Кристина Топалова
Вече несъмнено сте чували това име, само че в случай че не сте – то ще ви става все по-познато. Едно младо момиче направи своя огромен професионален дебют на театралната сцена. Кристина Топалова е на 24 години. Завършва НАТФИЗ тази година и от академичната сцена скача бързо на огромната и професионална. Забелязва я един от най-известните ни кинорежисьори – Николай Волев. За нея Волев твърди, че я търси повече от 13 години. Двамата сътворяват дружно прелестното зрелище „ Сексът – метод на приложимост “, което се играе на сцената на Сити Марк Арт Център. В моноспектакъла тя влиза в цели 27 разнообразни функции.
Кристина е специфична. Не единствено за мен и освен тъй като я познавам от съвсем 10 години. Това вижда и самата Лили Иванова, която гледа представлението цели два пъти.
Личен списък
Младата вяра на българския спектакъл израства в Кърджали. В дребен град, само че с огромни цели и фантазии. Още като ученичка стартира театралната й кариера. В продължение на година всеки уикенд Кристина изминава по 500 километра от София до Кърджали и назад, с цел да се приготви за изпитите в Театралната академия в школата на Малин Кръстев.
Пътят й до сцената не е елементарен, въпреки да наподобява къс. Какво е да имаш най-летящия старт, за който не си и мечтал и какво има в сърцето на това нежно и слънчево момиче – четете в изявлението... Защото... " Талантът е способността да вярваш в триумфа. " -->
Коя е Кристина Топалова сега и по какъв начин се е трансформирала през годините?
Променила съм се. Наскоро осъзнах, че човек непрекъснато се трансформира (или най-малко при мен е така), а по едно и също време с това в същността си остава себе си. Има едно зрънце, едно ядро, (което може би е това, което назоваваме „ душа “), което не се трансформира. А коя съм аз сега - не мога да кажа. За индивида, а още повече за артиста, това е въпрос с нараснала компликация. Много по-лесно е да приказваш реплики на фиктивен воин, думи, които някой добър драматург грижливо е подбрал в елегантен словоред с явен смисъл и съответна задача на твоя човек. А скритият подтекст е бонус.
Личен списък
Значи ли това, че можем да се учим от положителните пиеси?
Определено. Забелязвам, че много постоянно хората просто приказват, а не водят разговор. Не си приказват за забавни и вълнуващи неща. Не знам, може би се смущават, или се опасяват по какъв начин този насреща ще схване това, дали няма да станат за смях. В театъра най-хубавото е да станеш за смях, по този начин да се каже. Какво толкоз му се плашат, не знам.
Какъв е пътят, който извървя? Важен ли е и шансът, с изключение на геният?
Пътят се вижда доста по-добре от надалеч. Рано ми е да преценява още. Относно гения и шанса – не става без нито едно от двете. Но на първо място е работата, ми се коства. Малко преди да получа поканата от Николай Волев за моноспектакъла, започнах да се сготвям за мюзикъл. Не знам за какво, само че си бях наумила, че ще излезе кастинг за някой мюзикъл и аз няма да съм задоволително готова. Най-вече физически, тъй като с пеенето ми е по-лесно. Докато бях студентка, мъчно намирах време за тренировки, тъй като съвсем постоянно имах подготовки и отвън академията, бях много заета. Две седмици след дипломирането започнах да упражнявам. Е, не ме взеха в мюзикъл, само че мисълта ми е, че когато човек работи, шансът по-лесно го намира.
Личен списък
Това ли е фантазията ти? Да участваш в мюзикъл?
Да! Обожавам този род. Богатството на изразните средства е това, което ме притегля най-вече. Мащабът е различен. Той разрешава доста феерия, помпозност. Психологическият спектакъл също ми е доста забавен, само че несъмнено приказните сюжети са ми пристрастеността.
Личен списък
Завършила си актьорско майсторство за куклен спектакъл. Дебютираш с зрелище за възрастни. Каква е разликата от гледната ти точка на актриса?
Кукленият спектакъл не е единствено за деца, само че за жалост това не е доста известно у нас. Особено в провинцията. Едни от най-любимите ми представления са куклени. Или такива, които употребяват доста куклени средства. И не са доста подобаващи за деца. Разликата е, че куклен спектакъл се прави доста по-трудно. Моят професор, Румен Рачев, ни споделяше, че бъдещето е в симбиозата сред кукления и трагичния спектакъл. А в същина, театърът е изкуство, което употребява средствата на съвсем всички други изкуства. А това е огромно благосъстояние.
Коя е „ алената лапма “, която искаш да светне в феновете на представлението, откакто изгледат " Сексът - метод на приложимост "? Какво искаш да им остане в съзнанието?
" В този леден свят, Ела с мен в топлата баня... " се пее в една ария. Иска ми се представлението да бъде " топлата баня ". Да бъде като една невидима нежна прегръдка за публиката. Ще ми се родителите да не се тормозят да приказват с децата си за секс и за обич. Най-вече за обич.
Как успяваш да слагаш непознати лица, само че да продължаваш да носиш своето и да не забравяш кое е то?
Аз имам вяра, че във всеки един персонаж, в който артистът се " трансформира ", той влага нещо от себе си. Съзнателно или не. Това в последна сметка е една игра. Актьорът знае това. Интересното е, че влизайки в непознати обувки, човек схваща доста неща за себе си. Не инцидентно има сходен вид лечения.
Личен списък
Легендарната Лили Иванова те е гледала два пъти! Получила си самопризнание от нея, подкрепила те е като е докарала и свои другари да те гледат – какво е възприятието да те „ потупа “ по рамото гений от такава големина?
Много е необичайно. Още не съм сигурна какво тъкмо се случи онази вечер, в която се запознахме персонално. Но към десетина минути просто стояхме, държахме се за ръце и си говорехме. Не можехме да се пуснем дълго време. Много се вълнувах. Обикновено виждам на такива величия като нея с доста почитание и поради това се дистанцирам. Този път не беше по този начин. Имах възприятието, че се познаваме от преди. Това, че тя толкоз хареса представлението, е огромна наслада за мен. Дано да ни е на шанс!
Личен списък
В множеството случаи, в случай че върви и се развива кариерата, страда персоналният живот... При теб по какъв начин е обаче? В персонален проект чувстваш ли се съумяла?
В персонален проект се усещам щастлива. А това, че в случай че едното върви, другото куца, не го имам вяра. При мен най-малко не е по този начин. Имам добър човек до себе си, близки другари, семейство, което ме поддържа и едно прелестно куче. Благодарна съм.
Личен списък
Как си представяш бъдещето – в персонален и професионален проект?
Аз съм мечтателка. Вярвам, че нещата в театъра ще се оправят. Вярвам, че хората ще имат потребност от нашето изкуство и отсега нататък. Вярвам, че ще се срещна с доста надарени съидейници. Вярвам в любовта. Вярвам, че всички дружно ще съберем сили и воля и ще се отървем от пластмасата в живота си. Вярвам!
Кристина е специфична. Не единствено за мен и освен тъй като я познавам от съвсем 10 години. Това вижда и самата Лили Иванова, която гледа представлението цели два пъти.
Личен списък Младата вяра на българския спектакъл израства в Кърджали. В дребен град, само че с огромни цели и фантазии. Още като ученичка стартира театралната й кариера. В продължение на година всеки уикенд Кристина изминава по 500 километра от София до Кърджали и назад, с цел да се приготви за изпитите в Театралната академия в школата на Малин Кръстев.
Пътят й до сцената не е елементарен, въпреки да наподобява къс. Какво е да имаш най-летящия старт, за който не си и мечтал и какво има в сърцето на това нежно и слънчево момиче – четете в изявлението... Защото... " Талантът е способността да вярваш в триумфа. " -->
Коя е Кристина Топалова сега и по какъв начин се е трансформирала през годините?
Променила съм се. Наскоро осъзнах, че човек непрекъснато се трансформира (или най-малко при мен е така), а по едно и също време с това в същността си остава себе си. Има едно зрънце, едно ядро, (което може би е това, което назоваваме „ душа “), което не се трансформира. А коя съм аз сега - не мога да кажа. За индивида, а още повече за артиста, това е въпрос с нараснала компликация. Много по-лесно е да приказваш реплики на фиктивен воин, думи, които някой добър драматург грижливо е подбрал в елегантен словоред с явен смисъл и съответна задача на твоя човек. А скритият подтекст е бонус.
Личен списък Значи ли това, че можем да се учим от положителните пиеси?
Определено. Забелязвам, че много постоянно хората просто приказват, а не водят разговор. Не си приказват за забавни и вълнуващи неща. Не знам, може би се смущават, или се опасяват по какъв начин този насреща ще схване това, дали няма да станат за смях. В театъра най-хубавото е да станеш за смях, по този начин да се каже. Какво толкоз му се плашат, не знам.
Какъв е пътят, който извървя? Важен ли е и шансът, с изключение на геният?
Пътят се вижда доста по-добре от надалеч. Рано ми е да преценява още. Относно гения и шанса – не става без нито едно от двете. Но на първо място е работата, ми се коства. Малко преди да получа поканата от Николай Волев за моноспектакъла, започнах да се сготвям за мюзикъл. Не знам за какво, само че си бях наумила, че ще излезе кастинг за някой мюзикъл и аз няма да съм задоволително готова. Най-вече физически, тъй като с пеенето ми е по-лесно. Докато бях студентка, мъчно намирах време за тренировки, тъй като съвсем постоянно имах подготовки и отвън академията, бях много заета. Две седмици след дипломирането започнах да упражнявам. Е, не ме взеха в мюзикъл, само че мисълта ми е, че когато човек работи, шансът по-лесно го намира.
Личен списък Това ли е фантазията ти? Да участваш в мюзикъл?
Да! Обожавам този род. Богатството на изразните средства е това, което ме притегля най-вече. Мащабът е различен. Той разрешава доста феерия, помпозност. Психологическият спектакъл също ми е доста забавен, само че несъмнено приказните сюжети са ми пристрастеността.
Личен списък Завършила си актьорско майсторство за куклен спектакъл. Дебютираш с зрелище за възрастни. Каква е разликата от гледната ти точка на актриса?
Кукленият спектакъл не е единствено за деца, само че за жалост това не е доста известно у нас. Особено в провинцията. Едни от най-любимите ми представления са куклени. Или такива, които употребяват доста куклени средства. И не са доста подобаващи за деца. Разликата е, че куклен спектакъл се прави доста по-трудно. Моят професор, Румен Рачев, ни споделяше, че бъдещето е в симбиозата сред кукления и трагичния спектакъл. А в същина, театърът е изкуство, което употребява средствата на съвсем всички други изкуства. А това е огромно благосъстояние.
Коя е „ алената лапма “, която искаш да светне в феновете на представлението, откакто изгледат " Сексът - метод на приложимост "? Какво искаш да им остане в съзнанието?
" В този леден свят, Ела с мен в топлата баня... " се пее в една ария. Иска ми се представлението да бъде " топлата баня ". Да бъде като една невидима нежна прегръдка за публиката. Ще ми се родителите да не се тормозят да приказват с децата си за секс и за обич. Най-вече за обич.
Как успяваш да слагаш непознати лица, само че да продължаваш да носиш своето и да не забравяш кое е то?
Аз имам вяра, че във всеки един персонаж, в който артистът се " трансформира ", той влага нещо от себе си. Съзнателно или не. Това в последна сметка е една игра. Актьорът знае това. Интересното е, че влизайки в непознати обувки, човек схваща доста неща за себе си. Не инцидентно има сходен вид лечения.
Личен списък Легендарната Лили Иванова те е гледала два пъти! Получила си самопризнание от нея, подкрепила те е като е докарала и свои другари да те гледат – какво е възприятието да те „ потупа “ по рамото гений от такава големина?
Много е необичайно. Още не съм сигурна какво тъкмо се случи онази вечер, в която се запознахме персонално. Но към десетина минути просто стояхме, държахме се за ръце и си говорехме. Не можехме да се пуснем дълго време. Много се вълнувах. Обикновено виждам на такива величия като нея с доста почитание и поради това се дистанцирам. Този път не беше по този начин. Имах възприятието, че се познаваме от преди. Това, че тя толкоз хареса представлението, е огромна наслада за мен. Дано да ни е на шанс!
Личен списък В множеството случаи, в случай че върви и се развива кариерата, страда персоналният живот... При теб по какъв начин е обаче? В персонален проект чувстваш ли се съумяла?
В персонален проект се усещам щастлива. А това, че в случай че едното върви, другото куца, не го имам вяра. При мен най-малко не е по този начин. Имам добър човек до себе си, близки другари, семейство, което ме поддържа и едно прелестно куче. Благодарна съм.
Личен списък Как си представяш бъдещето – в персонален и професионален проект?
Аз съм мечтателка. Вярвам, че нещата в театъра ще се оправят. Вярвам, че хората ще имат потребност от нашето изкуство и отсега нататък. Вярвам, че ще се срещна с доста надарени съидейници. Вярвам в любовта. Вярвам, че всички дружно ще съберем сили и воля и ще се отървем от пластмасата в живота си. Вярвам!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ