. Този, който грабне, ще бъде Зафирис идната година. Обичаят е с неразбираем генезис само че, съгласно някои може да предшества даже християнството.

В Централна Гърция на доста места се пеят великденските песни за Лазар. Децата вършат кукла, изобразяваща Лазар, украсена с цветя, цветни багри и звънчета, и обикалят да пеят. Във Воница на Етолия-Акарнания локалните поданици честват Великата седмица посредством обичая " Будители ", при който се събират зад църквата на Апостолите и възпламеняват огън, като пеят за Великден, само че и за обществени въпроси.

В Арахова на Великден локалните поданици се обличат в обичайни костюми и снимат Свети Георги из града. На идващия ден хората се изкачват на близкия рид по " пътя на старците ". Там те танцуват локални обичайни танци и играят силови игри като повдигане и мятане на камъни, останали от бунтовниците по време на Османската империя.

В Крит, остров в Южна Гърция, обичайно съдят Юда Искариотски на Велика събота. Те вършат кукли от остарели платове, цялостни със сено, и в нощта на Велика събота (или сутринта на Великденската неделя на някои места) обесват и изгарят " Юда ". В община Ретимно играят игра, в която се надпреварват кой квартал ще направи по-голям огън, с цел да изгори предателя. На предходния ден, след епитафията, хората се събират, с цел да вечерят дружно, у дома или в таверна, където ще ядат постни ястия, като морски блага, зеленчуци и специалитета на Крит - охлюви с оцет и розмарин.

Това са някои от неповторимите за Гърция традиции. Някои от тях евентуално са зародили преди християнството, други са се появили по време на османското господство, а трети са напълно православни - обичаите и традициите в прилежащата страна са разнородни и варират от район до район.