Вече засегнахме темата за предизвикателствата пред мобилните оператори в България

Вече засегнахме тематиката за провокациите пред мобилните оператори в България по пътя им към построяването на новите 5G мрежи. Стана дума за високите цени на честотния запас, които и до през днешния ден се дефинират по от дълго време нерелевантна към пазарната обстановката и софтуерния напредък цена, както и за желанието на телекомите страната да ревизира цените и да разпредели честотите при нови условия. Има обаче и още няколко основни въпроса, които би трябвало да намерят своите отговор, преди да стартираме да приказваме за действителното нахлуване на мрежи от пето потомство в страната ни.

От 6 месеца до 2 години

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Толкова трае процесът, през който телекомите в България би трябвало да преминат, с цел да получат позволение да трансформират нещо по към този момент построена своя базова станция. Времето и документите, които се изискват от операторите, са сравними с тези, нужни при построяването на няколкоетажна сграда. Това от своя страна значи съществено закъснение при навлизането на 5G мрежите, тъй като стартирането им в употреба е обвързвано с преоборудването на хиляди сегашни и построяването на в пъти повече нови базови станции.

" Въвеждането на 5G услугите в България изисква промени по почти 3000 базови станции при всеки оператор ", разяснява Жанет Захариева, основен консултант по регулациите във VIVACOM. Ако обновяването не се либерализира, няма по какъв начин това да се случи в периодите, заложени от Европейски Съюз – 2020.
Оказва се, че България е една от последните страни в Европа, която не е либерализирала процеса по възобновяване на операторските базови станции. Проблемът занапред чака своето позволение посредством съответните ограничения от страна на Министерството на районното развиване и благоустройството.
" Политиците би трябвало да си дадат сметка, че 5G мрежите са ключът за растеж на стопанската система в цифровата епоха, а не чисто телекомуникационен въпрос. Развитието им, от една страна, ще даде подтик на промишлеността и обществото, а от друга, ще бъде доста преимущество при кандидатстване за европейски фондове за пътна инфраструктура в новия програмен интервал след 2021. "

Еврофинансиране

Държавата също има опция да взе участие и в разпределение на 43.850 милиарда евро европейски средства по програмата за инфраструктурна съгласуваност Connecting Europe Facility – CEF. За интервала 2021 - 2027 финансирането е обвързано с развиването на 5G мрежи, разяснява Захариева. България има късмет да усвои милиони евро за възстановяване на пътната инфраструктура, стига да успее посредством подобаващи политики да активизира и частен капиталов интерес в телеком бранша, добавя тя.
Грантовете на Европейски Съюз плануват покриване на разноските единствено за построяването на пасивна инфраструктура, което значи, че от страна на операторите се чака да създадат забележителен размер вложения за интензивно съоръжение и технологии. А телекомите са подготвени за сходни дейности, стига да получат по-добри регулаторни условия за построяването на 5G мрежите си.

Пред новата мрежова технология в България стои още един въпрос, а точно достъпът до честотите. Дори операторите да съумеят да се спогодят за по-добри цени за спектъра и по-облекчен режим за надграждане и създаване на базови станции, основният честотен запас в обсега на 700 и 800 MHz, нужен за построяването на 5G мрежа с необятно покритие, продължава да не е свободен. Дори в този момент той е запазен за потребностите на сигурността и защитата, които в някакъв предстоящ миг би трябвало да го освободят.