Вече шест седмици Беларус се ползва с привилегия, за която

Вече шест седмици Беларус се употребява с привилегия, за която договаря 10 години и която чака още по-дълго. Става въпрос за опростяване на визовия режим, когато жителите на Беларус посещават страните от Шенгенската зона на Европейския съюз. На този декор опитът на Александър Лукашенко да манипулира президентските избори, с цел да резервира властта си, наподобява цялостна нелепост. Мастилото по съглашението, подписано в края на май, към момента не е сухо и в действителност ли Лукашенко мисли, че може да стреля по стачкуващи пред вратите на Европейски Съюз и да сплашва политическите си противници? Дали още не е схванал какво е същинското му състояние?

Беларус е в отчайващо стопански състояние. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики страната реализира впечатляваща икономическа и обществена непоклатимост с помощта на доставките на евтини енергийни запаси от Русия. Решението на Владимир Путин обаче да сложи всички доставки на нефт на международни цени и да отстрани привилегиите за Беларус посредством данъчна промяна в Русия подкопа основата на сполучливия стопански модел на Лукашенко.

Естествено, Китай е подготвен да даде рамо на Лукашенко. Китай обаче не може да му предложи нефтопроводи и пристанища. Това е във опциите единствено на Европейски Съюз. Привилегиите за експорт от Брюксел и на ниска цена нефт, да вземем за пример от Саудитска Арабия, доставяни през европейските пристанища, са единствената опция за Лукашенко да избяга от задушаващата прегръдка на Путин. Не на последно място, за това му трябваше и визовото съглашение.

Смята ли, че Европейски Съюз няма да желае и няма да може да анулира съглашението и да наложи наказания? Наистина ли Лукашенко счита, че Европейски Съюз ще се опасява, в случай че е належащо, да затвори европейските пристанища за Беларус и да сложи финансовите потоци от кръгове, близки до беларуското държавно управление в зоната на Европейски Съюз, под непоколебим надзор? Всеки, който желае да получи помощ от Брюксел, би трябвало да спре да преглежда Беларус като своя персонална благосъстоятелност. Ако Лукашенко пренебрегне това и употребява военните против възходящия брой стачкуващи, тогава Европейският съюз би трябвало неотложно и доста ясно да съобщи: насилието не се възнаграждава, когато имате потребност от другари, с цел да оцелеете. /БГНЕС

--------------

Торстен Крауел, „ Die Welt "