Хари Худини - ловецът на шарлатани
Вечерта на 23 юли 1924 година била напрегната и изпълнена с прелестен морбиден боязън. В елегантния вестибюл на къщата на улица „ Лайм ” №10 в Бостън петима бележити мъже се разхождали нервно в очакване на първия знак от непредсказуемото и необяснимото.
Сякаш отдолу под земята зад тях се появил безмълвен и малко злокобен иконом и с реверанс ги повел към тясна, мрачна стаичка на последния етаж. Господата се сместили към кръглата маса и обезпокоеното се заоглеждали. Само след няколко минути в тази стая те щели да се срещнат с мъртвите.
Напрегнатата конюнктура се разсеяла като мъгла с влизането на домакинята. Фатално красивата и жизнерадостна Мина Крандън, известна в цяла Америка като медиума Марджъри, поздравила гостите си, облечена в изтънчен халат, домашни пантофки и дълги копринени чорапи. Дрехите й оставяли оскъдна храна за въображението, само че мъжете добре знаели, че това е костюмът на една почтена жена – с него Марджъри показвала на своите посетители, че не крие никакви секрети и фокуси „ в ръкава си ”. Е, евентуално имало и друга причина – малко от господата успявали да се съсредоточат в детайлностите от сеанса при такава прелъстителна хубост пред себе си.
Всички знаели какво се случва в тайнствената таванска стая на Мина Крандън. Безплътни гласове проговаряли от сенките, от въздуха се материализирали живи гълъби, масата се издигала сама към тавана и странни, неземни светкавици прорязвали мрака. Всичко това обаче щяло да се промени тази паметна вечер на 23 юли. И виновността била напълно на мъжа, комфортно ситуиран от лявата страна на медиума. Неговото име било Хари Худини.
По време на сеанса именитият магьосник запазил цялостно безмълвие. Около него се случвали невероятни неща – прозвънял фиктивен звънец, нереален глас го повикал по име, а в краката му като оживял паднал и се строшил един мегафон. Когато лампите още веднъж светнали и гостите си поели мирис, с цел да дойдат на себе си след срещата с паранормалното, Худини благодарил общително на домакинята и си тръгнал. По пътя към хотела си той се обърнал към своя сателит, седнал до него в таксито, и споделил простичко: „ Тя е измамница. Спипах я ”
Хубавата Мина била въведена в света на паранормалното от брачна половинка си доктор Лирой Годар Крандън. През пролетта на 1923 година той научил за „ вълшебната масичка ”, която посредством почукване оказва помощ на мъртвите да контактуват с живите си близки. Крандън поръчал да му създадат такава масичка и поканил жена си и четирима другари да тестват вълшебните й сили. Всички седнали към нея, хванали се за ръце и почнали да чакат знак от отвъдното. Но нищо не се случило. „ Всички бяха толкоз съществени, че се засмях - разказала Мина. – Скараха ми се и брачният партньор ми тъмно ме уведоми, че тази работа е доста сериозна. ”
Изведнъж масата почнала да се движи – първо постепенно, а след това все по-неудържимо тя почнала да се люлее и повдига, до момента в който най-после не паднала с тропот на земята. За да разбере чии свръхестествени сили са предизвикали явлението, Крандън предиздвикал гостите си един по един да махнат ръцете си от масата. Тя спряла да се клати чак тогава, когато и последният присъстващ се отдръпнал от нея. Крандън към този момент знаел истината. Медиумът била личната му брачна половинка.
Отначало концепцията се сторила странна на Мина, само че откакто двамата провели един след различен доста сполучливи сеанси, славата й на вълшебница бързо се популяризирала из страната, която по това време е луднала по всевъзможни магове, вещици и паранормални феномени. За да потвърди, че жена му е „ незабравим вълшебен инструмент ”, Крандън я отвел в Европа, с цел да получи мнението на изтъкнати специалисти. Един от тях е бащата на Шерлок Холмс – писателят Артър Конан Дойл, който бил толкоз впечатлен от качествата на медиума, че публично декларирал, че тяхната правота е „ изцяло безспорна ”.
