История за двата бонбона
Веднъж пътувах в маршрутка. На седалката до мен беснееше дете на към шест години. Майка му безучастно гледаше в прозореца и не реагираше. А той я дърпаше и дърпаше за ръкава. Зад прозореца прекосяваха дървета, росеше дъждец и беше сиво. Детето ту искаше нещо, ту спореше за друго. И внезапно тя се обърна от прозореца към него, дръпна го за ръката и му изсъска:
— Какво искаш от мен?!
Той се стресна.
— Питам те какво искаш?! Въобще знаеш ли кой си ти?! Ти си никой! Разбра ли?! Ти си никой! — избухна тя и избълва в лицето му.
Момчето я гледаше и ми се коства, че главата му трептеше. А може и аз да съм трепнал. Почувствах по какъв начин се изпотявам по гърба. Помня какво си помислих в първия миг: «Нима в действителност му приказва по този начин?! За кого си мисли сега?!»
— Не мога да те виждам, — прошепна тя.
«Та ти го умъртви!» — споделих аз, само че никой не ме чу. В маршрутката като че ли нищо не се беше случило, всички гледаха към прозорците. Момчето към този момент не буйстваше, внезапно бе утихнало. Гледаше в раздрания тил на седалката насреща и мълчеше. А на мен ми се искаше да стана и пред очите на всички да я разкъсам на части! Да й кажа: «Именно ти не си никаква майка! Ти си никой! Ти към този момент го умъртви!» Кълна се, че бих направил това! Единствено момчето ме спираше.
Затворих очи, започнах да поемам дъх надълбоко, с цел да се успокоя. А, когато още веднъж отворих очи, видях един бонбон. Един юноша, най-вероятно студент, един подобен русичък, с къдрава коса, в дънков костюм, подаваше бонбон на момчето. Веднага щом протегна ръката си, той сподели:
— Вземи, това е за теб.
Момчето го взе. И незабавно по-късно младежът му подаде втори бонбон. Момчето взе и втория. А след това последва развиване, за което като си припомням едвам въздържам сълзите си.
Момчето не стартира да яде, той докосна ръката на майка си. Тя не се обърна незабавно към него. Но, в последна сметка се обърна. Беше явно, че искаше да го довърши. Но, той й подаваше бонбон.
Тя го погледна, погледна бонбона, виждах, че недоумяваше. Тогава той сложи бонбона в ръката й. Тя, като че ли опарена, бързо му го върна. «Не искам», - сподели тя.
Двата бонбона лежаха в дланите му. Той не отпускаше ръката си. «Ти ги изяш, - сподели тя и добави безшумно. – Аз не желая... Честно». Тогава той постави бонбона на коленете й.
Никога няма да не помни това безмълвие. И тази зрялост. Пред мен за няколко минути това момче се трансформира в мъж, а тя от зла и раздразнена, се трансформира в красива, млада жена. Във всеки случай, аз точно по този начин го почувствах.
Тя замълча. Дълго мълча. Гледаше го като че ли едвам в този момент го виждаше. После го прегърна. И той я прегърна. После той смъкна обвивката на бонбона и й го даде. И не изяде своя, до момента в който тя не го постави в устата си. Представяте ли си?! Това още веднъж бе потрес, само че напълно друг.
Тогава си помислих: «Ти си стоиш, като един същински праведник, искаше да станеш, да я обвиниш, да я «разкъсаш», да коригираш обстановката. И нищо не би съумял да постигнеш, с изключение на скандал и огорчение. А това момче, виж какъв брой е умно, какъв брой е велико, по какъв начин напълно се промени. И влияе до мозъка на костите, до сърцето, до сълзи. А също и младежа, който му даде двата бонбона, - помислих си за, - в действителност той преднамерено даде на момчето два бонбона».
