Новината за смъртта на две деца от България, които са

Новината за гибелта на две деца от България, които са били открити мъртви в паркирана заключена кола в кипърското село Ксилофагу, шокира страната. Момчетата на 8 и 10 години пристигнали в Кипър в средата на май, написа кипърският уебсайт philenews.com.

Според изявления в български медии децата отишли там, с цел да прекарат лятната почивка с татко си. Води се следствие, с цел да се обясни дали става дума за родителска немарливост. Според кипърското издание, цитиращо локалните проверяващи органи, момчетата са прекарали над три часа в изводи автомобил, а гибелта им е настъпила евентуално заради образувалата се висока температура в резултат на жегата.

Да забравиш детето в колата

Подобни трагични случаи не са необичайност. През 2007 в Съединени американски щати 9-месечният Брус умира от топлинен удар, пропуснат от майка си в автомобил. Навремето гибелта му притегли голямо публично внимание и провокира необятна полемика по тематиката. Оттогава насам има стотици случаи на бебета и дребни деца, починали при висока температура в коли. Съвсем неотдавна имаше сходен случай и в Германия.

Един автомобил може за малко време да се трансформира в гибелен капан. При външна температура от 30 градуса и директно слънчево нагряване температурата навътре в колата бързо стига 40 градуса, а след единствено един час скача даже над 50 градуса.

" Подобни условия са евентуална заплаха за всеки човек, само че изключително за малко дете, което е завързано с защитен колан в детското столче, и няма по какъв начин да се освободи, това е същински капан ", споделя детски доктор.

Има даже разбиране за сходни обстановки - психолозите приказват за " синдром на забравеното бебе ". В случая нормално става дума не за преднамерено забравени или изоставени деца - в множеството сходни случаи родителите са грижовни и обикновено мислещи хора, които обичат децата си. Защо тогава се стига до такава степен?

Какво съставлява " синдромът на забравеното бебе "?

Дейвид Даймънд е психолог, който от десетилетия изследва въпроса по какъв начин по този начин родители не помнят децата си в коли. Посоченият случай със гибелта на деветмесечното бебе в Съединени американски щати е бил разследван и разказан в профилираната литература. Какво е обяснението? Оказва се, че майката на Брус - Лин Балфур, която след гибелта на детето е била упрекната в непредумишлено ликвидиране, предните дни страдала от мощно бодърствуване и била принудена да се оправя с разнообразни фамилни рецесии. Във въпросния драматичен ден нещата се развили не по нормалния метод. Чантата с пелените и другите бебешки такъми да вземем за пример не била - както нормално - на предната седалка, като един тип рутинно образно напомняне, че бебето също е в колата.

Всички тези фактори съгласно психолога Дейвид Даймънд оказват въздействие върху така наречен проспективна памет. Проспективната памет е тази, която за разлика от ретроспективната (за минали събития) ни припомня, че би трябвало да правим избрани планувани деяние в бъдещето - да вземем за пример, че би трябвало да вземем лекарство в избран час, да се обадим на сътрудник или да напазаруваме неща за вечеря. Даймънд разказва шест фактора, които могат да нарушат проспективната памет и да ни накарат да забравим личните си планове: отнемане от сън, продължителен или изострен стрес, заплеснатост, извършване на доста неща по едно и също време, липса на напомняне за очакващите ни задания, както и осъществяването на автоматизирани рутинни дейности.

Описаните фактори водят до увеличение на вътрешното напрежение, споделя психотерапевтката от Берлин Даниела Кочалевент. Ако това напрежение е прекомерно високо, рационалното човешко държание се затруднява. " В този случай започваме да действаме или импулсивно, или се държим като включени " на автопилот ", а това има последици - забравяме да си вземем предписаните медикаменти, забравяме някоя уговорена среща или час при доктор, можем даже да забравим, че детето ни е останало единствено в колата ", споделя психотерапевтката.

Преднамереност или немарливост? На какво се дължи " синдромът на забравеното бебе "?

" Никога не можем със 100-процентова сигурност да кажем какво тъкмо мисли един човек. За да преценим дали родителите са не запомнили детето предумишлено или инцидентно, психолозите преглеждат предходното им държание и биографиите им, тъй като те оказват помощ да се реши съответното им държание в тази ситуация ", споделя психотерапевтката.

В процеса против Лин Балфур да вземем за пример не е могло да бъде потвърдено, че желае да навреди на сина си умишлено. Просто в съзнанието ѝ в този ден се е запечатало нещо, което въобще не се е случило: а точно, че Брус е при детегледачката, тъкмо както всеки различен ден. Подобни доста действителни, само че в действителност подправени мемоари са обект на изследвания от страна на когнитивната логика на психиката от десетилетия.

Детски столчета с алармена система против забравянето

Много родители също описват, че са преживявали сходни неща. Понякога родителят се сеща малко по-късно и поправя грешката си, тъй че не всеки път се стига до драматичен край. В Италия обаче не желаят да се осланят на случайността. От 2019 насам там са въведени в приложимост детски столчета за автомобил, които имат интегриран алармен сигнал. Той се включва, в случай че детето бъде оставено в колата единствено - тогава системата пуска известие на смарт телефона на родителите.

Няма точна статистика какъв брой постоянно се стига до смъртни случаи на забравени в автомобила деца. " Не бива да се не помни обаче, че родителите, позволили сходна трагична неточност, са осъдени да се усещат отговорни за цялостен живот ", споделя психоложката Кочалевент.

Автор: Юлия Вергин