Притча за оскърблението или защо не трябва да приемаме нещата, от които нямаме нужда
Веднъж Ученик и Учител вървели по междуселски път. Насреща им идва човек, който целият се тресе от нерви, съвсем плаче.
– Какво се е случило, приятелю?- попитал Учителят.
– Току-що един човек ме обиди с тежки и грозни думи… Не заслужавах това.
– Той не може да те обиди – споделил Учителят.
– Как да не може, като ме обиди!? – удивил се пасажерът – та ти дори не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш сходно нещо?
Учителят отстъпил няколко крачки настрана, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пасажера, стискайки го в пестник.
– Вземи, това безусловно ще ти помогне.
Човекът машинално взел, каквото му подават. Виждайки, че това е бръмбар, се стреснал и го хвърлил на земята.
– Какво значи това? – възмутил се той.
– Извинявай, приятелю, не желаех да те изплаша. Но моят Ученик в действителност има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му споделил:
– Дай на този заслужен човек това, което намерихме, до момента в който почивахме в градината.
– Какво е то? – наежен пасажерът – Да не е още някоя гнусота, няма да я взема!
Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и извадил ябълка. Мъжът озадачено погледнал сочния плод. След като се уверил, че няма измама, благодарил, само че не взел ябълката.
– Защо не я взимаш?- поинтересувал се Учителят – Взе бръмбара…
– Взех го, тъй като не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
– Така е и в живота: постоянно взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни- взимаме. Но сред това “да ти дават ” и “да ти дадат ” има основна разлика. Аз може да ти давам нещо, само че до момента в който ти не го вземеш, моето деяние остава незавършено: аз ти давам, ти не взимаш. Но в случай че аз ти давам и ти вземеш, моето деяние става завършено аз съм дал, ти си взел.
Аз не мога да ти “дам ” нещо, до момента в който ти не го приемеш. Аз мога да давам, само че “да дам ”, това е деяние, зависещо от двама ни в идентична степен.
Ако някой те наскърбява, ти имаш избор: да приемеш оскърблението (най-често вършим това, без да се замислим) и да се обидиш, или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето за какво споделих, че индивидът не може да те обиди, той те е обиждал, само че ти си му оказал помощ в това, да бъдеш засегнат, приемайки обидата.
