Загадката на китайския гост на Путин - неочаквани резултати от визитата в РФ на военния министър на КНР
Веднъж западни публицисти попитаха първия началник на китайското държавно управление Джоу Енлай: " Какво мислите за Френската гражданска война? " Великият влъхва на китайската политика, заемал премиерския пост фантастично дълго време - от 1949 до 1976 година, им отговори съществено: " Рано е да се съди за това. "
Със същата фраза – „ още е рано да се съди “ – може да се отговори и на въпроса за резултатите от визитата в Москва на китайския министър на защитата Ли Шанфу.
Вояжът на „ скъпия посетител ” от Пекин протича в очебийно „ топла и другарска атмосфера ”. Владимир Путин на среща с китайския министър в неделя (фактът, че президентът се среща с министъра, е знак самичък по себе си; фактът, че това се случва в неделя, е двоен знак):
„ Има доста положително развиване на връзките сред нашите страни във всички направления – в стопанската система, обществената, културната, просветителната промишлености. Но ние също работим интензивно по линия на военните ведомства... "
" Смятам, че това е, несъмнено, е друга значима област, която укрепва извънредно доверителния, стратегически темперамент на нашите връзки - връзките сред Руската федерация и Китайската национална република ", съобщи той.
Китайският министър на защитата на същата среща: „ Имаме доста мощни връзки, те надминават военно-политическите съюзи от Студената война, основават се на правилата на неприсъединяване, непротивопоставяне на трета страна и са доста постоянни ".
" Под вашето стратегическо управление и това на президента Си Дзинпин, ние интензивно развиваме съдействие в на практика области и нашите връзки към този момент навлязоха в нова епоха ", съобщи още той.
А в този момент дано се опитаме да разберем какво тъкмо се крие зад този поток от взаимни похвали и наздравици в чест на „ неразрушимата руско-китайска дружба “.
Министър Ли Шанфу сподели, че сегашните връзки сред Москва и Пекин " превъзхождат военно-политическите съюзи от Студената война ". Нека ви дам образец за един подобен „ съюз от Студената война “.
През 1950-53 година Кремъл и Чжунанхай (резиденцията на висшето управление на КНР в Пекин) дружно се борят против американците и съвсем целия останал западен свят в Корея. Официално става дума за борбата сред " войските на Организация на обединените нации " и " доброволците " от Китай и Съюз на съветските социалистически републики.
В реалност, казано на актуален политически диалект, това беше прокси спор сред два враждуващи блока.
Сега на територията на една страна (ако някой ненадейно е не запомнил, тя се назовава Украйна) също бушува прокси спор. И ето въпросът: в случай че, както сподели китайският министър на защитата, сегашните връзки сред Москва и Пекин „ превъзхождат военно-политическите съюзи от Студената война “, тогава каква е ролята на Китай в този спор?
Според същия министър Ли Шанфу, никакви: актуалните връзки сред Русия и Китай „ се построяват на правилата на необвързаност, неконфронтация с трета страна “. Редакционната публикация на уеб страницата на Global Times, главното англоезично издание на Централен комитет на ККП, също акцентира по същия метод:
„ Някои западни медии наподобява стъпват на личните си опашки, пробвайки се да намерят някакви „ необикновени сигнали “ в постоянния продан сред Китай и Русия ".
" Някои упорстват да поясняват това като курс за „ смяна на международния ред “ и „ намаляване на американското въздействие “ и даже популяризират опцията Китай да „ даде оръжия на Русия “. Тези изказвания, в случай че не идват от злоумишлен политически предумисъл, са доста непрофесионални ", пишат те.
" Манията по хегемонията и игрите с нулева сума единствено ще ги накара да гледат на естествените взаимоотношения сред други страни през същите „ развалени очила “, виждайки всички такива, каквито самите те са ", прибавят от китайския официоз.
Какъв апетитен език! Колко прелестно беше от времето на моето детство, когато почти същите изрази се използваха за „ заклеймяване на империалистите “ освен в Китай, само че и в страната, съставните елементи на която бяха Русия и Украйна.
Принуден съм обаче да повторя въпроса си в малко по-различна форма: по какъв начин тъкмо би трябвало да се поясняват всички тези пламенни изобличения?
И ето какво аз, с риск да „ стъпя на личната си опашка “, би трябвало да кажа по тази тематика: отбранителни връзки, които са „ превъзхождащи съюзите от Студената война “, само че са „ построени на правилата на неконфронтация с трета страна " са нещо като правене на секс, с цел да запазите девствеността си.
Не се ли случва? Точно по този начин, не става. И няма отбранителни съюзи, които да не са ориентирани към никого, които към момента да не са напълно съюзи.
А фактът, че те се „ появяват “ в публични отчети за избрани срещи на високо равнище, би трябвало да се одобри като намек: към момента не би трябвало да знаете за съответното наличие на диалозите на тези срещи за елементарни хора като нас.
И ето още един намек с сходно наличие: в формалното изказване на Кремъл за срещата сред Путин и Ли Шанфу няма индикация, че на територията на Украйна се случва нещо извънредно и значимо. Споменава се фактът, че „ възобновяване на международната стопанска система е доста постепенно “, само че не и Украйна.
Нека приемем тези препоръки като „ тенденция “ (не „ скъпа “, а тъкмо „ насочваща “) и бъдем търпеливи. И с цел да не е толкоз скучно чакането на спомагателна информация за развиването на съдействието сред Москва и Пекин в региона на защитата, ето продължение на историята за Джоу Енлай, с която започнах този текст.
Има версия, че министър председателят на Държавния съвет на Китайската национална република не е схванал въпроса на журналиста и е решил, че го питат не за събитията от 1789 година, а за студентските протести в Париж през 1968 година, случили се много неотдавна по време на този разговор.
Защо е това допълнение? Вероятно с цел да се понижи градусът на патоса. И също по този начин да подчертая какъв брой мъчно се развива от време на време връзката сред китайците и европейците (в този случай включвам Русия измежду европейците) и какви разнообразни заключения те извличат от едни и същи формулировки.
Говорейки за сегашните руско-китайски връзки, е доста значимо да не ги опростяваме. Всяко опростяване е път към примитивни и неправилни изводи, от които се въздържаме.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Със същата фраза – „ още е рано да се съди “ – може да се отговори и на въпроса за резултатите от визитата в Москва на китайския министър на защитата Ли Шанфу.
Вояжът на „ скъпия посетител ” от Пекин протича в очебийно „ топла и другарска атмосфера ”. Владимир Путин на среща с китайския министър в неделя (фактът, че президентът се среща с министъра, е знак самичък по себе си; фактът, че това се случва в неделя, е двоен знак):
„ Има доста положително развиване на връзките сред нашите страни във всички направления – в стопанската система, обществената, културната, просветителната промишлености. Но ние също работим интензивно по линия на военните ведомства... "
" Смятам, че това е, несъмнено, е друга значима област, която укрепва извънредно доверителния, стратегически темперамент на нашите връзки - връзките сред Руската федерация и Китайската национална република ", съобщи той.
Китайският министър на защитата на същата среща: „ Имаме доста мощни връзки, те надминават военно-политическите съюзи от Студената война, основават се на правилата на неприсъединяване, непротивопоставяне на трета страна и са доста постоянни ".
" Под вашето стратегическо управление и това на президента Си Дзинпин, ние интензивно развиваме съдействие в на практика области и нашите връзки към този момент навлязоха в нова епоха ", съобщи още той.
А в този момент дано се опитаме да разберем какво тъкмо се крие зад този поток от взаимни похвали и наздравици в чест на „ неразрушимата руско-китайска дружба “.
Министър Ли Шанфу сподели, че сегашните връзки сред Москва и Пекин " превъзхождат военно-политическите съюзи от Студената война ". Нека ви дам образец за един подобен „ съюз от Студената война “.
През 1950-53 година Кремъл и Чжунанхай (резиденцията на висшето управление на КНР в Пекин) дружно се борят против американците и съвсем целия останал западен свят в Корея. Официално става дума за борбата сред " войските на Организация на обединените нации " и " доброволците " от Китай и Съюз на съветските социалистически републики.
В реалност, казано на актуален политически диалект, това беше прокси спор сред два враждуващи блока.
Сега на територията на една страна (ако някой ненадейно е не запомнил, тя се назовава Украйна) също бушува прокси спор. И ето въпросът: в случай че, както сподели китайският министър на защитата, сегашните връзки сред Москва и Пекин „ превъзхождат военно-политическите съюзи от Студената война “, тогава каква е ролята на Китай в този спор?
Според същия министър Ли Шанфу, никакви: актуалните връзки сред Русия и Китай „ се построяват на правилата на необвързаност, неконфронтация с трета страна “. Редакционната публикация на уеб страницата на Global Times, главното англоезично издание на Централен комитет на ККП, също акцентира по същия метод:
„ Някои западни медии наподобява стъпват на личните си опашки, пробвайки се да намерят някакви „ необикновени сигнали “ в постоянния продан сред Китай и Русия ".
" Някои упорстват да поясняват това като курс за „ смяна на международния ред “ и „ намаляване на американското въздействие “ и даже популяризират опцията Китай да „ даде оръжия на Русия “. Тези изказвания, в случай че не идват от злоумишлен политически предумисъл, са доста непрофесионални ", пишат те.
" Манията по хегемонията и игрите с нулева сума единствено ще ги накара да гледат на естествените взаимоотношения сред други страни през същите „ развалени очила “, виждайки всички такива, каквито самите те са ", прибавят от китайския официоз.
Какъв апетитен език! Колко прелестно беше от времето на моето детство, когато почти същите изрази се използваха за „ заклеймяване на империалистите “ освен в Китай, само че и в страната, съставните елементи на която бяха Русия и Украйна.
Принуден съм обаче да повторя въпроса си в малко по-различна форма: по какъв начин тъкмо би трябвало да се поясняват всички тези пламенни изобличения?
И ето какво аз, с риск да „ стъпя на личната си опашка “, би трябвало да кажа по тази тематика: отбранителни връзки, които са „ превъзхождащи съюзите от Студената война “, само че са „ построени на правилата на неконфронтация с трета страна " са нещо като правене на секс, с цел да запазите девствеността си.
Не се ли случва? Точно по този начин, не става. И няма отбранителни съюзи, които да не са ориентирани към никого, които към момента да не са напълно съюзи.
А фактът, че те се „ появяват “ в публични отчети за избрани срещи на високо равнище, би трябвало да се одобри като намек: към момента не би трябвало да знаете за съответното наличие на диалозите на тези срещи за елементарни хора като нас.
И ето още един намек с сходно наличие: в формалното изказване на Кремъл за срещата сред Путин и Ли Шанфу няма индикация, че на територията на Украйна се случва нещо извънредно и значимо. Споменава се фактът, че „ възобновяване на международната стопанска система е доста постепенно “, само че не и Украйна.
Нека приемем тези препоръки като „ тенденция “ (не „ скъпа “, а тъкмо „ насочваща “) и бъдем търпеливи. И с цел да не е толкоз скучно чакането на спомагателна информация за развиването на съдействието сред Москва и Пекин в региона на защитата, ето продължение на историята за Джоу Енлай, с която започнах този текст.
Има версия, че министър председателят на Държавния съвет на Китайската национална република не е схванал въпроса на журналиста и е решил, че го питат не за събитията от 1789 година, а за студентските протести в Париж през 1968 година, случили се много неотдавна по време на този разговор.
Защо е това допълнение? Вероятно с цел да се понижи градусът на патоса. И също по този начин да подчертая какъв брой мъчно се развива от време на време връзката сред китайците и европейците (в този случай включвам Русия измежду европейците) и какви разнообразни заключения те извличат от едни и същи формулировки.
Говорейки за сегашните руско-китайски връзки, е доста значимо да не ги опростяваме. Всяко опростяване е път към примитивни и неправилни изводи, от които се въздържаме.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ