Вежди Рашидов: Не мога да проумея тази злоба и омраза у хората
Вежди Рашидов е от хората, които не се нуждаят от показване. Като създател той е притежател на някои от най-престижните награди за изкуство по света, член-кореспондент на Българска академия на науките и член на Европейската академия за изкуство – Париж.
Вежди Рашидов към този момент е подготвил подаяние за потърпевшите след опустошителното земетресение в Турция и ще откри метод то да стигне на-бързо до нуждаещите се.
Той счита, че българинът неведнъж е доказвал, че тъгата сплотява, само че недоумява за какво, когато живеем в мир, стават нервни, озлобяват, живеем в отплата, отричане и ненавист.
Често пъти е улавял, че омразата съпътства немалка част от хората, без самите те да знаят за какво. Парадоксалното е, че живеем във време, когато ненавиждаме, с цел да ненавиждаме.
Относно прилежаща Турция, хората там в действителност претърпяват прелом, какъвто от дълго време не се е случвал. Страната даде хиляди пъти повече жертви, в сравнение с би взела действителна война, счита Рашидов. Не крие, че това, което го е зарадвало е проявената човечност от доста други страни от Европа и света. Приема това за знак, че светът има подготвеност да оцелее и положителното въпреки всичко е повече.
Не знае за негови близки и познати, които да са потърпевши в земетресението, само че пък за сметка на това съвсем всички те са се притекли на помощ на потърпевшите.
След като в качеството си на ръководител на Народно събрание се срещна с турския президент Реджеп Ердоган, Рашидов е безапелационен, че връзките сред българи и турци са другарски и извънредно положителни.
По тематиката с новите петима българи, попаднали в санкционния лист „ Магнитски “, Рашидов показва, че това е бомба, хвърлена преди изборите. За страдание в последно време от ден на ден започваме да замязваме на клоака, безапелационен е той и добавя, „ е през годините обратно това се е случвало неведнъж.
Относно 48-то Народно събрание, Рашидов отбелязва, че е било по-овладяно и постепенно езикът е почнал да става по-парламентарен.
Споделя, че откакто бе ръководител на Народното събрание и два мандата министър е получил доста скъп урок, поради че е претърпял от ежеминутното звънене по телефона до внезапното мъртвило, от всекидневните молби до цялостната тишина… Онова, което към момента не може да проумее е завистта, омразата и измяната на някои от приятелите му, в които е вярвал същински. В този ред на мисли твърди, че Народното събрание не му е донесъл нито повече, нито по-малко, защото към този момент бил минал през това.
Посочва, че в случай че по-малкото време за работа в ателието, безсънието, изхабените нервни кафези и едно КТБ могат да бъдат наречени облага, то тогава може да се каже, че е спечелил от политиката. По-лошото обаче е, че злобата, омразата, клеветите и лъжите се стоварвали освен върху него, а и върху фамилията му. В такава обстановка някои хора са способни да съсипят за дни това, което са градили с години.
Относно абсурда в Народния спектакъл, Вежди Рашидов е безапелационен, че театрите не са ничия бащиния. Театърът е държавен и има назначен с конкурс шеф, който би трябвало да взема решение проблемите, а не да основава такива. Очевидно е обаче, че някои въобще не го могат.
Определя изкуството като забавно бягство от действителността и добавя, че то върви ръка за ръка с фантазиите. Ако Бог му даде задоволително време, на драго сърце би си разрешил артистични години като Хемингуей.
По отношение на политиката е безапелационен, че е извънредно време да се намерения за народа, защото той е този, който постоянно е отсъствал от политическото говорене и репчене. Поради тази причина си е разрешавал да споделя, че пострадали от неприятната политика са хората – тези, поради които парламентите съществуват. На питане дали ще се кандидатира още веднъж за народен представител декларира, че в случай че това е доста належащо за хората към него, поради, че постоянно е бил биткаджия, е подготвен за нови борби.
След двете срещи с папа Бенедикт XVI и една с папа Франциск, е благополучен, че е имал опцията да чуе благословията им. Ще запомни до последния си мирис обаче топлите думи на папа Франциск, който го помолил да се моли за него.
В умозаключение показва, че където и да е ходил, постоянно се е чувствал най-щастлив, когато се е прибирал вкъщи при околните си.
Източник: Уикенд
Вежди Рашидов към този момент е подготвил подаяние за потърпевшите след опустошителното земетресение в Турция и ще откри метод то да стигне на-бързо до нуждаещите се.
Той счита, че българинът неведнъж е доказвал, че тъгата сплотява, само че недоумява за какво, когато живеем в мир, стават нервни, озлобяват, живеем в отплата, отричане и ненавист.
Често пъти е улавял, че омразата съпътства немалка част от хората, без самите те да знаят за какво. Парадоксалното е, че живеем във време, когато ненавиждаме, с цел да ненавиждаме.
Относно прилежаща Турция, хората там в действителност претърпяват прелом, какъвто от дълго време не се е случвал. Страната даде хиляди пъти повече жертви, в сравнение с би взела действителна война, счита Рашидов. Не крие, че това, което го е зарадвало е проявената човечност от доста други страни от Европа и света. Приема това за знак, че светът има подготвеност да оцелее и положителното въпреки всичко е повече.
Не знае за негови близки и познати, които да са потърпевши в земетресението, само че пък за сметка на това съвсем всички те са се притекли на помощ на потърпевшите.
След като в качеството си на ръководител на Народно събрание се срещна с турския президент Реджеп Ердоган, Рашидов е безапелационен, че връзките сред българи и турци са другарски и извънредно положителни.
По тематиката с новите петима българи, попаднали в санкционния лист „ Магнитски “, Рашидов показва, че това е бомба, хвърлена преди изборите. За страдание в последно време от ден на ден започваме да замязваме на клоака, безапелационен е той и добавя, „ е през годините обратно това се е случвало неведнъж.
Относно 48-то Народно събрание, Рашидов отбелязва, че е било по-овладяно и постепенно езикът е почнал да става по-парламентарен.
Споделя, че откакто бе ръководител на Народното събрание и два мандата министър е получил доста скъп урок, поради че е претърпял от ежеминутното звънене по телефона до внезапното мъртвило, от всекидневните молби до цялостната тишина… Онова, което към момента не може да проумее е завистта, омразата и измяната на някои от приятелите му, в които е вярвал същински. В този ред на мисли твърди, че Народното събрание не му е донесъл нито повече, нито по-малко, защото към този момент бил минал през това.
Посочва, че в случай че по-малкото време за работа в ателието, безсънието, изхабените нервни кафези и едно КТБ могат да бъдат наречени облага, то тогава може да се каже, че е спечелил от политиката. По-лошото обаче е, че злобата, омразата, клеветите и лъжите се стоварвали освен върху него, а и върху фамилията му. В такава обстановка някои хора са способни да съсипят за дни това, което са градили с години.
Относно абсурда в Народния спектакъл, Вежди Рашидов е безапелационен, че театрите не са ничия бащиния. Театърът е държавен и има назначен с конкурс шеф, който би трябвало да взема решение проблемите, а не да основава такива. Очевидно е обаче, че някои въобще не го могат.
Определя изкуството като забавно бягство от действителността и добавя, че то върви ръка за ръка с фантазиите. Ако Бог му даде задоволително време, на драго сърце би си разрешил артистични години като Хемингуей.
По отношение на политиката е безапелационен, че е извънредно време да се намерения за народа, защото той е този, който постоянно е отсъствал от политическото говорене и репчене. Поради тази причина си е разрешавал да споделя, че пострадали от неприятната политика са хората – тези, поради които парламентите съществуват. На питане дали ще се кандидатира още веднъж за народен представител декларира, че в случай че това е доста належащо за хората към него, поради, че постоянно е бил биткаджия, е подготвен за нови борби.
След двете срещи с папа Бенедикт XVI и една с папа Франциск, е благополучен, че е имал опцията да чуе благословията им. Ще запомни до последния си мирис обаче топлите думи на папа Франциск, който го помолил да се моли за него.
В умозаключение показва, че където и да е ходил, постоянно се е чувствал най-щастлив, когато се е прибирал вкъщи при околните си.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ