Адвокати алармират: Банките нарушават Конституцията и пречат на бизнеса да работи
Вече трети месец министърът на правораздаването Крум Зарков обмисля предложение на Висшия адвокатски съвет, което цели унищожаване на една от многото такси, които банките събират от бизнеса, сигнализират юристи, възмутени от несъответстващата система.
Става въпрос за процедура, през която минават търговците при регистрацията на своите компании. Те би трябвало да открият набирателна сметка на сдруженията си, да внесат в нея капитала, който постоянно е на стойност под 100 лева, да показват вносната записка в Търговския указател, а няколко дни по-късно се налага да закрият същата тази банкова сметка, защото тя е изпълнила функционалността си.
Тази изцяло непотребна съгласно юристите процедура се извършва ежегодно от над 30 000 започващи компании, като всеки един жител прекарва към 1 час в банката. Попълват се разнообразни заявления, въпросници, заявки и спесимени.
Цената за откриването на тези сметки нормално варира сред 25 и 35 лева. но някои банки имат такси и за закриването им.
" За да внесем в банката 10 лв., плащаме такса от 25 лв., а след няколко дни - в допълнение 20 лв., с цел да закрием сметката. " – възмущават се търговците.
Въпреки това, не разноските са огромния проблем. Търговците недоволстват против големия брой комплицирани и изпълнени с юридически термини документи, които се попълнят ръчно. При чужденците ситуацията е още по-сложно. Те би трябвало да заплащат още по-големи такси, тъй като са чужденци. В същото време, за тях няма гаранция, че ще бъдат утвърдени.
Проблемът съществува от няколко години и Висшият адвокатски съвет е взел решение да се възползва от правата си да прави предложения за рационализиране на законодателството. Тяхното предложение е подкрепено и от голям брой неправителствени организации, измежду които и стопанските камари на Съединени американски щати, Франция, Германия и Испания.
Адвокатите оставят настрани финансовия въпрос и неудобствата от изгубеното време на бизнесмените и се концентрират върху техните права. Специалистите сочат противоконституционния темперамент на нормите, които са въвели тази банкова процедура преди години. Става ясно, че досега правата на жителите и юридическите лица са били предпазени, тъй като в практиката банките не са отказвали подпомагане на търговците. Това обаче се трансформира след 2017 година заради въвеждане на множеството регулации за банките. Към сегашния миг, банките имат право да отхвърлят откриването на набирателна сметка без да се обосновават.
Именно това е изиграло роля адвокатурата да вземе решението да назове и нападна казуса.
" Адвокатурата е призвана да пази правата и ползите на всички жители и юридически лица. Правото на свободна стопанска самодейност е конституционно уредено и не е възможно да бъде опосредствано от единодушието и преценката на трети лица, каквито са банките. " – обобщава юристът Явор Харизанов.
Отчита се, че казусът визира главно българските жители, защото въпросът има кардинален темперамент: в случай че банката има право да отхвърля подпомагане без аргументация, то по какъв метод едно лице може да бъде несъмнено, че не е подвластно от банките при започване на бизнес? На по-заден проект стои и казусът с задграничните вложители, които се сблъскват с тези практики и остават с усещане за администрация и липса на подпомагане от българската страна. Тези отрицателни усещания се трансферират напълно върху българската страна. Българската организация за вложения е била известена за казуса още преди години, само че дейности не са последвали. Много от тези търговци, които получават отвод от страна на банките, считат себе си за правилни сътрудници и съзнателни данъкоплатци.
Висшият адвокатски съвет е предложил елегантно решение, което би трябвало да задоволи всички страни – предлага се капиталът да може да бъде внасян в банка или в брой. Възможността за внасяне в брой е планувана единствено за случаите, когато става въпрос за незначителни суми. С цел минимизиране на риска от пране на пари, суми над 10 000 лева. ще продължат да бъдат внасяни само с присъединяване на банка.
Неизвестно защо въпросът още не е подложен на публично разискване, а вместо това престоява в Министерството на правораздаването. Напомняме, че банките осъществиха облаги в размер на над 2 милиарда лв. през м. За една солидна част от тези облаги, роля играят банковите такси.
Става въпрос за процедура, през която минават търговците при регистрацията на своите компании. Те би трябвало да открият набирателна сметка на сдруженията си, да внесат в нея капитала, който постоянно е на стойност под 100 лева, да показват вносната записка в Търговския указател, а няколко дни по-късно се налага да закрият същата тази банкова сметка, защото тя е изпълнила функционалността си.
Тази изцяло непотребна съгласно юристите процедура се извършва ежегодно от над 30 000 започващи компании, като всеки един жител прекарва към 1 час в банката. Попълват се разнообразни заявления, въпросници, заявки и спесимени.
Цената за откриването на тези сметки нормално варира сред 25 и 35 лева. но някои банки имат такси и за закриването им.
" За да внесем в банката 10 лв., плащаме такса от 25 лв., а след няколко дни - в допълнение 20 лв., с цел да закрием сметката. " – възмущават се търговците.
Въпреки това, не разноските са огромния проблем. Търговците недоволстват против големия брой комплицирани и изпълнени с юридически термини документи, които се попълнят ръчно. При чужденците ситуацията е още по-сложно. Те би трябвало да заплащат още по-големи такси, тъй като са чужденци. В същото време, за тях няма гаранция, че ще бъдат утвърдени.
Проблемът съществува от няколко години и Висшият адвокатски съвет е взел решение да се възползва от правата си да прави предложения за рационализиране на законодателството. Тяхното предложение е подкрепено и от голям брой неправителствени организации, измежду които и стопанските камари на Съединени американски щати, Франция, Германия и Испания.
Адвокатите оставят настрани финансовия въпрос и неудобствата от изгубеното време на бизнесмените и се концентрират върху техните права. Специалистите сочат противоконституционния темперамент на нормите, които са въвели тази банкова процедура преди години. Става ясно, че досега правата на жителите и юридическите лица са били предпазени, тъй като в практиката банките не са отказвали подпомагане на търговците. Това обаче се трансформира след 2017 година заради въвеждане на множеството регулации за банките. Към сегашния миг, банките имат право да отхвърлят откриването на набирателна сметка без да се обосновават.
Именно това е изиграло роля адвокатурата да вземе решението да назове и нападна казуса.
" Адвокатурата е призвана да пази правата и ползите на всички жители и юридически лица. Правото на свободна стопанска самодейност е конституционно уредено и не е възможно да бъде опосредствано от единодушието и преценката на трети лица, каквито са банките. " – обобщава юристът Явор Харизанов.
Отчита се, че казусът визира главно българските жители, защото въпросът има кардинален темперамент: в случай че банката има право да отхвърля подпомагане без аргументация, то по какъв метод едно лице може да бъде несъмнено, че не е подвластно от банките при започване на бизнес? На по-заден проект стои и казусът с задграничните вложители, които се сблъскват с тези практики и остават с усещане за администрация и липса на подпомагане от българската страна. Тези отрицателни усещания се трансферират напълно върху българската страна. Българската организация за вложения е била известена за казуса още преди години, само че дейности не са последвали. Много от тези търговци, които получават отвод от страна на банките, считат себе си за правилни сътрудници и съзнателни данъкоплатци.
Висшият адвокатски съвет е предложил елегантно решение, което би трябвало да задоволи всички страни – предлага се капиталът да може да бъде внасян в банка или в брой. Възможността за внасяне в брой е планувана единствено за случаите, когато става въпрос за незначителни суми. С цел минимизиране на риска от пране на пари, суми над 10 000 лева. ще продължат да бъдат внасяни само с присъединяване на банка.
Неизвестно защо въпросът още не е подложен на публично разискване, а вместо това престоява в Министерството на правораздаването. Напомняме, че банките осъществиха облаги в размер на над 2 милиарда лв. през м. За една солидна част от тези облаги, роля играят банковите такси.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ