Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.

Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден. Това е и последният ден, когато се червят яйца.

Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.

Положен към този момент в гроба, Духът на Исус е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

На Велика събота църковното свещенодействие стартира рано сутринта и продължава непрестанно до края на деня, тъй че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват към този момент при звуците на тържественото " Христос воскресе! ".

За първи път тази година великденското свещенодействие в храм-паметника „ Александър Невски ” на следващия ден няма да бъде отслужено от патриарх Неофит, а това ще направи врачанският митрополит Григоий, който ще донесе от Йерусалим Благодатния огън за българите.

Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и самун за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е обвързван с недоволството и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала близо до Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.