„Веднъж – това е случайност“, твърди полковник Дик Марчинко, основател

„ Веднъж – това е случайност “, твърди полковник Дик Марчинко, създател на Тюлен-Група 6 (ония, които очистиха Осама бин Ладен). И продължава: „ Втори път – това е съвпадане. Третият път обаче е офанзива на врага “. Това разяснява за ClubZ политологът Евгений Дайнов.

Да забележим, по какъв начин стоят у нас нещата във връзка с „ офанзива на врага “.

Веднъж – ненадейно опразнен стол на Анна Цолова. Втори път – ненадейно уволняване на Люба Кулезич. Трети път – АЕЦ "Белене " е впъхнат в тактиката за национална сигурност, съгласно която всеки, който е срещу античния съветски атомен бойлер (както съм аз, например) може да стане обект на държавна принуда.

Имаме три, което значи – налице е офанзива на врага.

Само че явно иде тирада за нещо по-мащабно, тъй като има и още.

Четири: властта бърза, непременно и преди Нова година, да подари предпазени територии от Пирин на "Юлен "/ПИБ. За задачата държавни мъже и дами лъжат, като селяни в механа след пазар; и лъжесвидетелстват, все едно не са чували за листата от смъртни грехове или (по-скоро) считат себе си за безсмъртни. (по-късно министър Нено Димов разгласи, че към този момент отсрочва измененията - б.р.)

Пет: „ третият “ във властта, Пеевски, провежда шествие на свои крепостни срещу Политическа партия „ Да, България “, известна с 2.96-те %, които взе на изборите.

Шест: същият Пеевски издава и популяризира гратис следващото книжле, в което всички по-видими съперници на режима на Борисов-Цацаров-Пеевски са „ изобличени “ като противников сътрудници и врагове на трудовия народ.

Седем: властта удря Иво Прокопиев по този начин, че да стане ясно: неговите издания, не бидейки властови слугинаж, би трябвало да не съществуват. Пропагандата да стане единствената форма на медиен живот.

Осем: Бойко Рашков, комуто плащаме заплатата, с цел да ни пази от безсистемно подслушване от страна на властта, излиза с отчет за стотици противозаконни подслушвания; обяснено му е, от представители на властта, че в близко бъдеще ще остане без работа.

Девет: властта разгласи желанието си да лиши Републиката от бойна авиация. Вместо да купи естествени самолети, праща (срещу едни 80 милиона, на този етап) 30-годишните руски летящи мебели за ремонт в Русия. В онази Русия, съгласно чиято военна теория НАТО – и всичките му членове, включително Република България – е врагът.

Десет: властта продължава да преследва,

с прокурорски ограничения, всички до един реформатори в предходния кабинет на Борисов, както и да поддържа обвинявания към всички до един притежатели на медии, които още не са покорна прислуга на самата власт.

Единадесет и дванадесет: в околните седмици властта ще задейства към този момент квалифицираното от нея изключително законодателство, благодарение на което всеки – всеки! – може да бъде задържан и държан в ареста за неопределен срок без достъп до адвокат; а новият закон за „ битка с корупцията “ легализира безразборното подслушване на поданството, изобличено от Бойко Рашков.

Ако три пъти – това е офанзива на врага, то ние към този момент сме в разгара на огромна, но доста огромна война. Може да не желаеме, само че – сме. Нападнаха ни и сега организират мощна артилерийска подготовка, съчетана с десанти; следва навлизане на пехотата и танковете.

Оказахме се във война, в която вземат участие всички родове войски – т. е. всички клонове на властта, както забележими, по този начин и подмолни. Цялата власт е мобилизирана против жителите на Републиката, против техните права, свободи и демократични отбрани от произвол.

Тази война има характера на „ блицкриг “ – има за цел тотална победа (т.е. тотално заличаване на даже и загатна за демокрация) в къси периоди – т.е. преди или към старта на прословутото „ Председателство “. Към момента на настаняване на скъпите посетители в хотел „ Маринела “: Пирин би трябвало да е подарен; медиите – затапени; жителите – подслушвани, задържани и контролирани; бизнесмените (т.е. тези, които не са мутри) – с надянати намордници; гражданските организации и демократичните партии – разобличени като врагове на страната и въдворени, където би трябвало.

За броени седмици властта се пробва да реализира в България това,

което Путин в Русия построи за години.

Защо е това бързане? Защо властта ни разгласи война – същинска, безжалостна, в която към този момент има действителни жертви – тъкмо в този момент?

Властта през днешния ден – това са хора обикновени, алчни и невежи; техният военен план е транспарантен като тези пирински потоци, които подлежат на скорошно заличаване. И той е издигнат по следната обикновена логичност:

Първо, европейците са възпитани и няма да желаят да ни скапват кефа от „ Председателството “ с неуместни питания по отношение на народна власт и тирания.

Второ, даже и да се усетят, какво става, та и да се загрижат, европейците нищо няма да създадат, тъй като са еврогейове – меки са им китките. А ние, корпулентните, сме едни такива здрави мъже с огромни юмруци.

И, трето, след половин година „ Председателство “ ние в България ще сме си укрепили диктатурата под носа на европейските посетители, а всички несъгласни ще са „ където би трябвало “; само че ще продължаваме да получаваме пари от еврогейовете, които пари ще продължаваме да си крадем.

Демокрациите – и демократите – доста ненавиждат войната. Затова постоянно в историята гледат да я избегнат, до момента в който в един миг не се окажат нападнати от врага, който е сметнал тяхното миролюбие за плашливост. Демокрацията – и демократите – едвам тогава, с последна принуда, си изоставят делата и се задействат за опозиция на нападналия ги съперник. В последна сметка демокрацията – и демократите – въпреки забъркани във война, без да са я желали, постоянно побеждават.

Намираме се в сериозната фаза на война, която не сме желали.

Нашият съперник – властта във всичките й форми – е нечовечен, лицемерен и безсърдечен, защото е приел нашето положително образование за плашливост.

Щом сме във война, време е да я водим. За да стигнем, в нейния край, колкото и надалеч да е той, до победа.