Иво Беров: Кой е виновен? Ходим на избори, а нищо не се променя!
Вече цяла година и повече даже, другите типове анализатори се мъчат да разгадаят заради каква невнятна причина докъм две трети от имащите право на глас в България не са поискали да гласоподават на изборите през октомври 2022 година. (При сбор на гласоподавателите в описите – 6 620 820, гласувалите са 2 601 900).
Всъщност даже не се мъчат изключително да схванат. Причината се натрапва от единствено себе си. Идва наготово – лесна, комфортна и даже многофункционална. И най-много елементарна. Толкова елементарна, че всяко задълбочаване в истинността ѝ наподобява несвоевременно.
Една погрешна причина
„ Политиците на съумяват да привлекат гласовете на въздържалите се от гласоподаване “ – ето я най-често изтъкваната причина. И може би единствената, обсебила публичното ни пространство. Тя е толкоз всеобхватна, че наподобява неоспорима. Има единствено един минус. Не изяснява нищо. А също така не е и вярна.
„ Политиците са надалеч от народа, не схващат неговите претенции и по тази причина не съумяват да привлекат гласове “ – повтарят множеството анализатори непрекъснато. Това обаче не е правилно. Политиците доста добре знаят какво желаят хората. Познават и безпокойствата и страховете им. Дори злоупотребяват с тези безпокойства и страхове. Някои ги насаждат користно с неистини и нелепи изказвания, като това за банкрута на страната да вземем за пример.
Не е инцидентно и това, че в политическите обещания на партиите преди всичко постоянно се слага преодоляването на инфлацията. Което значи, че партиите откликват на хорските паники, в случай че не с дейности, най-малко с обещания.
Представени са всички вероятни ползи
И не е правилно това, че негласуващите не са намерили свое политическо посланичество. В българската политика са показани всички вероятни политически разцветки, а партиите отразяват всички вероятни публични настройки.
Има и десни, и леви, и крайнолеви, и крайнодесни партии, има и център ляво, и център дясно, има партии „ за Русия “ и „ срещу Русия “, „ за еврото “ и „ срещу еврото “, „ за Европа “ и „ срещу Европа “, „ за несъгласие “ на влизането на Македония в Европейски Съюз и „ срещу “ това несъгласие, има и „ за излизане от Европа и НАТО “, има и партия за връщане към времената на Тодор Живков (Социалистическа партия „ Български път “).
Няма единствено партия с джендърска идеология, може би тъй като такава идеология няма, а може би и тъй като малцината български политици с демократични разбирания се тормозят да ги изявят. Което не пречи в посланията на най-малко две български партии (една лява, а другата доста дясна – или най-малко за такива се представят) да участва таман битката против нещото, което го няма.
Политици, които знаят какво се харесва на хората
Друго събитие, което анализаторите и публицистите като че ли не помнят, е, че най-малко десетилетие България беше ръководена таман от човек, който разбираше „ болките и страданията “ на хората, тъй като беше „ елементарен като тях “. България значи има богат опит тъкмо с политици, които ревниво откликват на общонародните щения.
Така че в българската политика бяха показани всички типове публични настройки, бяха избирани всевъзможни типове политици и политически водачи – България беше ръководена и от цар, и от пожарникар, и от комсомолски секретар и от човек с „ едно вишо “ обучение и от човек с две висши дори. От министър председател, написал две-три книги, и от различен, толкоз прочел.
Всички са маскари?
Всички типове политици обаче, всички типове партии, всички типове политическо държание и политически дейности, бяха включени във вездесъщото, всеобщо, всеобхватно и най-често укорно определение „ политици-ТЕ “. Каквато и нерадост да сполетеше обществото ни, постоянно виновни се оказват „ те “ – политици-Те. Не обособени политици и не обособени политически дейности, а всички Те вкупом.
От което обществото ни стартира да ги възприема като някаква обособена политическа прослойка или каста – като необикновен тип хора, надали не, чиято съществена цел е да лъжат и да крадат, таман съгласно байганьовското схващане, че „ всички са маскари “. Пък и за публицистите беше елементарно да разобличават не обособен политик и неговите дейности, а политиците изобщо. Без никаква заплаха някой да се разсърди.
От сходни систематизирания извличаха и извличат полза таман тези политици, които в действителност лъжат и крадат, тъй като по този начин се оказва, че те са като всички останали и няма защо чак толкоз да бъдат укорявани и упреквани. Точно на тях им е преференциално и рехавото изборно присъединяване. Изгодно е също и на тези популисти, които се афишират срещу „ политическата класа и политическата система “.
Изборът на негласувалите
И тъкмо това напълно безпричинно слагане на политиците в един кюп, в една особена, отделена от елементарните хора, каста е една от главните причина хората да се въздържат от гласоподаване. С довода: „ няма смисъл да се гласоподава, „ политици-Те “ са си такава, ние нищо не можем да променим “.
А политиците на смяната би трябвало да убедят тези, които отхвърлят да избират, че фактически няма нищо да се промени, само че не в случай че гласоподават, а в случай че не гласоподават. И че изборът на негласувалите е неналичието на промени.
Иво Беров, Дойче веле
Всъщност даже не се мъчат изключително да схванат. Причината се натрапва от единствено себе си. Идва наготово – лесна, комфортна и даже многофункционална. И най-много елементарна. Толкова елементарна, че всяко задълбочаване в истинността ѝ наподобява несвоевременно.
Една погрешна причина
„ Политиците на съумяват да привлекат гласовете на въздържалите се от гласоподаване “ – ето я най-често изтъкваната причина. И може би единствената, обсебила публичното ни пространство. Тя е толкоз всеобхватна, че наподобява неоспорима. Има единствено един минус. Не изяснява нищо. А също така не е и вярна.
„ Политиците са надалеч от народа, не схващат неговите претенции и по тази причина не съумяват да привлекат гласове “ – повтарят множеството анализатори непрекъснато. Това обаче не е правилно. Политиците доста добре знаят какво желаят хората. Познават и безпокойствата и страховете им. Дори злоупотребяват с тези безпокойства и страхове. Някои ги насаждат користно с неистини и нелепи изказвания, като това за банкрута на страната да вземем за пример.
Не е инцидентно и това, че в политическите обещания на партиите преди всичко постоянно се слага преодоляването на инфлацията. Което значи, че партиите откликват на хорските паники, в случай че не с дейности, най-малко с обещания.
Представени са всички вероятни ползи
И не е правилно това, че негласуващите не са намерили свое политическо посланичество. В българската политика са показани всички вероятни политически разцветки, а партиите отразяват всички вероятни публични настройки.
Има и десни, и леви, и крайнолеви, и крайнодесни партии, има и център ляво, и център дясно, има партии „ за Русия “ и „ срещу Русия “, „ за еврото “ и „ срещу еврото “, „ за Европа “ и „ срещу Европа “, „ за несъгласие “ на влизането на Македония в Европейски Съюз и „ срещу “ това несъгласие, има и „ за излизане от Европа и НАТО “, има и партия за връщане към времената на Тодор Живков (Социалистическа партия „ Български път “).
Няма единствено партия с джендърска идеология, може би тъй като такава идеология няма, а може би и тъй като малцината български политици с демократични разбирания се тормозят да ги изявят. Което не пречи в посланията на най-малко две български партии (една лява, а другата доста дясна – или най-малко за такива се представят) да участва таман битката против нещото, което го няма.
Политици, които знаят какво се харесва на хората
Друго събитие, което анализаторите и публицистите като че ли не помнят, е, че най-малко десетилетие България беше ръководена таман от човек, който разбираше „ болките и страданията “ на хората, тъй като беше „ елементарен като тях “. България значи има богат опит тъкмо с политици, които ревниво откликват на общонародните щения.
Така че в българската политика бяха показани всички типове публични настройки, бяха избирани всевъзможни типове политици и политически водачи – България беше ръководена и от цар, и от пожарникар, и от комсомолски секретар и от човек с „ едно вишо “ обучение и от човек с две висши дори. От министър председател, написал две-три книги, и от различен, толкоз прочел.
Всички са маскари?
Всички типове политици обаче, всички типове партии, всички типове политическо държание и политически дейности, бяха включени във вездесъщото, всеобщо, всеобхватно и най-често укорно определение „ политици-ТЕ “. Каквато и нерадост да сполетеше обществото ни, постоянно виновни се оказват „ те “ – политици-Те. Не обособени политици и не обособени политически дейности, а всички Те вкупом.
От което обществото ни стартира да ги възприема като някаква обособена политическа прослойка или каста – като необикновен тип хора, надали не, чиято съществена цел е да лъжат и да крадат, таман съгласно байганьовското схващане, че „ всички са маскари “. Пък и за публицистите беше елементарно да разобличават не обособен политик и неговите дейности, а политиците изобщо. Без никаква заплаха някой да се разсърди.
От сходни систематизирания извличаха и извличат полза таман тези политици, които в действителност лъжат и крадат, тъй като по този начин се оказва, че те са като всички останали и няма защо чак толкоз да бъдат укорявани и упреквани. Точно на тях им е преференциално и рехавото изборно присъединяване. Изгодно е също и на тези популисти, които се афишират срещу „ политическата класа и политическата система “.
Изборът на негласувалите
И тъкмо това напълно безпричинно слагане на политиците в един кюп, в една особена, отделена от елементарните хора, каста е една от главните причина хората да се въздържат от гласоподаване. С довода: „ няма смисъл да се гласоподава, „ политици-Те “ са си такава, ние нищо не можем да променим “.
А политиците на смяната би трябвало да убедят тези, които отхвърлят да избират, че фактически няма нищо да се промени, само че не в случай че гласоподават, а в случай че не гласоподават. И че изборът на негласувалите е неналичието на промени.
Иво Беров, Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ