Кратка история на тънките вежди
Веждите са безспорно най-изразителните – а някои даже биха споделили преобладаващите – черти на лицето ни. И какъв брой необичайно е следователно, че конфигурацията на една вежда може да извика цялостен интервал от историята, а с него и социално-политическите му трептения и прочувствени конотации…
Съвсем неотдавна тази „ нова-стара “ наклонност още веднъж надигна глава и постоянно вариращият ландшафт на веждите стартира да се насочва посока завръщане към обрисуваните с молив, ултра тънки линии след към две десетилетия клонене към известна пухкавост над окото.
Когато Риана се появи на корицата на английския Vogue през 2018 година с „ нови “ строго изписани с молив вежди, напомнящи за екранната сирена Марлене Дитрих от 20-те години, е единствено въпрос на време наклонността тихомълком да се появи още веднъж в мейнстрийма. Но в този момент една граница бе пресечена и даже по-тънките линии и извивки от тези от 20-те, 30-те, 70-те и 90-те години са още веднъж на мода.
Клара Боу, 1932 година
Веждите сигурно варират огромно през последните 100 години, като се стартира, несъмнено, с 20-те на предишния век, може би зенита на тънките вежди. С възхода на Холивуд и неговите богини от сребърния екран, неотдавна освободената (бяла) жена с право на глас в този момент провокативно се фука с нищожни подгъви и къси прически и носи безапелационно трагичен и „ неестествен “ грим. Немите филми разчитат на изражението на лицето за резултат и ето къде веждата ще изиграе първата си основна роля. Обрамчвайки лицето, тези те са идеални за екрана, където са супер анимирани и въздействащи, издигайки филмовите звезди на времето до статуса на вдъхновения и икони. Има няколко икони, които знаем с това, че поддържат този емблематичен външен тип.
Родената в Германия актриса и певица Марлене Дитрих е може би най-известното рекламно лице на тънките вежди от 20-те и 30-те години на предишния век (затова е и на главната ни фотография най-горе). Особено през 30-те години на предишния век блестящият й външен тип, присъщ с изразителните й тънки като бръснач вежди, я тласка към славата, трансформирайки я в един от най-добре платените хора в сектора и едно от най-разпознаваемите лица на Златния век на Холивуд.
Китайско-американската кино звезда Анна Мей Уонг с нейните съвършено обрисувани с молив вежди и кадифен загар стартира кариерата си в немите филми на Холивуд, „ The Toll Of The Sea “ (1922) – един от първите цветни филми – и „ The Thief Of Bagdad “ (Дъглас Феърбанкс, 1924 г.). Наскоро тя става и първата азиатска американка, показана на американска валута, красейки с присъщите си тънка черти над очите гърба на нова монета от 25 цента, 100 години откакто получава първата си основна роля.
След своя подем през 20-те и 30-те години, тънките вежди през военния интервал стават малко по-пълни и по-естествени. Най-популярната холивудска секс сирена Мерилин Монро е безспорната кралица на модата от 50-те години и всички знаем по какъв начин наподобява лицето й. През 60-те, със обществените промени дамите към този момент стартират да опитват доста по-свободно с козметиката и характерността е от основно значение: появяват се цялостен набор от допустими форми – от вършиме заострени плътни вежди на хубавицата Одри Хепбърн до минималистичните и тънки вежди на Туиги над пресилените й мигли.
Диско ерата от 70-те с нейните колоритни диви на дансинга (като Дона Съмър) изисква ослепителен грим на очите, а линийте над очите още веднъж стават тънки. През 80-те хора като Брук Шийлдс и Мадона парадират с буйните си вежди. След което обаче идват 90-те, а с тях заиграват и пинсетите по чак прекомерно оскубаната, тънка като бръснач вежда à la Гуен Стефани, чиято емблематична „ No Doubt ” ера в действителност е мощно повлияна от латиноамериканската общественост.
След като израства в испаноговорящ квартал отвън Лос Анджелис, поп звездата възпроизвежда естетиката на дамите чикано и латино субкултурата, известна като Чола. През 90-те години Гуен носи извънредно тънки като молив вежди, тъмна и контрастираща линия за устни, матова основа с акрилни нокти и огромни обеци. Чола датира от Втората международна война, когато латиноамериканките се пробват да придадат собствен личен непокорен дух на естетиката на американските, блестящи, белокожи актриси по това време. Така те стават „ бунтарската субкултура, която отхвърля асимилацията в белия, хиперпатриотичен дух на Втората международна война “, както написа Барбара Калдерон-Дъглас за списание Vice. Оттогава стилът еволюирала до по-вдъхновената от уличните банди хармония от 90-те години.
Кралица Елизабет I
Няма подозрение, че веждите са имали своите дълбоки моменти в историята на модата със удивително антропологично и културно значение. В Древен Египет и мъжете, и дамите са си ги потъмнявали, извивали и издължавали, с цел да балансират мощно набръчканите си очи, вярвайки, че гримът има свръхестествена мощ. Знаем, че през Средновековието едвам забележимите вежди са имали своя миг и челото е било считано за определящ хубостта на женското лице детайл. За да не се отвлича вниманието от него, веждите и даже миглите са премахвани.
И няколкостотин години по-късно, ето ни още веднъж, излезли от десетилетие на гъсти, пернати и мощни вежди (отчасти с помощта на супермодели като Кара Делевин, които върнаха „ дивите и вълнисти “ вежди назад в публичното внимание). Тъй като махалото наподобява се връща към друга епоха на строгите вежди, ето една мисъл от Виктория Андерсън, откривател от университета в Кардиф, която показва, че латинската дума за вежди е „ supercilium “. Тя споделя: „ Това е коренът на думата „ великолепен “; т.е. метод да бъдеш великолепен и да гледаш отвисоко на другите хора. “
