Наситена програма от фестивали и събития запознава туристите с вековните традиции на България
Вековната славна история на България и разнородните нации, населявали земите ни, са оставили трайна диря върху бита и културата на актуалните българи. Тази диря има освен народен, само че и районен, даже локален темперамент, което прави традициите още по-пъстри.
Това е и една от аргументите България да е една от дребното удобни страни, както за обичаен туризъм, по този начин и за огромна част от тъй наречените различен.
Същността на различния туризъм е застъпена в неговото название - той е опция на всеобщия туризъм, като точно в това се крият и формите на всеобщото туристическо предложение, различният туризъм способства за: възстановяване на туристическия артикул на района или дестинацията; привличане на нови целеви групи туристи; разпространение и следващо запазване на естествените и антропогенните туристически запаси за района или дестинацията; даване на спомагателна претовареност на локалното население и прочие
Фестивалният и събитиен туризъм са тип различен туризъм, които изискват разнородни запаси - естествени и антропогенни. Днес те са желани варианти поради неповторимия туристически артикул, който оферират.
Събитие в " Етъра ", Габрово
Фестивалите и събитията като събитие обгръщат най-широк набор от действия в областта на изкуството, културното завещание и културните и креативните промишлености. Фестивал (от латински генезис „ festum " или „ festus ”) значи празник - събитие с празничен темперамент. Фестивалът е стратегия от разнообразни осъществявания с живописен темперамент, която реализира едно ново равнище на тържественост на събитието.
Фестивалният туризъм се отличава с повсеместност, с богато жанрово многообразие и предлага на туристите присъединяване в разнообразни форми на обичайни и модерни културни празници. Това са фестивали на другите типове изкуства, достоверни събития и други Във фестивалния туризъм са и акомодациите на известните национални празненства, празници на характерни национални знаци.
Фестивалните културно-познавателни туристически пътувания (фестивали и демонстрации на другите типове изкуства, фолклорни празници, празници на обичайни национални производства) са пътувания, подбудени от интереса на дадения екскурзиант или група от туристи.
В Регистъра на туристическите фестивали и събития в България, към края на юни 2019 година, са вписани цели 1 895 такива. Най-голям дял от тях се организират в туристически регион Дунав - 22%, следван от регион Тракия - 16% и регион Стара планина - 15%.
В идващите редове ще ви представим обичайни фестивали и събития, провеждащи се годишно, и показващи в цялост родната просвета и обичай.
Международният фестивал на маскарадните игри „ Сурва “ в Перник e най-големият в България и на Балканите. Той разпространява достигнали до през днешния ден разновидности на обичайната ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си темперамент фестивалът е среща и конкуренция на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „ сурвакари “ и „ кукери “.
Фестивалът се организира всяка година през последните петък, събота и неделя на месец януари. Основният акцент е двудневното шествие през събота и неделя на маскарадни групи от страната и от чужбина.
Традиционно в него вземат участие над 7000 души в над 100 маскарадни групи от всички етнографски региони на България и посетители от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на съревнование, за страстта, за веселбата, за признанието, че са взели участие. Зрители от града, от цялата страна и гостите от чужбина идват, с цел да споделят магията на играта, да видят и да се допрян до маските, да се почувстват „ актуализирани ”, да си пожелаят здраве и шанс.
Със съдействието на „ Нов български университет ” и „ Института за фолклор ” при Българската академия на науките в границите на фестивала се организира научна конференция, отдадена на маската и маскирането. В нея вземат участие изтъкнати български фолклористи, етнолози, антрополози, представители на разнообразни университети и институти.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 година, а първото му издание е на 16 януари 1966 година
Колоритният бит е включен в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание.
Международният маскараден фестивал „ Кукерландия “ е едно от най-значимите събития в културния календар на България. Той е втори по мащаби в страната и е единственият български маскараден фестивал, който се организира всяка година без спиране повече от 20 години.
„ Кукерландия “ стартира на 12 февруари 2000 година като Празник на виното и за малко време прераства във фестивал с интернационално присъединяване. Празникът се организира в Ямбол всяка година сред Месни и Сирни Заговезни, временен интервал сред зимата и пролетта в българския ритуален календар, пресъздава обичаите и традициите на празника Кукеровден, част от пролетния цикъл празници на българина.
Кукерските игри са емблематични за Ямболския край, имат хилядолетна история, поради което и районът е прочут като „ Земя на кукерите ”.
Традициите се отличават с извънредно разнообразие и присъщи детайли за всяко обитаемо място, също по този начин с резистентност и античност. Кукерският бит е директен правоприемник на най-древните маскарадни игри в историята – Дионисиевите мистерии.
„ Кукерландия “ е фестивалът, който предлага най-голямо многообразие от маскарадни обичаи от всички краища на България и по едно и също време с това е сцена за показване на фолклорни и карнавални групи от разнообразни региони на Европа и света. През годините са взели участие групи от Македония, Румъния, Гърция, Турция, Русия, Украйна, Португалия, Китай, Корея, Индонезия.
Международното събитие превзема града, съчетавайки по живописен метод хилядолетни обичаи и традиции, звуци, светлина и пъстри багри. В продължение на няколко дни по това време на годината градът се оглася от десетки хиляди чанове, хлопки и звънци на маскарадни групи от цялата страна и от чужбина – кукери, сурвакари, джамалари, джоломари, бабугери, старци, мечки, васильовци, арапи, бразаи, дервиши, станчинари, чауши, къпачи и доста други. Те извършват антични традиции за изобилие в граничното време сред зимата и пролетта. Всяка от маскарадните групи минава пред погледите на журито и феновете, демонстрирайки своята уникалност и традициите на района, който показва.
Освен обилното дефиле на кукерските групи, което е с конкурсен темперамент и събира хиляди фенове от близо и надалеч като акцент на фестивала, в града по време на всяка „ Кукерландия “ царува приповдигната атмосфера измежду жителите и гостите, предизвикана от множеството съпътстващи прояви - базари, състезания, изложения и атракции.
Празникът провокира изследователския интерес на етнографи, антрополози и историци, които са единомислещи в оценката си за самобитността на пресъздаваната традиция.
Мотото на Международния маскараден фестивал е „ Когато фестивалът е живот “. Логото на „ Кукерландия “ – стилизираното кукерче, е направено от известния ямболски художник Георги Зайков.
Територия на фестивала е ямболският Градски парк, трансфорат в „ Кукерград “ и „ село Кукерово “. Четиридневното събитие е изпъстрено с доста концерти, изложения, състезания, работилници навън, дефилета, скари и мезета.
Друго забавно събитие е „ Фестивал на Чипровския килим ”, който се организира в едноименната бщина през месец май.
Целта на фестивала е да се разпространява Чипровския килим, като показа традицията в занаята и навлизането на модерни претекстове в изработването му.
Така посредством самобитна галерия под шатри на площада могат да бъдат закупени килими и сувенири в шарките на чипровските килими. Сувенирите са най-разнообразни. Сред тях са часовници, чиито циферблат съставлява претекст от чипровски килим.
Чипровските килими са фамозни в целия свят, поради умело изтъканите геометрични фигури на хора, животни и птици в алено, черно, жълто, синьо, кафяво и зелено.
Първоначално килимите били единствено червено-черни, само че по-късно цветната палитра, с която се изработвали се обогатила. На част от килимите сръчните моми преди епохи изтъкавали и годината им на произвеждане.
Днес, чипровските килими са приети от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание.
Габровският карнавал на хумора се организира всяка година към 17 май – празника на Габрово, в третата събота на май. В Габрово е именуван Петото годишно време.
Карнавалът се организира от края на XIX век, когато се прави в събота преди Сирни заговезни. Тогава получава името Олелийня. През 1920-те години в Габрово се организират и маскени балове. Тези две събития са предшественика на днешния карнавал на хумора, провеждащ се по централните улици на Габрово. Първото карнавално шествие в този си тип е от 1965 година Провеждането му е прекратено от 1990 до 1997 година То е възобновено през 1998 година, а от 2000 година Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове.
Всяка година в карнавалното шествие се включват хиляди участници от България и чужбина. Традиционно в шествието се включват и представители на побратимения на Габрово белгийски град Аалст. На няколко места по трасето са ситуирани коментаторски пунктове, от където феновете получават повече информация за преминаващите участници. Карнавалът приключва с обичайно ампутиране на опашката на котка с голяма ножица от кмета на Габрово
През фестивалната седмица се организират изложения, открити подиуми. Провежда се и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, проведено от Дом на хумора и сатирата. По време на фестивалната седмица скулптурата на Рачо Ковача се облича с национална носия. Вечерта след карнавалното шествие в Габрово се организира „ Нощ на музеите “.
В китния район се организира и Международният панаир на обичайните занаяти в музей „ Етър “. Това е единствения панаир в България, проведен по музейна идея при строго придържане към традициите. Мисията на Панаира е да образова и възпитава, да разпространява и опазва културното завещание.
В дните на събитието през месец септември се срещат занаятчии от страната и чужбина, обменят опит и основават нови контакти, а посетителите получават опцията да съпреживеят традициите по един несравним и въодушевяващ метод.
Сн. Етъра, Габрово
Водещ претекст за уредниците на Международен панаир на националните занаяти, е запазване на традициите в цялото им разнообразие. Освен посредством панаирното ревю, тази концепция намира реализация и чрез представянето на разнообразна фолклорна стратегия. Участниците и гостите на Панаира ще имат опцията да участват на осъществяванията на национални реализатори и ансамбли, на фолклорни групи и танцови сформира от цялата страна, както и голям брой самостоятелни осъществявания на национални принадлежности.
По традиция в дните на панаира се показват обичайни трудови действия като: плетене на въжета от четина, плетене на беленица, пушене на сливи, боядисване на вълнена прежда с естествени багрила, плетене на кошове, панери и кошници и други
Сн. Етъра, Габрово
Любопитен е и Международният фестивал на изкуствата „ Перперикон ”, който се организира годишно през последната седмица на месец юни, а мястото на събитието е едноименния скален град край Кърджали. За присъединяване във фестивала са поканени български и задгранични реализатори.
За първи път фестивалът се организира през 2001г. Първоначалният план е да се състои сценичен фестивал, който се свързва с общоевропейската концепция за запазване на богатото многообразие на културното завещание и да се трансформира в самобитен мост сред предишното, сегашното и бъдещето на народите от Балканите, Европа и Азия. По-късно на сцената на Международния Фестивал на изкуствата „ Перперикон ” намират място и останалите театрални изкуства - музика, балет, танци.
През 2003 година арт-фестивалът е включен в Националния културен календар. Сега се организира през месец юни, в границите на една седмица, запълнена с извънредно богата и разнообразна културна стратегия от разнообразни типове изкуства - спектакъл, музика, кино, с посещение на известни създатели от страната и чужбина. Преди всичко фестивалът залага на нетрадиционно показване на културно-историческото ни завещание със средствата на театъра и неговите гранични жанрове. Успешната формула е съчетаването на богатото историческо културно завещание с днешните достижения на българската просвета и съизмерването й с европейските модели.
Сн. Уикипедия
Сн. Уикипедия
С изброените дотук фестивали и събития богатата културна стратегия на България надалеч не се изчерпва. Посочените мероприятия са дребна част от родните конгреси, свързани с националните обичаи, само че пък са най-големите като повсеместност, най-значимите в интернационален проект и най-популярните измежду туристите. Освен това са най-пъстрите и живи празнувания на българския фолклор и национални традиции. Ето за какво ви подсигуряваме, че което и събитие да решите да посетите, то безусловно ще възпламени искрата на патриотизма и ще остави дълбока следа в душата ви.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Това е и една от аргументите България да е една от дребното удобни страни, както за обичаен туризъм, по този начин и за огромна част от тъй наречените различен.
Същността на различния туризъм е застъпена в неговото название - той е опция на всеобщия туризъм, като точно в това се крият и формите на всеобщото туристическо предложение, различният туризъм способства за: възстановяване на туристическия артикул на района или дестинацията; привличане на нови целеви групи туристи; разпространение и следващо запазване на естествените и антропогенните туристически запаси за района или дестинацията; даване на спомагателна претовареност на локалното население и прочие
Фестивалният и събитиен туризъм са тип различен туризъм, които изискват разнородни запаси - естествени и антропогенни. Днес те са желани варианти поради неповторимия туристически артикул, който оферират.
Събитие в " Етъра ", Габрово
Фестивалите и събитията като събитие обгръщат най-широк набор от действия в областта на изкуството, културното завещание и културните и креативните промишлености. Фестивал (от латински генезис „ festum " или „ festus ”) значи празник - събитие с празничен темперамент. Фестивалът е стратегия от разнообразни осъществявания с живописен темперамент, която реализира едно ново равнище на тържественост на събитието.
Фестивалният туризъм се отличава с повсеместност, с богато жанрово многообразие и предлага на туристите присъединяване в разнообразни форми на обичайни и модерни културни празници. Това са фестивали на другите типове изкуства, достоверни събития и други Във фестивалния туризъм са и акомодациите на известните национални празненства, празници на характерни национални знаци.
Фестивалните културно-познавателни туристически пътувания (фестивали и демонстрации на другите типове изкуства, фолклорни празници, празници на обичайни национални производства) са пътувания, подбудени от интереса на дадения екскурзиант или група от туристи.
В Регистъра на туристическите фестивали и събития в България, към края на юни 2019 година, са вписани цели 1 895 такива. Най-голям дял от тях се организират в туристически регион Дунав - 22%, следван от регион Тракия - 16% и регион Стара планина - 15%.
В идващите редове ще ви представим обичайни фестивали и събития, провеждащи се годишно, и показващи в цялост родната просвета и обичай.
Международният фестивал на маскарадните игри „ Сурва “ в Перник e най-големият в България и на Балканите. Той разпространява достигнали до през днешния ден разновидности на обичайната ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си темперамент фестивалът е среща и конкуренция на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „ сурвакари “ и „ кукери “.
Фестивалът се организира всяка година през последните петък, събота и неделя на месец януари. Основният акцент е двудневното шествие през събота и неделя на маскарадни групи от страната и от чужбина.
Традиционно в него вземат участие над 7000 души в над 100 маскарадни групи от всички етнографски региони на България и посетители от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на съревнование, за страстта, за веселбата, за признанието, че са взели участие. Зрители от града, от цялата страна и гостите от чужбина идват, с цел да споделят магията на играта, да видят и да се допрян до маските, да се почувстват „ актуализирани ”, да си пожелаят здраве и шанс.
Със съдействието на „ Нов български университет ” и „ Института за фолклор ” при Българската академия на науките в границите на фестивала се организира научна конференция, отдадена на маската и маскирането. В нея вземат участие изтъкнати български фолклористи, етнолози, антрополози, представители на разнообразни университети и институти.
Пернишкият фестивал е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 година, а първото му издание е на 16 януари 1966 година
Колоритният бит е включен в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание.
Международният маскараден фестивал „ Кукерландия “ е едно от най-значимите събития в културния календар на България. Той е втори по мащаби в страната и е единственият български маскараден фестивал, който се организира всяка година без спиране повече от 20 години.
„ Кукерландия “ стартира на 12 февруари 2000 година като Празник на виното и за малко време прераства във фестивал с интернационално присъединяване. Празникът се организира в Ямбол всяка година сред Месни и Сирни Заговезни, временен интервал сред зимата и пролетта в българския ритуален календар, пресъздава обичаите и традициите на празника Кукеровден, част от пролетния цикъл празници на българина.
Кукерските игри са емблематични за Ямболския край, имат хилядолетна история, поради което и районът е прочут като „ Земя на кукерите ”.
Традициите се отличават с извънредно разнообразие и присъщи детайли за всяко обитаемо място, също по този начин с резистентност и античност. Кукерският бит е директен правоприемник на най-древните маскарадни игри в историята – Дионисиевите мистерии.
„ Кукерландия “ е фестивалът, който предлага най-голямо многообразие от маскарадни обичаи от всички краища на България и по едно и също време с това е сцена за показване на фолклорни и карнавални групи от разнообразни региони на Европа и света. През годините са взели участие групи от Македония, Румъния, Гърция, Турция, Русия, Украйна, Португалия, Китай, Корея, Индонезия.
Международното събитие превзема града, съчетавайки по живописен метод хилядолетни обичаи и традиции, звуци, светлина и пъстри багри. В продължение на няколко дни по това време на годината градът се оглася от десетки хиляди чанове, хлопки и звънци на маскарадни групи от цялата страна и от чужбина – кукери, сурвакари, джамалари, джоломари, бабугери, старци, мечки, васильовци, арапи, бразаи, дервиши, станчинари, чауши, къпачи и доста други. Те извършват антични традиции за изобилие в граничното време сред зимата и пролетта. Всяка от маскарадните групи минава пред погледите на журито и феновете, демонстрирайки своята уникалност и традициите на района, който показва.
Освен обилното дефиле на кукерските групи, което е с конкурсен темперамент и събира хиляди фенове от близо и надалеч като акцент на фестивала, в града по време на всяка „ Кукерландия “ царува приповдигната атмосфера измежду жителите и гостите, предизвикана от множеството съпътстващи прояви - базари, състезания, изложения и атракции.
Празникът провокира изследователския интерес на етнографи, антрополози и историци, които са единомислещи в оценката си за самобитността на пресъздаваната традиция.
Мотото на Международния маскараден фестивал е „ Когато фестивалът е живот “. Логото на „ Кукерландия “ – стилизираното кукерче, е направено от известния ямболски художник Георги Зайков.
Територия на фестивала е ямболският Градски парк, трансфорат в „ Кукерград “ и „ село Кукерово “. Четиридневното събитие е изпъстрено с доста концерти, изложения, състезания, работилници навън, дефилета, скари и мезета.
Друго забавно събитие е „ Фестивал на Чипровския килим ”, който се организира в едноименната бщина през месец май.
Целта на фестивала е да се разпространява Чипровския килим, като показа традицията в занаята и навлизането на модерни претекстове в изработването му.
Така посредством самобитна галерия под шатри на площада могат да бъдат закупени килими и сувенири в шарките на чипровските килими. Сувенирите са най-разнообразни. Сред тях са часовници, чиито циферблат съставлява претекст от чипровски килим.
Чипровските килими са фамозни в целия свят, поради умело изтъканите геометрични фигури на хора, животни и птици в алено, черно, жълто, синьо, кафяво и зелено.
Първоначално килимите били единствено червено-черни, само че по-късно цветната палитра, с която се изработвали се обогатила. На част от килимите сръчните моми преди епохи изтъкавали и годината им на произвеждане.
Днес, чипровските килими са приети от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание.
Габровският карнавал на хумора се организира всяка година към 17 май – празника на Габрово, в третата събота на май. В Габрово е именуван Петото годишно време.
Карнавалът се организира от края на XIX век, когато се прави в събота преди Сирни заговезни. Тогава получава името Олелийня. През 1920-те години в Габрово се организират и маскени балове. Тези две събития са предшественика на днешния карнавал на хумора, провеждащ се по централните улици на Габрово. Първото карнавално шествие в този си тип е от 1965 година Провеждането му е прекратено от 1990 до 1997 година То е възобновено през 1998 година, а от 2000 година Габрово е член на Фондацията на европейските карнавални градове.
Всяка година в карнавалното шествие се включват хиляди участници от България и чужбина. Традиционно в шествието се включват и представители на побратимения на Габрово белгийски град Аалст. На няколко места по трасето са ситуирани коментаторски пунктове, от където феновете получават повече информация за преминаващите участници. Карнавалът приключва с обичайно ампутиране на опашката на котка с голяма ножица от кмета на Габрово
През фестивалната седмица се организират изложения, открити подиуми. Провежда се и Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, проведено от Дом на хумора и сатирата. По време на фестивалната седмица скулптурата на Рачо Ковача се облича с национална носия. Вечерта след карнавалното шествие в Габрово се организира „ Нощ на музеите “.
В китния район се организира и Международният панаир на обичайните занаяти в музей „ Етър “. Това е единствения панаир в България, проведен по музейна идея при строго придържане към традициите. Мисията на Панаира е да образова и възпитава, да разпространява и опазва културното завещание.
В дните на събитието през месец септември се срещат занаятчии от страната и чужбина, обменят опит и основават нови контакти, а посетителите получават опцията да съпреживеят традициите по един несравним и въодушевяващ метод.
Сн. Етъра, Габрово
Водещ претекст за уредниците на Международен панаир на националните занаяти, е запазване на традициите в цялото им разнообразие. Освен посредством панаирното ревю, тази концепция намира реализация и чрез представянето на разнообразна фолклорна стратегия. Участниците и гостите на Панаира ще имат опцията да участват на осъществяванията на национални реализатори и ансамбли, на фолклорни групи и танцови сформира от цялата страна, както и голям брой самостоятелни осъществявания на национални принадлежности.
По традиция в дните на панаира се показват обичайни трудови действия като: плетене на въжета от четина, плетене на беленица, пушене на сливи, боядисване на вълнена прежда с естествени багрила, плетене на кошове, панери и кошници и други
Сн. Етъра, Габрово
Любопитен е и Международният фестивал на изкуствата „ Перперикон ”, който се организира годишно през последната седмица на месец юни, а мястото на събитието е едноименния скален град край Кърджали. За присъединяване във фестивала са поканени български и задгранични реализатори.
За първи път фестивалът се организира през 2001г. Първоначалният план е да се състои сценичен фестивал, който се свързва с общоевропейската концепция за запазване на богатото многообразие на културното завещание и да се трансформира в самобитен мост сред предишното, сегашното и бъдещето на народите от Балканите, Европа и Азия. По-късно на сцената на Международния Фестивал на изкуствата „ Перперикон ” намират място и останалите театрални изкуства - музика, балет, танци.
През 2003 година арт-фестивалът е включен в Националния културен календар. Сега се организира през месец юни, в границите на една седмица, запълнена с извънредно богата и разнообразна културна стратегия от разнообразни типове изкуства - спектакъл, музика, кино, с посещение на известни създатели от страната и чужбина. Преди всичко фестивалът залага на нетрадиционно показване на културно-историческото ни завещание със средствата на театъра и неговите гранични жанрове. Успешната формула е съчетаването на богатото историческо културно завещание с днешните достижения на българската просвета и съизмерването й с европейските модели.
Сн. Уикипедия
Сн. Уикипедия
С изброените дотук фестивали и събития богатата културна стратегия на България надалеч не се изчерпва. Посочените мероприятия са дребна част от родните конгреси, свързани с националните обичаи, само че пък са най-големите като повсеместност, най-значимите в интернационален проект и най-популярните измежду туристите. Освен това са най-пъстрите и живи празнувания на българския фолклор и национални традиции. Ето за какво ви подсигуряваме, че което и събитие да решите да посетите, то безусловно ще възпламени искрата на патриотизма и ще остави дълбока следа в душата ви.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ