ВЕЛИЧКА МИКОВА е завършила "Право" в СУ "Св. Климент Охридски".

ВЕЛИЧКА МИКОВА е завършила "Право" в СУ "Св. Климент Охридски". ...

Европейска директива ще уреди баланса между семейство и кариера.



ВЕЛИЧКА МИКОВА е завършила "Право" в СУ "Св. Климент Охридски". От 1998 г. работи в КНСБ като експерт юрист, след това като главен експерт, ръководител на правния отдел в синдиката, а в момента е национален секретар на отдел "Правна закрила на труда"

"Минимум месец и половина платен родителски отпуск ще бъде задължителен за всички членки на ЕС"

- Г-жо Микова, как са уредени различните видове отпуск в България на фона на останалите страни от ЕС?
- В момента в ЕС се обсъжда нова Директива за равновесието между семеен и професионален живот, която цели по-добро съвместяване на професионалния с личния и семейния живот. Тя ще даде повече права на работещите, ангажирани с отглеждане на деца или полагащи грижи за възрастни хора. Документът в момента е в процес на преговори, одобрен е от Съвета на министрите на ЕС и предстои Европейският парламент да даде позиция.
Директивата засяга и родителския отпуск. В България този отпуск вече е уреден. Той е за работници и служители, които вече са използвали отпуска по бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете до 2 г. Те имат право на 6 месеца родителски отпуск до навършване на 8 г. на детето. Този отпуск може да ползва всеки родител - и майката, и бащата, като на всеки от тях се полагат по 6 месеца. Българското законодателство предвижда възможност единият родител да може да прехвърля на другия поне 5 месеца от своя отпуск и да запазва правото си само на 1 месец родителски отпуск. Т.е., ако една майка, след навършване на 2 г. на детето, реши да ползва родителски отпуск, тя може да поиска от бащата да й прехвърли 5 месеца от полагащия му се 6-месечен отпуск. Така майката може да има общо 11 месеца родителски отпуск, който се ползва на части или наведнъж, до навършване на 8 г. на детето. Тя може да ползва по 5 дни, по 6 дни, но може да вземе и 11-те месеца заедно, накуп.
Особеността на този вид отпуск по българското законодателство е, че той е неплатен. С промените и предложенията в тази нова директива се предвижда поне месец и половина от този отпуск да се заплаща на родителите, които го ползват. С други думи, ако се приеме директивата във вида, в който са направени предложенията, ще се наложи българското законодателство да бъде изменено така, че да осигури на родителите, които ползват платен годишен отпуск, поне месец и половина заплащане и на т.нар. родителски отпуск.
След приемането на директивата българската държава може да увеличи този период, но това ще бъде национално решение. На нито една държава не пречи, ако постигне съгласие между социалните партньори с оглед финансовите параметри, с които разполагат работодателите, да увеличи периода на заплащане. Но минимумът от месец и половина платен родителски отпуск ще бъде задължителен за всички страни членки на ЕС.
- Какво още предвижда директивата в тази връзка?
- Полагат се максимално по 6 месеца на всеки от родителите, както е сега у нас. Разликата от нашето законодателство е, че ще бъдат запазени 2 месеца непрехвърляем отпуск. Т.е., ако сега един баща може да прехвърли 5 месеца от своите 6 на майката, занапред ще може да прехвърля само 4 от своите 6 месеца. С други думи, грижите на бащата ще се увеличат с 1 месец.
Важно е да се знае, че този отпуск се дава при поискване, по желание на родителите, така че никой никого не задължава да го ползва. Ако не бъде ползван до 8 г. на детето, той изгаря.
Друг момент, който се обсъжда, е увеличаването на възрастта на детето от 8 на 10 г., с което се удължава периодът на ползване на родителския отпуск.
- Да разбирам ли, че в България нещата в това отношение са по-добре уредени?
- На този етап може да се каже, че сме изпреварили европейското законодателство и добре сме транспонирали родителския отпуск. В някои отношения българското законодателство е по-добре уредено от много европейски страни. Различното е, че родителският отпуск у нас е неплатен, за съжаление. Именно това трябва да се промени в България и да се осигури някакъв вид заплащане, дори и минимално.
- Очаква ли КНСБ отпор от работодателите, ако се постави въпросът за платен родителски отпуск?
- Много е вероятно да има несъгласие. Ако на европейско ниво бъде прието поне месец и половина да бъдат платени, това ще е в помощ и на българските синдикати да отстоят правата на работещите, както и при последващо изграждане и създаване на разпоредби, за да можем да се аргументираме и да търсим заплащане на този вид отпуск. Много често, когато става въпрос за даване на допълнителни средства, работодателите не са съгласни.
- Какви други отпуски на европейско ниво се уреждат и къде сме ние?
- В рамките на същата директива за съвместяване на професионалния с личния живот става въпрос и за дългосрочните грижи, и за схеми за подпомагане на хората, които полагат такива грижи за зависим човек от семейството - възрастен или болен родител, или дете в неравностойно положение. Предложенията са такъв вид отпуск да не бъде по-малък от 5 работни дни в годината. Според българското законодателство, в момента за възрастен всяко осигурено лице може да ползва до 10 работни дни отпуск в годината.
Но очакваме да разберем какви ще са настроенията на Европарламента, как ще завърши въобще приемането на директивата.
- Означава ли, че когато директивата бъде приета, България трябва да намали тези дни?
- Това, което ще предвиди директивата, ще са минимални параметри, ние имаме малко по-добра законодателна уредба. Особеност на тези 10 дни по българското законодателство е, че се ползват като отпуск по болест. Например, ако работник или служител трябва да вземе отпуск за гледане на болен родител, може да вземе от личния лекар не повече от 10 дни, които са регламентирани в Наредбата за експертизата за работоспособността и във връзка с Кодекса на труда.
Освен това, въпрос на тълкуване е дали няма тези 5 дни по директивата да бъдат погълнати от 10-те осигурени, които вече имаме.
В това отношение може да се каже, че сме по-добре от Европа. Както и по отношение на отпуските за бременност, майчинство и раждане и за отглеждане на малко дете.
- За какво друго по отношение на отпуските настоява КНСБ?
- Настояваме да се търси начин в Кодекса на труда да намери място т.нар. целеви отпуск за семейни причини. Това е едно от нашите отдавнашни искания към правителството. Платеният годишен отпуск се ползва за възстановяване на работната сила, а не по семейни причини. Затова сме разработили предложения, в които настояваме да се даде право на работника и служителя, когато е необходимо, да има право на отпуск по семейни причини. Например, ако трябва да се заведе някой болен член на семейството в болница и се налага в средата на работния ден да излезе от работа, да не е необходимо да иска съгласието на работодателя, а да ползва такъв отпуск. Как насред работния ден работодателят ще позволи някой да излезе от работа? Идеята ни е в такъв момент да се задейства правото на отпуск по семейни причини. Служителят подава молба за такъв целеви отпуск и няма да е необходимо да ползва от годишния си платен отпуск, което сега често се прави.
- Този целеви отпуск платен ли ще бъде?
- Това е основният спор с работодателите. Обсъждали сме го и те по принцип са склонни да приемат такъв вид отпуск. Но този въпрос предстои да бъде обсъждан отново, когато бъде приета директивата.
- В други страни това уредено ли е?
- Мисля, че е уредено. Такива отпуски понякога се уреждат с колективни трудови договори и са политика на предприятието.

 

 

Източник: duma.bg