Белушка и Сивчо
Вече знам коя е повода за плачевното положение, в което се намират страната и народът ни. 
Първо на първо какво тъкмо ни е ситуацията? Затънали до гуша в безсмислено ползване, в никакъв случай през цялата си славна многовековна история на страна, която пази и до през днешния ден първичното си име, не сме били толкоз богати. Не споделям, че е хубаво, само че е реалност. Когато всички са богати, на процедура никой не е богат в сравнението; общото замогване не прави хората по-мъдри и спокойни, а по-разглезени и капризни. Не можеш да намериш служащи, тъй като никой не желае да работи, всеки желае да е шеф или някакъв хитрец. Всеки желае да е величествен, да е най-културният и най-образованият, с пренебрежително извита уста да дава ум на по-низшите (а това в неговите очи са съвсем всички останали) и да им споделя, че нищо за тях няма смисъл, тъй като са толкоз елементарни, че чак не схващат какъв брой са елементарни. Само дето резилят пред света него, възвишения, задето по някаква извратена случайност се е родил на тази изостанала и дивашка територия, която не го заслужава. Можете ли да си визиите, че вие от висотата на филантропичната си просвета знаете кои са Сивушка и Белчо и от кое място са, и внезапно се оказва, че измежду популацията, която се плиска в основата на пиедестала ви, има такива изроди, които не знаят!
Чакайте да ви запитвам нещо. Според вас защо се вършат телевизионните надпревари? За да слагат на тестване вашата просветеност ли? Съвсем не. Те не се вършат, с цел да подтиснат самочувствието на филистера – оня с биричката пред тв приемника, – а да го накарат да се почувства величествен. Задават лесни въпроси на всякакви простаци, те не съумяват да отговорят и филистерът се изпълва със блаженство и великолепие: „ Егати тъпаците! Не сме народ, а мърша! А я ме вижте мен! Аз знам кои са Сивушка и Белчо! “. И е благополучен. Телевизията е основана да поражда три съществени усеща – боязън, отвращение и благополучие. Не се съмнявай, скъпи, че и най-семплият ефирен сценарист е в положение да те накара да се почувстваш като необразована молекула. Но не го прави, тъй като ти си фен, ти си консуматор, ти си скъпа медийна стока и би трябвало да се чувстваш добре, с цел да се подвигат и цените на рекламата.
Я ми кажи ти, дето знаеш кои са Сивушка и Белчо и това осмисля живота ти – знаеш ли кои са да вземем за пример Слав кея и Арап Мерджан от знаковата възрожденска творба на поп Минчо Кънчев „ Видрица “? Не знаеш, от кое място ще знаеш, като не си изучавал този текст! И аз, дето съм го изучавал заради спецификата на образованието си, би трябвало ли в този момент да кажа за теб: „ Баси тъпака! Да не знае кои са Слав кея и Арап Мерджан! Копаем дъното! Нямаме страна! Срам ме е, че съм българин! “? Ако не си чел „ Алиса “ и те попитам кои са Туидълди и Туидълдъм, а пък ти ми кажеш, че са средновековни шотландски крепости или пък ранни модели на Бентли, би трябвало ли да се запревивам от смях и да те посочвам с крив пръст?
И какъв е този култ към ненужното познание? Не можем да знаем всичко. Не бива да желаеме да знаем всичко. Жаждата за познание е алчност като всяка друга. Някакъв тип чревоугодие. Аз, да вземем за пример, не желая да знам всичко. Не желая да знам и доста. Достатъчно ми е да се сетя къде да направя информация, когато някой факт ми потрябва. И след това да го не помни. Интелигентността не е голям ресурс от информация, а способността да вземеш съответно и потребно решение в непозната обстановка. Това е.
Много повече са нещата, които човек не знае, от тези, които знае. Грях е да изследваме и потвърждаваме всичко. Творението е на първо място загадка. И това, което е споделил еретикът – ректор на Пражкия университет и идеолог на чешката реформация, не го е споделил нито с подигравка, нито с мъка, а с почитание. Кой е този разколник? Какво е споделил? Има си хас да не знаете, откакто знаете кои са Сивушка и Белчо!
„ Младият участник “ в телевизионното съревнование, с който се гаврят към този момент повече от седмица, има една единствена виновност – когато са го питали кои са Сивушка и Белчо, е трябвало просто да каже „ не знам “. Никой не задължен да знае и неведението по подобен въпрос не прави никого малоумен или необразован. Ако не познаваш „ На браздата “, еднообразно правдоподобно е Сивушка и Белчо да са зайчета, морски свинчета, канарчета или рибки. Нещо повече: в случай че не знаеш какви са, доста по-достойно е да се опиташ да отгатнеш, тъй като това приказва за някаква мисъл, а не за прашен склад с ненужни познания а ла Димо Падалски в „ Минута е доста “ (Как се назовава най-голямата автобусна спирка в Етиопия?). Зайчета. Защо пък да не са зайчета, когато ги чуваш за първи път! По-вероятно е да са такива, в сравнение с дует за национални песни.
И тук може би е редно да сложим въпроса: ужасяваща покруса ли е, че творби като „ На браздата “ отпадат от образователната стратегия? Разбира се, че не е. Този роман е преднамерен и съответстващ към друга реалност, която към този момент не съществува. Отразява публични връзки, които към този момент ги няма, обаче текстът изисква от нас да се ангажираме прочувствено с тези връзки. Вместо за живота на орящи с волове селяни, ученическата литература е по-добре да споделя за урбанизацията в индустриалната и постиндустриалната ера. За баба и дядо селяни, за техните деца преселници и за внуците им към този момент гражданчета. Тогава в литературата ще я има онази колизия на култури, която я има и в всекидневието и децата по-лесно ще изградят моралните си полезности.
Само апелирам да не вкарвате в учебниците текстове на официозните дихатели, дето и те не знаят какво желаят да кажат. Или пък сюжети за хомосексуалистчета и трансджендърчета. Че тогава ще вземем сопите. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Първо на първо какво тъкмо ни е ситуацията? Затънали до гуша в безсмислено ползване, в никакъв случай през цялата си славна многовековна история на страна, която пази и до през днешния ден първичното си име, не сме били толкоз богати. Не споделям, че е хубаво, само че е реалност. Когато всички са богати, на процедура никой не е богат в сравнението; общото замогване не прави хората по-мъдри и спокойни, а по-разглезени и капризни. Не можеш да намериш служащи, тъй като никой не желае да работи, всеки желае да е шеф или някакъв хитрец. Всеки желае да е величествен, да е най-културният и най-образованият, с пренебрежително извита уста да дава ум на по-низшите (а това в неговите очи са съвсем всички останали) и да им споделя, че нищо за тях няма смисъл, тъй като са толкоз елементарни, че чак не схващат какъв брой са елементарни. Само дето резилят пред света него, възвишения, задето по някаква извратена случайност се е родил на тази изостанала и дивашка територия, която не го заслужава. Можете ли да си визиите, че вие от висотата на филантропичната си просвета знаете кои са Сивушка и Белчо и от кое място са, и внезапно се оказва, че измежду популацията, която се плиска в основата на пиедестала ви, има такива изроди, които не знаят!
Чакайте да ви запитвам нещо. Според вас защо се вършат телевизионните надпревари? За да слагат на тестване вашата просветеност ли? Съвсем не. Те не се вършат, с цел да подтиснат самочувствието на филистера – оня с биричката пред тв приемника, – а да го накарат да се почувства величествен. Задават лесни въпроси на всякакви простаци, те не съумяват да отговорят и филистерът се изпълва със блаженство и великолепие: „ Егати тъпаците! Не сме народ, а мърша! А я ме вижте мен! Аз знам кои са Сивушка и Белчо! “. И е благополучен. Телевизията е основана да поражда три съществени усеща – боязън, отвращение и благополучие. Не се съмнявай, скъпи, че и най-семплият ефирен сценарист е в положение да те накара да се почувстваш като необразована молекула. Но не го прави, тъй като ти си фен, ти си консуматор, ти си скъпа медийна стока и би трябвало да се чувстваш добре, с цел да се подвигат и цените на рекламата.
Я ми кажи ти, дето знаеш кои са Сивушка и Белчо и това осмисля живота ти – знаеш ли кои са да вземем за пример Слав кея и Арап Мерджан от знаковата възрожденска творба на поп Минчо Кънчев „ Видрица “? Не знаеш, от кое място ще знаеш, като не си изучавал този текст! И аз, дето съм го изучавал заради спецификата на образованието си, би трябвало ли в този момент да кажа за теб: „ Баси тъпака! Да не знае кои са Слав кея и Арап Мерджан! Копаем дъното! Нямаме страна! Срам ме е, че съм българин! “? Ако не си чел „ Алиса “ и те попитам кои са Туидълди и Туидълдъм, а пък ти ми кажеш, че са средновековни шотландски крепости или пък ранни модели на Бентли, би трябвало ли да се запревивам от смях и да те посочвам с крив пръст?
И какъв е този култ към ненужното познание? Не можем да знаем всичко. Не бива да желаеме да знаем всичко. Жаждата за познание е алчност като всяка друга. Някакъв тип чревоугодие. Аз, да вземем за пример, не желая да знам всичко. Не желая да знам и доста. Достатъчно ми е да се сетя къде да направя информация, когато някой факт ми потрябва. И след това да го не помни. Интелигентността не е голям ресурс от информация, а способността да вземеш съответно и потребно решение в непозната обстановка. Това е.
Много повече са нещата, които човек не знае, от тези, които знае. Грях е да изследваме и потвърждаваме всичко. Творението е на първо място загадка. И това, което е споделил еретикът – ректор на Пражкия университет и идеолог на чешката реформация, не го е споделил нито с подигравка, нито с мъка, а с почитание. Кой е този разколник? Какво е споделил? Има си хас да не знаете, откакто знаете кои са Сивушка и Белчо!
„ Младият участник “ в телевизионното съревнование, с който се гаврят към този момент повече от седмица, има една единствена виновност – когато са го питали кои са Сивушка и Белчо, е трябвало просто да каже „ не знам “. Никой не задължен да знае и неведението по подобен въпрос не прави никого малоумен или необразован. Ако не познаваш „ На браздата “, еднообразно правдоподобно е Сивушка и Белчо да са зайчета, морски свинчета, канарчета или рибки. Нещо повече: в случай че не знаеш какви са, доста по-достойно е да се опиташ да отгатнеш, тъй като това приказва за някаква мисъл, а не за прашен склад с ненужни познания а ла Димо Падалски в „ Минута е доста “ (Как се назовава най-голямата автобусна спирка в Етиопия?). Зайчета. Защо пък да не са зайчета, когато ги чуваш за първи път! По-вероятно е да са такива, в сравнение с дует за национални песни.
И тук може би е редно да сложим въпроса: ужасяваща покруса ли е, че творби като „ На браздата “ отпадат от образователната стратегия? Разбира се, че не е. Този роман е преднамерен и съответстващ към друга реалност, която към този момент не съществува. Отразява публични връзки, които към този момент ги няма, обаче текстът изисква от нас да се ангажираме прочувствено с тези връзки. Вместо за живота на орящи с волове селяни, ученическата литература е по-добре да споделя за урбанизацията в индустриалната и постиндустриалната ера. За баба и дядо селяни, за техните деца преселници и за внуците им към този момент гражданчета. Тогава в литературата ще я има онази колизия на култури, която я има и в всекидневието и децата по-лесно ще изградят моралните си полезности.
Само апелирам да не вкарвате в учебниците текстове на официозните дихатели, дето и те не знаят какво желаят да кажат. Или пък сюжети за хомосексуалистчета и трансджендърчета. Че тогава ще вземем сопите. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ