Погребални агенти ни облъчват от екрана
Вечерта на изборния ден и сутринта на идващия този човек с лицево изражение като на изумен от аденоидна вегетация опитваше да докара вода от кладенеца на граф Дракула, с цел да убеди феновете, че: в случай че проф. Анастас Герджиков имал малко повече време за акция, щял да се трансформира в победител. Ако не била репресивната машина на вътрешния министър Бойко Рашков, Герджиков щял да… Имаше деформиране на предизборната акция и зашиване на проф. Анастас Герджикова към облика на ГЕРБ и Движение за права и свободи, - сумтеше под носа си политологът. Изборният развой бил дебалансиран, а цели държавни структури били ангажирани в акцията на съперника на Герджиков – Румен Радев.
Подобни пояснения наскърбяват аудиторията, наскърбяват и самия претендент Герджиков. Човек би трябвало да умее и да губи с достолепие.
Не е единствено Гълъбов. Подобна готик-риторика употребяват Георги Харизанов, Радомир Чолаков, Тома Биков и други оплаквачи от кръга на Борисов и ГЕРБ.
Нещата са напълно разнообразни и нямат нищо общо с мрачните разбори и прогнози за „ замяна на смяната “ – опорката на изгубилите почва под краката си представители на предходната власт. Мрачните им лица и думи са израз на страха от пресъхващите финансови потоци към тях.
Герджиков загуби, тъй като на шията му висеше воденичният камък Борисов & ГЕРБ. Сянката на Движение за права и свободи и намесата на Анкара му навреди в допълнение. Липсваха му и съществени причини за поддръжка на кандидатурата му и такива против съперника. Повтаряше непрестанно, че е самостоятелен претендент, с което олекваше неспасяемо.
Това, че си ректор на СУ и ръководител на Съвета на ректорите звучи влиятелно, само че и поражда подозрения за избора, тъй като е станал по времето на упрвлението на ГЕРБ, а е известно, че Борисов обича да управлява всичко и всички – ВУЗ-овете не са изключение. Спомнете си диалогът му с „ братиньо “ ръководителя на Конституционен съд Борис Велчев за ректори, милиони и къщи в Гърция с откраднати пари… Не съм чул Герджиков да се разграничи от въпросния негов сътрудник. Не сме чули нито един път да е декларирал гражданска позиция по значими за обществото проблеми. За корупцията, да вземем за пример. Или за прокуртурата, употребена като бухалка против несъгласните с режима на Борисов. Не знаем и мнението му прекомерно огромния брой университети – 52 и качеството на обучение, което дават в някои от тях.
Колкото до „ репресивната машина “ на Рашков, тя препъна изборната машината за пазаруване на гласове на ГЕРБ и Движение за права и свободи, което е добра вест за обществото. И неприятна за пострадалите.
Проф. Анастас Герджиков несъмнено има качества, само че не и за политическа кариера, не и за водене и печелене на борби. Това не е обидно. Явно силата му не е на това занятие. Той е бил наясно, че ГЕРБ и Борисов не могат да произведат супергерой, макар обезверените опити. Но се съгласи да играе в тяхната игра и загуби. В което има и нещо доста позитивно: стана ясно, че омразният модел си отива.
Огнян Стефанов
Подобни пояснения наскърбяват аудиторията, наскърбяват и самия претендент Герджиков. Човек би трябвало да умее и да губи с достолепие.
Не е единствено Гълъбов. Подобна готик-риторика употребяват Георги Харизанов, Радомир Чолаков, Тома Биков и други оплаквачи от кръга на Борисов и ГЕРБ.
Нещата са напълно разнообразни и нямат нищо общо с мрачните разбори и прогнози за „ замяна на смяната “ – опорката на изгубилите почва под краката си представители на предходната власт. Мрачните им лица и думи са израз на страха от пресъхващите финансови потоци към тях.
Герджиков загуби, тъй като на шията му висеше воденичният камък Борисов & ГЕРБ. Сянката на Движение за права и свободи и намесата на Анкара му навреди в допълнение. Липсваха му и съществени причини за поддръжка на кандидатурата му и такива против съперника. Повтаряше непрестанно, че е самостоятелен претендент, с което олекваше неспасяемо.
Това, че си ректор на СУ и ръководител на Съвета на ректорите звучи влиятелно, само че и поражда подозрения за избора, тъй като е станал по времето на упрвлението на ГЕРБ, а е известно, че Борисов обича да управлява всичко и всички – ВУЗ-овете не са изключение. Спомнете си диалогът му с „ братиньо “ ръководителя на Конституционен съд Борис Велчев за ректори, милиони и къщи в Гърция с откраднати пари… Не съм чул Герджиков да се разграничи от въпросния негов сътрудник. Не сме чули нито един път да е декларирал гражданска позиция по значими за обществото проблеми. За корупцията, да вземем за пример. Или за прокуртурата, употребена като бухалка против несъгласните с режима на Борисов. Не знаем и мнението му прекомерно огромния брой университети – 52 и качеството на обучение, което дават в някои от тях.
Колкото до „ репресивната машина “ на Рашков, тя препъна изборната машината за пазаруване на гласове на ГЕРБ и Движение за права и свободи, което е добра вест за обществото. И неприятна за пострадалите.
Проф. Анастас Герджиков несъмнено има качества, само че не и за политическа кариера, не и за водене и печелене на борби. Това не е обидно. Явно силата му не е на това занятие. Той е бил наясно, че ГЕРБ и Борисов не могат да произведат супергерой, макар обезверените опити. Но се съгласи да играе в тяхната игра и загуби. В което има и нещо доста позитивно: стана ясно, че омразният модел си отива.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ