Св. преподобна мъченица Евдокия
Веднъж един духовник на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в сирийския град Илиопол. Познат християнин го приел и му дал една дребна стая, в която монахът прекарал нощта. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си умрял малко, той още веднъж почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за страшния съд Господен, за безконечния щастлив живот, който ще бъде премия за праведниците, за безконечните страдания, очакващи грешниците, и постоянно прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.
До стаята, където се молел монахът, единствено през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята хубост, огромно благосъстояние и неверен, лековерен живот. Тя се именувала Евдокия. С блестящата си хубост тя пленявала младите момци, получавала от тях богати блага и живеела в грях, лукс и забавление, без да се грижи за душата си, мислейки единствено за насладите на краткотрайния живот.
Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за безконечните страдания надълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойствие и боязън. Тя към този момент не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.
- Моля те – споделила му тя, - разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е цялостна със тъга. Ако е истина, че безконечни страдания са избрани за грешниците, то кой може да се избави?
- Нима ти в никакъв случай не си чула за Христа и за страшния съд Господен? – запитал я Герман. – Ти от каква религия си?
- Аз съм самарянка и по жанр и по религия – дала отговор тя – и това, което чух тая нощ, е напълно ново за мене. Аз съм доста богата; и това още повече усилва чоето безпокойствие, тъй като в твоята книга е казано, че е мъчно богатите да влязат в Царството небесно. Какво да върша тогава? Аз драговолно бих дала съкровищата си, с цел да получа безконечен живот. Но кажи ми, за какво Бог така се отвращава от богатите?
Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, само че че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, постоянно не помнят Бога и се отвръщат от Него и че това точно осъжда Господ: " Който почтено е придобил благосъстояние – прибавил той – и го използва добре, като помни Бога и близък, той не заслужава упрек. Но който е придобил богаство посредством машинация, кражба, неверни каузи, неправда, и го използва единствено с цел да угоди на себе си, подобен строго ще бъде наказан. "
Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи, по какъв начин да получи от Бога благосклонност и живот безконечен. " Аз непринудено бих дала всичкото си благосъстояние, с цел да се изкупя от безконечните страдания – повторила тя. – А ти, отче светий, моли своя Бог да одобри моето богаство, а на мене да даде безконечен живот! "
- На Бога не е нужно твоето благосъстояние – възразил инокът – и ти не можеш посредством него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за де получиш благосклонност от Него, ти би трябвало да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш посредством светото кръщение.
Евдокия слушала с внимание думите на Германа. Той доста й приказвал за Божието състрадание, за силата на покаянието, и я убедил да прати да извикат християнски духовник, с цел да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой желае това, тъй като знаел, че Евдокия е огромна грешница. Тя паднала пред нозете му: " Направи ме християнка, тъй като се убедих, че в случай че не стана християнка, ще бъда предадена на безконечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, в действителност ли небесните наслади са по-големи от земните? Нали на земята има доста прелестни работи, доста злато и скъпоценни камъни, разнообразни наслади и наслаждения. Нима на небето още повече ги има? "
- Докато ти не отвърнеш своя разум от съблазните на тоя свят – споделил й свещеникът, - ти не можеш да помислиш за безконечни богатства. Забрави гордостта и веселието на земния живот, мисли за греховете си, моли Господа за прощение!
- Но, отче светий – споделила грешницата, - в случай че аз се откажа от благосъстоянието и насладите на света, а небесни богатства не получа, то ситуацията ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме одобри?
Свещеникът като видял, че в сърцето на Евдокия няма още религия и обич към Бога, че то е единствено изпълнено със боязън и земни намерения, не се съгласил да извърши св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в уединение, пост и молитва. Той й обяснил основните истини на християнската религия, приказвал й за безграничното състрадание на Бога, Който постоянно е подготвен да одобри откровено каещите се.
– Постарай се да забравиш света – казвал й той, - не давай на мозъка ти да се разсейва, отгони страха и подозрението, с цел да не те отвърнат те от положителното начало. Насочи към Бога всичките си мисли и усеща и ти ще се убедиш в неизказаната благосклонност Господня, тъй като в смирената молитва душата се помирява с Господа и божествената светлина й се явява. Снеми от себе си скъпоценните декорации, облечи се в елементарни дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е доброжелателен и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който откровено желае да Го намери; Той се радава на покаянието на грешника.
Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала уединено с Герман, още доста го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като заречен на Евдокия да се моли за нея и да я посети отново след една седмица. Евдокия заповядала на прислужниците си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.
След седем дни Герман, според обещанието си, пристигнал при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила заради бдение и непрекъсната молитва. Но небесна наслада сияела на бледото й лице и сърцето й било цялостно с обич и очакване. Господ Бог по своята неизказана доброта укрепил нейната религия посредством чудно привидение, за което тя разказала на Герман.
- Мене внезапно сякаш ме огря чудна светлина – споделила тя – и ангел ярък и прелестен, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния парадайс. Там хоровете на светите души ме посрещнаха радостно, като ме назоваха сестра. Но внезапно страшният облик на дявола се появи във въздуха. Яростно скърцаше зъби и като се устреми към мене, стараеше се да ме изтръгне из ръцете на ангела. " Тая ли душа искаш да въведеш ти в небесните чертози? – викаше той. Тя е прекарала животе си в грях; тя е служила и угаждала на мене, тя е моя! " Ангелът ме защищаваше и незабавно чух от небето думи: " На милосърдния Бог е угодно да дарува избавление на каещи се грешници. Нека тая душа извърши своя героизъм и Аз ще бъда с нея през всички дни на живота й. " При тия думи дяволът изчезна и ангелът ме върна вкъщи и сподели: " Голяма наслада е на небесата, когато виновник се покайва, тъй като милосърдният небесен Отец не желае да загине човешката душа, основана с пречистите Му ръце по Негов облик. И ангелите се радват, когато видят човешка душа, украсена с истина и добродетел ". Като сподели това, ангелът ме прекръсти и си отиде на небето.
Това отлично привидение изпълнило душата на Евдокия с цялостна вяра в безпределната Божия благосклонност. Всички нейни подозрения и съмнения изчезнали и, изпълнена с пламенна обич към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Богу. Тя приела св. Кръщение. След това по нейна заповед събрали и сложили пред нея всичкото й имущество: злато и сребро, скъпоценни съдове, облекла, украсени със злато и драгоценни камъни, бисери и луксозни украшения. Тя помолила християнския духовник да използва всички тия съкровища за изгода на църквата и за подкрепяне на бедните. Като свикала робите си, тя ги наградила с богати блага, пуснала ги на независимост и им споделила: " Аз ви избавям в този момент от кратковременното иго, а вие сами се постарайте да се освободите от безконечното иго на дявола, като се обърнете към Господа. Той ще ви освободи напълно, като ви направи Свои деца. "
Като решила да стартира нов живот съгласно закона Господен, Евдокия помолила Герман да я води в една обител, където благочестиви дами служели Богу посредством непрестанна молитва, пост и писания. Тя се поселила при тях и се молела дене и ноще, като оплаквала греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо предпочитание на монахините била определена на нейно място, тъй като със строгия си живот тя спечелила уважението на всички.
Между това в Илиопол прекалено много жалеели за заминаването на Евдокия и скоро почнали гонене срещу нея. Те донесли, че всичкото благосъстояние, събрано от нея в техния град, тя раздала на християните, които били считани за врагове на страната. Повикали на съд Евдокия, само че Бог й оказал помощ като й дал мощ да прави чудеса, които убедили самия шеф на страната, неговото семейство и голям брой народ в истината на християнската религия.
Същото се случило, когато след няколко години новия шеф я повикал на съд като християнка. През нощта против тоя ден Евдокия чула в съня си гласа на Господа: " Стой твърдо във вярата, Евдокия! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не пердах се, Аз ще бъда с тебе във всички твои премеждия! " Евдокия без боязън изповядала вярата си пред шефа и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима неотстъпчивост и след туй направила чудеса, които обърнали шефа към Бога! Той паднал пред нозете на Евдокия, като се провикнал: " Направи и мене християнин, тъй като популярен е Бог, Когото изповядваш! "
Оттогава Евдокия живеела умерено в своята обител, обръщала мнозина в пътя на същинската религия и достигнала дълбока напреднала възраст. Когато римският император Адриан (117-138 г.) подхванал гонение срещу християните, Евдокия била наказана на гибел като разпространителка на християнската религия. Тя била посечена с меч в 126 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
До стаята, където се молел монахът, единствено през една стена, живеела една жена, известна в целия град със своята хубост, огромно благосъстояние и неверен, лековерен живот. Тя се именувала Евдокия. С блестящата си хубост тя пленявала младите момци, получавала от тях богати блага и живеела в грях, лукс и забавление, без да се грижи за душата си, мислейки единствено за насладите на краткотрайния живот.
Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за страшния съд и за безконечните страдания надълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойствие и боязън. Тя към този момент не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.
- Моля те – споделила му тя, - разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е цялостна със тъга. Ако е истина, че безконечни страдания са избрани за грешниците, то кой може да се избави?
- Нима ти в никакъв случай не си чула за Христа и за страшния съд Господен? – запитал я Герман. – Ти от каква религия си?
- Аз съм самарянка и по жанр и по религия – дала отговор тя – и това, което чух тая нощ, е напълно ново за мене. Аз съм доста богата; и това още повече усилва чоето безпокойствие, тъй като в твоята книга е казано, че е мъчно богатите да влязат в Царството небесно. Какво да върша тогава? Аз драговолно бих дала съкровищата си, с цел да получа безконечен живот. Но кажи ми, за какво Бог така се отвращава от богатите?
Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, само че че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, постоянно не помнят Бога и се отвръщат от Него и че това точно осъжда Господ: " Който почтено е придобил благосъстояние – прибавил той – и го използва добре, като помни Бога и близък, той не заслужава упрек. Но който е придобил богаство посредством машинация, кражба, неверни каузи, неправда, и го използва единствено с цел да угоди на себе си, подобен строго ще бъде наказан. "
Тук Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи, по какъв начин да получи от Бога благосклонност и живот безконечен. " Аз непринудено бих дала всичкото си благосъстояние, с цел да се изкупя от безконечните страдания – повторила тя. – А ти, отче светий, моли своя Бог да одобри моето богаство, а на мене да даде безконечен живот! "
- На Бога не е нужно твоето благосъстояние – възразил инокът – и ти не можеш посредством него да се изкупиш. Раздай твоите съкровища на бедните. Това е угодно Богу! Но за де получиш благосклонност от Него, ти би трябвало да се разкаеш за греховете си, да повярваш от все сърце, да измениш живота си и да се обновиш посредством светото кръщение.
Евдокия слушала с внимание думите на Германа. Той доста й приказвал за Божието състрадание, за силата на покаянието, и я убедил да прати да извикат християнски духовник, с цел да бъде покръстена от него. Учудил се свещеникът, когато видял кой желае това, тъй като знаел, че Евдокия е огромна грешница. Тя паднала пред нозете му: " Направи ме християнка, тъй като се убедих, че в случай че не стана християнка, ще бъда предадена на безконечни мъчения. Но кажи ми, отче светий, в действителност ли небесните наслади са по-големи от земните? Нали на земята има доста прелестни работи, доста злато и скъпоценни камъни, разнообразни наслади и наслаждения. Нима на небето още повече ги има? "
- Докато ти не отвърнеш своя разум от съблазните на тоя свят – споделил й свещеникът, - ти не можеш да помислиш за безконечни богатства. Забрави гордостта и веселието на земния живот, мисли за греховете си, моли Господа за прощение!
- Но, отче светий – споделила грешницата, - в случай че аз се откажа от благосъстоянието и насладите на света, а небесни богатства не получа, то ситуацията ми няма ли да бъде най-окаяно? Мога ли да бъде уверена, че Бог ще ме одобри?
Свещеникът като видял, че в сърцето на Евдокия няма още религия и обич към Бога, че то е единствено изпълнено със боязън и земни намерения, не се съгласил да извърши св. Кръщение над нея, а я посъветвал да прекара седем дни в уединение, пост и молитва. Той й обяснил основните истини на християнската религия, приказвал й за безграничното състрадание на Бога, Който постоянно е подготвен да одобри откровено каещите се.
– Постарай се да забравиш света – казвал й той, - не давай на мозъка ти да се разсейва, отгони страха и подозрението, с цел да не те отвърнат те от положителното начало. Насочи към Бога всичките си мисли и усеща и ти ще се убедиш в неизказаната благосклонност Господня, тъй като в смирената молитва душата се помирява с Господа и божествената светлина й се явява. Снеми от себе си скъпоценните декорации, облечи се в елементарни дрехи; спомняй си за греховете си, моли Бога да ти помогне да се разкаеш и да започнеш нов живот и твърдо се уповавай на Него. Той е доброжелателен и благ; Той Сам отива да посрещне оня, който откровено желае да Го намери; Той се радава на покаянието на грешника.
Свещеникът си отишъл. Евдокия, като останала уединено с Герман, още доста го разпитвала за живота на християните и за иночеството. След това и Герман си отишъл, като заречен на Евдокия да се моли за нея и да я посети отново след една седмица. Евдокия заповядала на прислужниците си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.
След седем дни Герман, според обещанието си, пристигнал при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила заради бдение и непрекъсната молитва. Но небесна наслада сияела на бледото й лице и сърцето й било цялостно с обич и очакване. Господ Бог по своята неизказана доброта укрепил нейната религия посредством чудно привидение, за което тя разказала на Герман.
- Мене внезапно сякаш ме огря чудна светлина – споделила тя – и ангел ярък и прелестен, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния парадайс. Там хоровете на светите души ме посрещнаха радостно, като ме назоваха сестра. Но внезапно страшният облик на дявола се появи във въздуха. Яростно скърцаше зъби и като се устреми към мене, стараеше се да ме изтръгне из ръцете на ангела. " Тая ли душа искаш да въведеш ти в небесните чертози? – викаше той. Тя е прекарала животе си в грях; тя е служила и угаждала на мене, тя е моя! " Ангелът ме защищаваше и незабавно чух от небето думи: " На милосърдния Бог е угодно да дарува избавление на каещи се грешници. Нека тая душа извърши своя героизъм и Аз ще бъда с нея през всички дни на живота й. " При тия думи дяволът изчезна и ангелът ме върна вкъщи и сподели: " Голяма наслада е на небесата, когато виновник се покайва, тъй като милосърдният небесен Отец не желае да загине човешката душа, основана с пречистите Му ръце по Негов облик. И ангелите се радват, когато видят човешка душа, украсена с истина и добродетел ". Като сподели това, ангелът ме прекръсти и си отиде на небето.
Това отлично привидение изпълнило душата на Евдокия с цялостна вяра в безпределната Божия благосклонност. Всички нейни подозрения и съмнения изчезнали и, изпълнена с пламенна обич към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Богу. Тя приела св. Кръщение. След това по нейна заповед събрали и сложили пред нея всичкото й имущество: злато и сребро, скъпоценни съдове, облекла, украсени със злато и драгоценни камъни, бисери и луксозни украшения. Тя помолила християнския духовник да използва всички тия съкровища за изгода на църквата и за подкрепяне на бедните. Като свикала робите си, тя ги наградила с богати блага, пуснала ги на независимост и им споделила: " Аз ви избавям в този момент от кратковременното иго, а вие сами се постарайте да се освободите от безконечното иго на дявола, като се обърнете към Господа. Той ще ви освободи напълно, като ви направи Свои деца. "
Като решила да стартира нов живот съгласно закона Господен, Евдокия помолила Герман да я води в една обител, където благочестиви дами служели Богу посредством непрестанна молитва, пост и писания. Тя се поселила при тях и се молела дене и ноще, като оплаквала греховете си. Когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо предпочитание на монахините била определена на нейно място, тъй като със строгия си живот тя спечелила уважението на всички.
Между това в Илиопол прекалено много жалеели за заминаването на Евдокия и скоро почнали гонене срещу нея. Те донесли, че всичкото благосъстояние, събрано от нея в техния град, тя раздала на християните, които били считани за врагове на страната. Повикали на съд Евдокия, само че Бог й оказал помощ като й дал мощ да прави чудеса, които убедили самия шеф на страната, неговото семейство и голям брой народ в истината на християнската религия.
Същото се случило, когато след няколко години новия шеф я повикал на съд като християнка. През нощта против тоя ден Евдокия чула в съня си гласа на Господа: " Стой твърдо във вярата, Евдокия! Дошло е времето да изповядаш Моето име. Не пердах се, Аз ще бъда с тебе във всички твои премеждия! " Евдокия без боязън изповядала вярата си пред шефа и била предадена на страшни мъчения. Тя ги понесла с непоколебима неотстъпчивост и след туй направила чудеса, които обърнали шефа към Бога! Той паднал пред нозете на Евдокия, като се провикнал: " Направи и мене християнин, тъй като популярен е Бог, Когото изповядваш! "
Оттогава Евдокия живеела умерено в своята обител, обръщала мнозина в пътя на същинската религия и достигнала дълбока напреднала възраст. Когато римският император Адриан (117-138 г.) подхванал гонение срещу християните, Евдокия била наказана на гибел като разпространителка на християнската религия. Тя била посечена с меч в 126 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ