Велиана Симеонова е сред малцината българи, които практикуват древното японско

Велиана Симеонова е измежду малцината българи, които практикуват античното японско картинно изкуство Суми-е. Това е техника, сходна на акварела, само че същността му не е реалистичната интерпретация на обекта, а вътрешното моментно положение на художника. В момента, в който овладееш техниката и се почувстваш убеден в придвижванията и в способността да се изразяваш, Суми-е работи мощно лечебно, тъй като изливаш върху листа всичко, което би желал да разкажеш, споделя Велиана. Мисля, че за всеки от нас обстановката с КОВИД-19 се оказа много потискаща. Чувствах се безсилна. След това взех решение, че през този интервал мога да изучавам нещо ново. Привлече ме опцията да стартира да изучавам онлайн японския жанр на изобразяване Суми-е, и то от една от най-хубавите в този жанр – Акеми Лукас с артистичен псевдоним Кошо.Суми-е води началото си от дзен философията. Тази техника е подбудена и усъвършенствана от китайската техника на изобразяване с туш Сибокуга. Необходими са специфични материали – мастилото, което се употребява, се подготвя от рисуващия посредством дълготрайно смилане на стик с мастило върху специфичен камък, което лишава време и сила. Това евентуално ще тормози хората, които нямат доста самообладание, тъй като, с цел да си приготвиш задоволително гъсто мастило за изобразяване, е належащо да триеш пламенно стика върху камъка сред 2 и 5 минути. Така приготвеното мастило се разрежда в обособени купички с вода, с цел да се реализиран другите тоналности. В Суми-е е значимо да покажеш какво изпитваш в себе си и да уловиш това, което е най-характерно за обекта на изображението, да изобразиш неговата духовна хубост и моментно положение чрез минимализъм.Друго особено за Суми-е е, че не се рисува детайлно, а се употребява по-скоро контрастът сред мрачно и ярко, дистанциите в пространството сред другите обекти. Не е значимо да изобразиш всичко, което виждаш, с цел да задържиш погледа на гледащия, по-важно е да провокираш въображението му. Затова изображенията в Суми-е са изчистени, деликатни, фини и имаш възприятието, че наблюдаваш изобразеното през тънък пласт утринна мъгла.Рисуват се пейзажи или естествени обекти. За да започнеш да се справяш добре, е нужна процедура, да си се упражнявал толкоз доста, че ръката ти да се е трансформирала в естествено продължение на четката. Не можеш да започнеш да рисуваш Суми-е, когато си сърдит или раздразнителен. Първо би трябвало да успокоиш дъха си, тъй като всяко придвижване на четката е едно поемане и издишване. Работи се единствено с черно мастило, само че се употребяват разнообразни нюанси и техники за постигането им. Като да вземем за пример „ касуре “, които са сухите и неправилни линии, „ бокаши “, които са мъглявините, рисувани посредством повече вода в мастилото, и „ нижими “ – замъглености, които се реализират върху влажна хартия със напълно тънък пласт мастило.Бих споделила, че Суми-е е по-скоро вътрешен танц на духа, в сравнение с техника на изобразяване. Важно е да овладееш техниката, само че оттова нататък да оставиш дъхът ти да рисува. В началото ми беше мъчно, тъй като не съм от най-търпеливите. Ако върху четката ти има малко повече мастило и вода, се получават петна, в случай че придвижването на ръката ти не е задоволително бързо или тъкмо, може също да се размаже, да не се получи мечтаният резултат. Бих сравнила Суми-е с танц, тъй като позицията на ръцете, когато рисуваш, прилича на позициите на ръцете в балета. Движенията постоянно са плавни, отмерени, един път направени, не могат да бъдат повторени или преправени. В Суми-е орхидеята, бамбукът, хризантемата и цъфналото сливово дърво съставляват ци силата на четирите сезона, както и четирите интервала в живота на индивида. Овладяването на рисуването им е първият стадий от Суми-е образованието. Орхидеята символизира пролетта, бамбукът – лятото, хризантемата – есента, а цъфналата слива – зимата. Хармонията в Суми-е творбите е в действителност хармонията във вселената. “ Велиана Симеонова е позната като публицист и блогър („ Двама с мама “). Тя е актьор по душа и изследовател по предопределение. Работила е с деца, в това число и със специфични потребности. Обича да рисува с разнообразни материали, главно акварел, само че най-любима й е техниката папиемаше, с която прави изложбата „ Приказни герои от близо и надалеч “, радваща се на огромен интерес. В момента поддържа и авторски блог All Shapes of Green, насочен към здравословния метод на живот, екологията и, както тя споделя: „ към чистотата във всичките й форми в живота ни – храна, облекло, природа “.