Векове наред Стоунхендж – неолитното чудо в южна Англия –

...
Векове наред Стоунхендж – неолитното чудо в южна Англия –
Коментари Харесай

Откъде са дошли камъните на Стоунхендж? Учени имат потенциално обяснение

Векове наред Стоунхендж – неолитното знамение в южна Англия – е озадачавало историци и археолози със своите голям брой мистерии. Как е издигнато? Каква функционалност е изпълнявало? Откъде са пристигнали неговите великански пясъчни камъни? Учени към този момент имат евентуален отговор на последния въпрос.

Според ново проучване, оповестено в сряда, по-голямата част от гигантските камъни, известни като саренс, наподобява са пристигнали от едно и също място, наречено Уест Уудс – скално образувание на 25 км от Стоунхендж (край град Марлборо). Това е регион, в който е открита праисторическа интензивност.

Откритията поддържат теорията, че мегалитите са били донесени до Стоунхендж почти едновременно – към 2500 прочие Хр. (т.е. през втората фаза от построяването на монумента). Това подсказва, че неговите строители са произхождали от извънредно проведено общество.

Същевременно пък новото проучване влиза в директно несъгласие с друга доктрина, съгласно която един съответен огромен сарасен (т.нар. Камък на петата / Heel Stone) е взет от място, намиращо се в непосредствена непосредственост до Стоунхендж (и в същото време е бил повдигнат преди всички останали).

Водещият създател на изследването Дейвид Неш – професор по физическа география от университета на Брайтън – съобщи пред AFP, че той и екипът му са основали нова техника за разбор на сарасените, коти доближават до 9 м височина и тежат съвсем 30 метрични тона.

Първо, учените са употребявали портативни рентгени, с цел да проучват химичния състав на скалите (в тях откриваме 99 % силиций, само че и следи от няколко други детайла.

„ Това ни сподели, че множеството камъни споделят един и същи химичен състав и че би трябвало да търсим един съответен източник “, добавя Неш.

Впоследствие екипът изследва две съществени проби от един от камъните, които са били взети по време на тяхната реституция през 1958-а. Малко по-късно са изчезнали, само че са били открити надлежно през 2018-а и 2019-а.

Учените вършат по-сложен разбор на тези проби с устройство за масспектрометрия, което открива по-голям диапазон от детайли с по-голяма акуратност.

След това сравнили резултатите с 20 вероятни източници за тези утаечни скали, като с Уест Уудс, Уилтшир имало най-голямо съвпадане.

Източник: obekti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР