Притча: Да се научим кога да спрем
Веднъж се провело съревнование сред дървосекачи. На финала останали единствено двама души.
Победител щял да бъде оня, който отсече най-вече дърва за несъмнено време.
Час след началото секачът, който водил, чул по какъв начин съперникът му спрял за малко. Той приел това като късмет да го изпревари и удвоил напъните си.
И по този начин на всеки час вторият секач спирал за малко, а през това време първият още веднъж удвоявал напъните си. Така траяли целия ден до края на надпреварата.
Огромно било учудването на водещия секач, когато схванал, че вторият е победил с огромна преднина.
- Но по какъв начин е допустимо това? – изненадал се той. – Аз чувах по какъв начин на всеки час ти спираше. Тук би трябвало да има някаква неточност, това просто е невероятно!
- Всичко е доста просто — отвърнал вторият секач. - Аз в действителност спирах всеки час за 10 минути, с цел да си наточа брадвата.
Победител щял да бъде оня, който отсече най-вече дърва за несъмнено време.
Час след началото секачът, който водил, чул по какъв начин съперникът му спрял за малко. Той приел това като късмет да го изпревари и удвоил напъните си.
И по този начин на всеки час вторият секач спирал за малко, а през това време първият още веднъж удвоявал напъните си. Така траяли целия ден до края на надпреварата.
Огромно било учудването на водещия секач, когато схванал, че вторият е победил с огромна преднина.
- Но по какъв начин е допустимо това? – изненадал се той. – Аз чувах по какъв начин на всеки час ти спираше. Тук би трябвало да има някаква неточност, това просто е невероятно!
- Всичко е доста просто — отвърнал вторият секач. - Аз в действителност спирах всеки час за 10 минути, с цел да си наточа брадвата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ