Не, преврат в България няма. Трите фронта на ГЕРБ и Борисов
Вече сме на прага на предизборната акция, а разположението на силите, съгласно социолозите, е сега следното. ГЕРБ и " ИТН " (ИТН) са с малко над 20% и си оспорват водачеството, като по прогнози ГЕРБ има дребна преднина. Българска социалистическа партия е с към 15-18%, а четвърта мощ към този момент е " Демократична България " (ДБ) с към 12% - Демократична България освен изпреварва Движение за права и свободи с процент-два, само че и е във прогресивен тренд. " Изправи се! Мутри вън! " евентуално влиза в идващия парламент, а " Патриотите " - отначало обединени - по-скоро отново не влизат (за тях акцията ще е от екзистенциално значение). Общо взето, огромни разбърквания по отношение на резултатите от 4 април няма.
Да поговорим за абсурда с подслушването
Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управническия модел " Борисов ", освен ще бъде значим детайл от акцията, само че и е кадърен да повлияе на крайния резултат. Все още няма дефинитивни доказателства и детайлности по този скандал, само че и изнесеното дотук е задоволително притеснително. Генерал Атанасов от Демократична България оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и министър председателят Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за нелегално подслушване или за законно и " инцидентно " прихващане на телефоните на опозиционерите през диалози с " оперативно забавни лица ", за които има съответните правосъдни позволения. И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме всеобщо подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за избрани политически партии - някогашните ръководещи и техните патерици и неофициални сътрудници - получава солидно удостоверение.
Този скандал е в положение да улови въображението на хората, тъй като не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за метода на ръководство на ГЕРБ - потребление на страната за частни и партийни цели. Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са си създали банка, посредством която да раздават огромни заеми на доближени предприемачи - 1 милиард лв., което е към половината от портфейла на ББР, са отишли при осем компании, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или нелегално е забавен въпрос, само че политическият проблем е явен - това е искрено държавно фаворизиране и образец за структурна корупция, при която държавни институции се употребяват в частен интерес.
Втори скандал от през вчерашния ден, който мина малко неусетно, е, че и последният арест на хората на президента по свадите от юли предходната година падна в съда като противозаконен. Както при Пламен Узунов, по този начин и при Илия Милушев съдът не откри законови аргументи за техния арест. Законови аргументи може да няма, само че политически аргументи за арестуването им несъмнено имаше. Неслучайно болшинството от българите видяха в дейностите на прокуратурата политическа пристрастност и предумишленост и излязоха да стачкуват без разлика сред ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На подобен декор, когато човек може да бъде задържан без правно съображение, абсурдът с подслушването не наподобява толкоз ексклузивен - за какво пък да не бъдат подслушвани хора, без да са направили закононарушения?
Да поговорим за абсурда с подслушването
Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управническия модел " Борисов ", освен ще бъде значим детайл от акцията, само че и е кадърен да повлияе на крайния резултат. Все още няма дефинитивни доказателства и детайлности по този скандал, само че и изнесеното дотук е задоволително притеснително. Генерал Атанасов от Демократична България оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и министър председателят Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за нелегално подслушване или за законно и " инцидентно " прихващане на телефоните на опозиционерите през диалози с " оперативно забавни лица ", за които има съответните правосъдни позволения. И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме всеобщо подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за избрани политически партии - някогашните ръководещи и техните патерици и неофициални сътрудници - получава солидно удостоверение.
Този скандал е в положение да улови въображението на хората, тъй като не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за метода на ръководство на ГЕРБ - потребление на страната за частни и партийни цели. Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са си създали банка, посредством която да раздават огромни заеми на доближени предприемачи - 1 милиард лв., което е към половината от портфейла на ББР, са отишли при осем компании, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или нелегално е забавен въпрос, само че политическият проблем е явен - това е искрено държавно фаворизиране и образец за структурна корупция, при която държавни институции се употребяват в частен интерес.
Втори скандал от през вчерашния ден, който мина малко неусетно, е, че и последният арест на хората на президента по свадите от юли предходната година падна в съда като противозаконен. Както при Пламен Узунов, по този начин и при Илия Милушев съдът не откри законови аргументи за техния арест. Законови аргументи може да няма, само че политически аргументи за арестуването им несъмнено имаше. Неслучайно болшинството от българите видяха в дейностите на прокуратурата политическа пристрастност и предумишленост и излязоха да стачкуват без разлика сред ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На подобен декор, когато човек може да бъде задържан без правно съображение, абсурдът с подслушването не наподобява толкоз ексклузивен - за какво пък да не бъдат подслушвани хора, без да са направили закононарушения?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ