Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден. Това е и последният ден, когато се боядисват яйца. Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
 
Положен към този момент в гроба, Духът на Исус е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
 
На Велика събота църковното свещенодействие стартира рано сутринта и продължава непрестанно до края на деня, тъй че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват към този момент при звуците на тържественото " Христос воскресе! ".
 
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и самун за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е обвързван с недоволството и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража.
 
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала близо до Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението си.

Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
 
Всяка година, преди Възкресение Христово, в светия град се събират хиляди християни от целия свят чакат да слезе Благодатният огън, който е чудноват отблясък от Божествената светлина и доказателство за Божествената същина на нашия Господ Иисус Христос.
 
Той е знак за Божията благосклонност към нас индивидите и ни укрепява в нашата вяра за възкресение и безконечен живот. По традиция в навечерието на православната Пасха, духовенство от всички православни църкви, отпред с Йерусалимския патриарх вземат присъединяване в присъединяване в литийното шествие, с което трикратно се обикаля параклиса, повдигнат над Гроба Господен.
 
След това, според традицията, Йерусалимският патриарх снима одеждите си, и останал по подрасник, влиза самичък при Гроба на Господ Иисус Христос, с цел да изпроси в молитва невеществения огън, който по превъзходен метод се изсипва върху плочата на Гроба.