Притча за трудностите, които съдбата ни изпраща
Веднъж един цар решил да препречи пътя, по който минавали съвсем всички хора от царството му, с огромен скален камък. Царят се скрил и следил кой ще има търпението да отмести канарата.
По пътя минали доста царски търговци и придворни. Въпреки че камъкът им пречел, те предпочитали да го заобиколят, вместо да го поместят. Други хора от царството решили да се оплачат на царя, че не поддържа пътищата, само че още веднъж не създали нищо.
Някои се пробвали да поместят камъка, само че търпението им не стигнало, с цел да го поместят.
Накрая пристигнал един селяндур, който носел на тил товар със зеленчуци. Когато наближил скалния блок, селянинът се спрял, оставил товара на земята и почнал да бута камъка.
Минало време, той вложил всичките си сили, само че съумял да помести камъка от основния път. Под канарата обаче забелязал огромна торбичка, щом я отворил, вътре намерил златни монети и записка от царя, която гласяла, че благосъстоянието е за този, който реалокира камъка от пътя.
С тези пари селянинът живял щастливо до края на живота си.
