Притча: Богатството да даваш
Веднъж, когато бях юноша, двамата с татко ми чакахме на опашка за билети за цирк. Най-сетне сред нас и гишето остана единствено едно семейство. Това семейство ми направи доста мощно усещане. Имаха осем деца и всичките бяха под 12 години. Виждаше се, че не са богати. Облечени бяха оскъдно, само че чисто. Децата бяха добре възпитани, стояха зад родителите си и си чакаха реда спокойно, строени две по две, хванати за ръце. Бъбреха оживено за клоуните, слоновете и другите номера, които щяха да видят довечера. Личеше си, че е първото им посещаване в цирка. Отсега се виждаше, че това е огромно събитие в детския им живот.
Таткото и майката стояха отпред на цялата група, изправени колкото могат по-гордо. Жената държеше брачна половинка си за ръка, вдигнала глава към него, като че ли споделяше: „ Ти си моят рицар в блестящи доспехи ". Той се усмихваше и се надуваше от горделивост, а с взор като че ли ѝ отвръщаше: „ Да, тъкмо по този начин ".
Продавачката на билети попита бащата какъв брой билета ще желае. Той гордо отвърна:
- Ще взема осем детски билета и два за възрастни, с цел да заведа цялото си семейство на цирково зрелище.
Продавачката му сподели цената.
Жената пусна ръката на брачна половинка си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита:
- Колко казахте?
Продавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкоз пари.
Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк?
Като видя какво става, татко ми, извади от джоба си 20-доларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме доста богати!) Баща ми се наведе, подвигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече:
- Извинете, господине, това падна от джоба ви.
Мъжът разбра какво става. Той не просеше лепта, само че несъмнено оцени помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка обстановка. Погледна татко ми право в очите, взе ръката му в двете си ръце, стисна крепко банкнотата от 20 $ и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна:
- Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и фамилията ми това в действителност значи доста.
Двамата с татко ми се върнахме при колата и се прибрахме у дома. Тази вечер не отидохме на цирк, само че не може да се каже, че останахме и без нищо.
Дан Кларк
Таткото и майката стояха отпред на цялата група, изправени колкото могат по-гордо. Жената държеше брачна половинка си за ръка, вдигнала глава към него, като че ли споделяше: „ Ти си моят рицар в блестящи доспехи ". Той се усмихваше и се надуваше от горделивост, а с взор като че ли ѝ отвръщаше: „ Да, тъкмо по този начин ".
Продавачката на билети попита бащата какъв брой билета ще желае. Той гордо отвърна:
- Ще взема осем детски билета и два за възрастни, с цел да заведа цялото си семейство на цирково зрелище.
Продавачката му сподели цената.
Жената пусна ръката на брачна половинка си, главата и клюмна, устната на мъжа затрепери. Бащата се наведе малко по-напред и попита:
- Колко казахте?
Продавачката повтори цената. Мъжът нямаше толкоз пари.
Как да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма пари да ги заведе на цирк?
Като видя какво става, татко ми, извади от джоба си 20-доларова банкнота и я пусна на земята. (В никакъв случай не може да се каже, че тогава бяхме доста богати!) Баща ми се наведе, подвигна банкнотата, потупа мъжа по рамото и рече:
- Извинете, господине, това падна от джоба ви.
Мъжът разбра какво става. Той не просеше лепта, само че несъмнено оцени помощта в тази отчайващо сърцераздирателна и неловка обстановка. Погледна татко ми право в очите, взе ръката му в двете си ръце, стисна крепко банкнотата от 20 $ и с треперещи устни и стичаща се по бузата сълза, отвърна:
- Благодаря ви, господине, благодаря ви. За мен и фамилията ми това в действителност значи доста.
Двамата с татко ми се върнахме при колата и се прибрахме у дома. Тази вечер не отидохме на цирк, само че не може да се каже, че останахме и без нищо.
Дан Кларк
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ