В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образова...
Единственото по рода си световно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните възпитаници, беше показано в София.
Проучването се организира за повторно и обгръща над двадесет страни от четири континента, а Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ обезпечава включването на България в него. У нас проучването е извършено измежду 3012 възпитаници и 555 учители от 80 учебни заведения в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и шефовете на учебните заведения, съобщи Българска телеграфна агенция.
Проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз показва заключения по 5 основни области от социално-емоционалното развиване на учениците. Те са за напредничавост (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, непримиримост, мотивация), съгласуваност (социалност, асертивност, енергичност), съдействие (емпатия, доверие) и хладнокръвие (устойчивост на стрес, оптимизъм, надзор на емоциите). Те имат директна връзка с университетския и житейския триумф на младежите.
Заради ниските просветителни резултати, засечени от изследването PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното обучение предлага допустимо решение и метод, който може да обърне отрицателната наклонност у нас.
„ Това изследване ни приканва да погледнем на децата и техните потребности холистично и да признаем, че качественото обучение би трябвало да бъде всеобхватно и да ги развива освен академично “, разяснява Йоана Маринова, изпълнителен шеф на фондация " Лъчезар Цоцорков “, при представянето на данните от изследването за България.
Целта на проучването е да даде взор върху това по какъв начин социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват повишението на достиженията и сполучливата реализация на младежите.
За разлика от PISA, фокусът на проучването не е да съпоставя просветителни достижения на възпитаници от разнообразни страни, само че все пак посредством разбор на резултатите си по отношение на други страни, България може да приоритизира области за усъвършенстване.
В България 71% от 15-годишните чакат да завършат висше обучение, а 45% чакат да имат управническа позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете упования са под междинното равнище в изследването по отношение на другите страни (съответно 84% и 57%).
В страната ни високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика са непосредствено свързани със социално-емоционалните уменията за напредничавост, отговорност, съдействие и хладнокръвие, демонстрира проучването.
Най-много изпъкват обществените неравенства измежду 15-годишните възпитаници. В България те са доста по-изразени спрямо другите страни. Както и при университетските достижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват относително огромно въздействие и върху развиването на социално-емоционалните им умения.
„ Ако желаеме да напредваме като общество, би трябвало да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на учебните заведения с ниски университетски достижения, да повишим шансове на тези деца и в същия развой да подкрепим и техните учители “, разяснява Йоана Маринова.
В България 65% от 15-годишните възпитаници са закъснявали за учебно заведение най-малко един път през последните две седмици преди провеждането на изследването. Това също е над междинното за връстниците им в останалите страни (48%). У нас 45% са пропуснали образователни часове, при приблизително 29% от интервюираните. Резултатите от проучването демонстрират, че възпитаници с по-високи равнища на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от учебно заведение.
Едновременно с това процентът на учениците, които показват терзания, свързани с проби или учебни задания и домашна работа, е сред 5 и 10% по-нисък от останалите страни, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в образователния развой.
Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче демонстрира, че равнищата на тревога при тях са по-високи. Това оказва въздействие върху тяхното богатство и обществени взаимоотношения. Факторите като мощен научен напън и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят признаците на тревога.
„ Когато връзката сред учебното заведение и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има директна връзка сред ангажирането на родителите и въвличането им в просветителните процеси и университетския триумф на учениците. Включването на родителите и общността в просветителните процеси е “запазена марка ” на сполучливото учебно заведение “, прибавя Йоана Маринова.
15-годишните възпитаници в България по-често демонстрират нездравословно държание и нездравословни привички, спрямо връстниците им от други страни във връзка с пушене на цигари, пиянство на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните възпитаници оповестяват, че са пушили цигари или са опитвали алкохол най-малко един път в живота си, което е над междинното в изследването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през множеството дни спрямо 37% приблизително за останалите страни.
„ Най-често срещаните аргументите за прояви на нездравословно държание и нездравословни привички са неналичието на мотивация и визия за бъдеща реализация, в композиция с ниско самочувствие и липса на прочувствен надзор “, разяснява Йоана Маринова.
В контраст на нездравословните привички, за които оповестяват българските 15-годишни възпитаници, 33,7% от тях показват, че всекидневно правят най-малко 20 минути интензивна физическа интензивност. Средно за участващите страни - 26,6%.
Изследването демонстрира, че българските възпитаници наподобяват на своите връстници в удовлетворението си от живота. Например 43% от българските 15-годишни възпитаници са задоволени от живота си, като за съпоставяне приблизително за участващи страни/градове този дял е 31%.
Връзката сред социално-емоционалните умения и университетските и професионални триумфи на децата е по-ярко изразена в България от другите страни. Проучването демонстрира, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефикасна просветителна система.
Проучването се организира за повторно и обгръща над двадесет страни от четири континента, а Фондация „ Лъчезар Цоцорков “ обезпечава включването на България в него. У нас проучването е извършено измежду 3012 възпитаници и 555 учители от 80 учебни заведения в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и шефовете на учебните заведения, съобщи Българска телеграфна агенция.
Проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и раз показва заключения по 5 основни области от социално-емоционалното развиване на учениците. Те са за напредничавост (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, непримиримост, мотивация), съгласуваност (социалност, асертивност, енергичност), съдействие (емпатия, доверие) и хладнокръвие (устойчивост на стрес, оптимизъм, надзор на емоциите). Те имат директна връзка с университетския и житейския триумф на младежите.
Заради ниските просветителни резултати, засечени от изследването PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното обучение предлага допустимо решение и метод, който може да обърне отрицателната наклонност у нас.
„ Това изследване ни приканва да погледнем на децата и техните потребности холистично и да признаем, че качественото обучение би трябвало да бъде всеобхватно и да ги развива освен академично “, разяснява Йоана Маринова, изпълнителен шеф на фондация " Лъчезар Цоцорков “, при представянето на данните от изследването за България.
Целта на проучването е да даде взор върху това по какъв начин социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват повишението на достиженията и сполучливата реализация на младежите.
За разлика от PISA, фокусът на проучването не е да съпоставя просветителни достижения на възпитаници от разнообразни страни, само че все пак посредством разбор на резултатите си по отношение на други страни, България може да приоритизира области за усъвършенстване.
В България 71% от 15-годишните чакат да завършат висше обучение, а 45% чакат да имат управническа позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете упования са под междинното равнище в изследването по отношение на другите страни (съответно 84% и 57%).
В страната ни високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика са непосредствено свързани със социално-емоционалните уменията за напредничавост, отговорност, съдействие и хладнокръвие, демонстрира проучването.
Най-много изпъкват обществените неравенства измежду 15-годишните възпитаници. В България те са доста по-изразени спрямо другите страни. Както и при университетските достижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват относително огромно въздействие и върху развиването на социално-емоционалните им умения.
„ Ако желаеме да напредваме като общество, би трябвало да преодолеем тези неравенства, като обърнем внимание на учебните заведения с ниски университетски достижения, да повишим шансове на тези деца и в същия развой да подкрепим и техните учители “, разяснява Йоана Маринова.
В България 65% от 15-годишните възпитаници са закъснявали за учебно заведение най-малко един път през последните две седмици преди провеждането на изследването. Това също е над междинното за връстниците им в останалите страни (48%). У нас 45% са пропуснали образователни часове, при приблизително 29% от интервюираните. Резултатите от проучването демонстрират, че възпитаници с по-високи равнища на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от учебно заведение.
Едновременно с това процентът на учениците, които показват терзания, свързани с проби или учебни задания и домашна работа, е сред 5 и 10% по-нисък от останалите страни, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в образователния развой.
Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче демонстрира, че равнищата на тревога при тях са по-високи. Това оказва въздействие върху тяхното богатство и обществени взаимоотношения. Факторите като мощен научен напън и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят признаците на тревога.
„ Когато връзката сред учебното заведение и общността е нарушена, виждаме ниски резултати. Има директна връзка сред ангажирането на родителите и въвличането им в просветителните процеси и университетския триумф на учениците. Включването на родителите и общността в просветителните процеси е “запазена марка ” на сполучливото учебно заведение “, прибавя Йоана Маринова.
15-годишните възпитаници в България по-често демонстрират нездравословно държание и нездравословни привички, спрямо връстниците им от други страни във връзка с пушене на цигари, пиянство на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните възпитаници оповестяват, че са пушили цигари или са опитвали алкохол най-малко един път в живота си, което е над междинното в изследването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през множеството дни спрямо 37% приблизително за останалите страни.
„ Най-често срещаните аргументите за прояви на нездравословно държание и нездравословни привички са неналичието на мотивация и визия за бъдеща реализация, в композиция с ниско самочувствие и липса на прочувствен надзор “, разяснява Йоана Маринова.
В контраст на нездравословните привички, за които оповестяват българските 15-годишни възпитаници, 33,7% от тях показват, че всекидневно правят най-малко 20 минути интензивна физическа интензивност. Средно за участващите страни - 26,6%.
Изследването демонстрира, че българските възпитаници наподобяват на своите връстници в удовлетворението си от живота. Например 43% от българските 15-годишни възпитаници са задоволени от живота си, като за съпоставяне приблизително за участващи страни/градове този дял е 31%.
Връзката сред социално-емоционалните умения и университетските и професионални триумфи на децата е по-ярко изразена в България от другите страни. Проучването демонстрира, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефикасна просветителна система.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ