Вече се запознахме с някои от основните проблеми на легендарния

Вече се запознахме с някои от главните проблеми на именития F-35. Американският аероплан трябваше да разполага с разнородни качества и да извършва функционалността на най-малко три самолета – да бъде преследвач, бомбардировач и да може да излетява от най-различни местоположения. Машината и до този миг идва с редица проблеми, само че също така е една от най-скъпите придобивки на Пентагона – на този стадий цената му минава сумата от 1.6 трилиона $ – брутния вътрешен артикул на една приблизително развита страна. Американската войска постоянно прави някакви вълшебен формули, с които се надява да направи някаква черна авио магия, само че несъмнено, не са единствените.

Проблемите на военната авиация могат да бъдат открити във всяка една развита страна, само че още по-забавното е, чe Съединени американски щати постоянно намира един доста добър метод да влага милиарди долари в технология, която просто не работи. Впрочем тук можем да се замислим и коя от двете велики сили щеше да издържи, в случай че на финалът бяха задействани още няколко такива плана. Нека обаче се срещнем с друго проблематично дете на американската авиация – B-1. През 1955 година Американските Военновъздушни сили желаят да се създаде нов стратегически бомбардировач, който да носи същият товар като B-52 и да разполага със скорост от Mach 2 – оптималната на Convair B-58 Hustler. През декември 1957 година конструкторите бюра ще извадят своите оферти и публично ще предложат B-70 Valkyrie, който може да доближи скорост от Mach 3 и да се издига до височина от 21 000 метра. По това време от другата страна на желязната завеса Съюз на съветските социалистически републики няма по какъв начин да предложи същите параметри.

Голямата височина на Lockheed U-2 демонстрира, че това е тайната за противопоставяне. Според инженерите и конструкторите на B-70, бомбардировачът може да покрива тавана на полета на U-2, само че пък ще има товар и също по този начин би трябвало да бъде планиран по този начин, че да се движи паралелно до изтребителите, в случай че това е главната задача. Плановете се трансформират фрапантно, когато новините за свалянето на Гари Пауърс се разнасят в медийното пространство. Наличието на ракети земя-въздух ще изпрати назад американските конструктори, с цел да усъвършенстват своята машина. Радарните системи по това време не са чак толкоз ефикасни и дизайнерите вземат решение да трансформират генералната идея. От висок таван на полета, да смъкват самолета на ниска височина и да употребяват проблемите на системата. Оказва се, че когато един водач лети на по-ниска височина, може да затрудни доста радарите, а с това да отстрани шанса и за пукотевица с ракети.

Самият проблем на тогавашните системи за прихващане е следен неведнъж и скоро множеството водачи ще избират да форсират моторите и да заобикалят радарните станции, вместо да търсят прикритието на облаците. Проблемът се вижда още тук. Когато един бомбардировач лети с необикновено висока скорост, той може да редуцира разхода на гориво и да остави инерцията да го носи във въздуха. Двигателите ще работят на къси шпации и по този метод B-70 ще може да покрие по-сериозен периметър. Ако обаче същата машина бъде свалена на минималната височина, то разходът на керосин ще бъде трагично висок. При провеждането на проби, самолетът се оказва, че лети с по-висока скорост, само че за доста по-малко разстояние.

Вместо да се продължи безумието, тук програмата се стопира и американците резервират остарелия B-52 – едно доста положително решение за небето над Виетнам. С малко повече модификации даже съумява да разшири багажното поделение за бомби в границите на 27 тона. Проблемът е, че самият аероплан е бил квалифициран за пенсиониране, до момента в който не се появи идната бойна машина. По това време американците работят върху най-различни самолети и системи, които да разрешат полети със скорост близка до свръхзвуковата – единствено по този начин радарите могат да се отстраняват. Подобни триумфи са открити във F-111, само че казусът е, че той не е тъкмо бомбардировач. В Рокуел даже се майтапят, че идващото потомство бомбардировачи ще влязат в листата на най-изследваните в историята. Впрочем след прекъсването на плана B-70, мнозина учени са съгласни, че просто няма смисъл да се продължава наливането на пари, само че в ерата на нуклеарната война, желанието за основаването на бомбардировач за поразяване с такова оръжие, стартира още веднъж да се прокрадва във всяко конструкторно бюро.

И дано не забравяме, че за основаването на същинската злополука би трябвало единствено един вманиачен човек – в този случай това ще е Ричърд Никсън. Като един от хората, които чакат всеки миг нуклеарна офанзива от Съюз на съветските социалистически републики, той ще побърза да даде поръчка за нов бомбардировач. Сигурно американците биха могли да се оправят, в случай че имаха нужното време, до момента в който не открием, че Мелвин Леърд не взема решение да понижи условията, да форсира създаването и да изиска новата машина – B-1A да бъде пусната във въоръжение колкото се може по-бързо. Разработките са връчени на Боинг, Дженерал Динамикс и Северноамерикански Рокуел. И доникъде на 1970 година договорът е възложен на Рокуел. В него е ясно, че би трябвало да се създадат две тестови рамки, 5 летящи прототипа и 40 мотора. След това разноските се редуцират и се създават единствено 4 самолета.

Предложението на Рокуел комбинира качества от F-111 и XB-70 Valkyrie. Бомбардировачът разполага с качества като опцията за евакуация от самолета посредством капсула, като целият екипаж напуща по едно и също време, гарантирайки по-висок късмет за оцеляване. Дизайнът разрешава разтягане на крилата и по този метод да се редуцира въздушното търкане на по-големи височини. С оптимално разпънати крила ще видим и доста по-висок надзор. Конструкторите даже са безапелационни, че със свръхзвукови скорости ще съумеят да пробият отбраните на Съюз на съветските социалистически републики. Обещанията са впечатляващи, водачите нямат никакво самообладание да пробват новият бомбардировач, до момента в който конструкторите запретват ръкави и стартират да строят. И тук потеглят множеството беди. Смята се, че достижимата скорост на рискова височина ще изисква Mach 2, само че при ниските височини скоростта ще бъде Mach 1.2. За задачата дизайнери и конструктори ще имат потребност от титаний, който да укрепи някои от най-важните точки на бомбардировача.

Това покачва фрапантно цената и в следствие скоростта ще бъде свалена до Mach 0.85. След няколко теста на капсулата за изтегляне, хората от Рокуел връщат общоприетите седалки. При първото стартиране на B-1A, недоволствата са повече, в сравнение с някой е очаквал. Повече от 297 поръчки за смяна на дизайна в резултат на редица проблеми. Колкото по-често се вършат усъвършенствания, толкоз по-висока става и цената за разработка. През 1970 година B-1 съумява да увеличи индустриалните разноски от 40 милиона до 70 милиона $. За похлупак на всичко идват и идващите проблеми, които са разкрити от Виктор Баленко. Неговото бягство с МиГ-25 ще даде и светлина върху създаването на идващото потомство МиГ-31, където е сложено ново потомство радарна апаратура, позволяващо прихващане даже на ниски височини. С това излиза наяве, че без значение каква тъкмо е височината на един бомбардировач, същият постоянно ще бъде в полезрението на този изтребител. Конструкторите към този момент осъзнават, че няма смисъл да работят върху технология, която няма да бъде ефикасна.

Въпросите не престават да се задават, само че пък Рокуел осребряват всеки разполагаем чек, предусещайки края. Наближават и американски избори, като сенатор Уилям Проксмир няма да спре да изяснява по какъв начин Пентагона налива пари в този остарял динозавър. Едва през 1976 година Джими Картър ще приказва публично, че е време в действителност да се приключи финансирането. С неговото избиране на президент, стартира освен да следи плана, само че и осъзнава, че цената за произвеждане е достигнала сумата от 100 милиона за аероплан. Това е била и самата отпусната сума за производството преди 20 години, което прави историята още по-забавна. Докато преглежда плана, Пентагона споделя и за съществуването на AGM-86 Air – круизна ракета, която извършва същата функционалност на B-1 и може да бъде пусната от към този момент съществуващия Б-52, като разноските за разработка са минимални и не се постанова даже навлизането в Съветското вражеско пространство. По това време специалистите настояват, че няколко B-52 умерено могат да изстрелят стотици такива ракети на безвредна отдалеченост, без да се тормозят от нападението.

Цената за производството на ракети ще бъде с 20% по-малко, в сравнение с за 244 B-1A. Американското министерство на защитата е очаквало, че броят ще се редуцира до 150 самолета, а конгресменът Робърт Дорнън декларира, че сега в Москва към този момент са отвори водката и раздават хайвера. До този миг източният блок в никакъв случай не е проговаря за въоръжаването на Съединени американски щати, само че след оповестяването на новата технология. Руската организация TASS ще съобщи, че системата основава проблеми във военните проекти и ще забави стратегическото въоръжаване. Командирът на НАТО по това време – Александър Хайг ще съобщи, че B-1 е страховито оръжие, само че просто не може да се употребява, а за цената на един бомбардировач могат да се произведат към 200 такива ракети, като във времето цената им единствено ще пада. Тестовете на четирите прототипа не престават и през април 1981 година

Пилотите вършат близо 378 часа, доближават скорост от Mach 2.22 и въпреки всичко не пускат производството да продължи. За благополучие Съюз на съветските социалистически републики ще помогне на американците да продължат сериозното планиране на ненужната техника. През идващите години Съюз на съветските социалистически републики ще стартира своя военна акция, употребявайки най-различни проксита. Включването на кубински сили в Анголската революция през 1975 година е един подобен образец, нашествието в Афганистан от 1979 година е още едно доказателство, че до момента в който Съединени американски щати са се опитвали да задържат развиването на комунизма в Европа, са пропуснали всеки различен вероятен ход. И скоро стартира да се следи интензивност в Африка и Близкия изток. По това време Съединени американски щати осъзнава, че няма опция да закара толкоз бързо своите самолетоносачи и тъкмо затова би трябвало да има други способи.

Отново се търси помощ от Бързо разрастващите се сили, които би трябвало да оказват помощ за по-лесните въздушни коридори, достигането на значими цели и още доста други. Границата с Иран и Афганистан не е изключително добра и стартират идващите проблеми. През 1980 година Рейгън публично ще упрекна Картър за проблемите и неналичието на съответно оръжие. Веднага ще стартира да приказва за неналичието на B-1 и ще хвърля горещи картофи по своя конкурент. Американците за повторно пускат Роналд на президентското място. Сега обаче парите са доста по-малко, а съгласно проучванията – отбраната с B-52 и модерните ракети ще отговори незабавно на главните условия и ще може да се употребява до 1952 година Малко по-късно се разяснява и активирането на нов изтребител. След 1985 година на сцената излиза и МиГ-31, който публично се трансформира в опасност за B-52 и е време за нови ограничения. По това време към този момент има нови проекти за разработка на Далекобоен изтребител, който може да гребе от B-1, F111 и даже ATB.

През 1981 година се има вяра, че това е най-хубавото решение и Рейгън ще подреди производството на 100 B-1. През идната година Рокуел получават сумата от 2.2 милиарда за произвеждане. Вече са направени редица промени и се счита, че новата птица – модел B-1B ще влезе в приложимост. Въпреки подобренията и добавките на нови технологии, противопоставяне против руската радарна система „ Заслон “, множеството критици не престават да виждат главните проблеми, които са оставали. Друг проблем е, че макар подобренията, скоростта като фактор остава минимална и едвам забележима. Въпреки това, вложенията не престават и във военната си история даже ще получат правото да се употребяват за атомна офанзива, като модификацията се случва на 1 октомври 1986 година Още в края на 1990 година има горене в моторите, което заземява цялата ескадрила. Проблемите на мотора би трябвало да се отстранят и самите B-1 ще бъдат задействани едвам при нуклеарна война. Една година има поправки по самолета, само че проблемите остават и затова B-1 в никакъв случай не е пуснат на задача в „ Пустинна стихия “. Докато Рокуел работят върху основаването на заздравен атомен бомбардировач, Съюз на съветските социалистически републики публично колабира. По това време Джордж Буш ще изиска връщането на 3 милиарда $ назад, откакто планът повече няма да бъде нужен.

През 1995 година останалите самолети, които трябвало да бъдат употребявани за нуклеарна офанзива, се лишават от своя товар и хардуер на борда. Първото публично стартиране във въздушни задачи е в интервенция „ Пустинна лисица “ през  декември 1998 година и по време на борбите в Косово. По-късно влиза в деяние и в Афганистан и нашествието в Ирак. След войните в Близкия изток ще открием, че Съединени американски щати публично редуцира бойните сили и през днешния ден има едвам към 45 останали B-1. Един след други старите самолети стартират да се пенсионират, само че Пентагона декларира, че ще ги резервира, до момента в който не се появи идващият модел, който трябваше да бъде показан още през 2020 година Сега датата е изместена напред. През 2018 година стартира да излиза наяве, че този аероплан няма да издържи доста. На 1 май 2018 година водачи организират подготвителен полет и осъзнават, че бомбардировачът не може да освободи водачите си. Причината за овакантяване на кабината е пожар на борда. След като никой не съумява да избяга, капитанът подрежда, че ще останат на борда и ще се постараят да го смъкват.

Този случай е задоволителен цялата налична ескадрила на B-1 да бъде заземена, до момента в който не се в профил казусът. На 23 април 2021 година стана ясна и още една изненада, Американските Военновъздушни сили заземяват всички B-1B, освен това за трети път в границите на три години, като този път казусът е в горивната система. Генерал Тим Рей е изискал още предходната година да се направи инспекция на горивните филтри, които явно са опасност за водачите. Механиците са забелязали течът на гориво, до момента в който самолетът към този момент се е приземил и се насочва към мястото за паркиране. Един най-малък проблем скоро се трансформира в доста по-сериозна драма и се постанова всички налични самолети да се инспектират. Според изисканите ограничения, всички горивни помпи ще бъдат свалени, дружно с спомагателните системи, с цел да се изследват с рентгенови лъчи, като едвам тогава ще могат да се върнат назад във въоръжение. Активната ескадрила е редуцирана до 45 самолета и сега, най-малко до появяването на идващото потомство, тези бомбардировачи би трябвало да бъдат непокътнати.

По проекти последният полет би трябвало да се случи към 2036 година Въпреки сполучливите задачи в Близкия изток, множеството машини са били известни с проблемите си и серията от скъпи поправки, с цел да могат да летят. Интересното е, че през 2019 година се приказва за едвам 7 бомбардировача, които могат да бъдат пуснати на задача, останалите са с разнообразни проблеми. Според бригаден военачалник Джон П. Нюбери ще има късмет за B-1 най-сетне да приключи своите задачи, само че по пътя ще би трябвало да преживее много поправки. Според Рокуел, самият аероплан е трябвало да издържи сред 8000 и 10 000 часа или към 30 години според от неговата приложимост. В този случай животът надвишава 35 години и е ясно, че ще се срещат проблеми по структурата и фюзелажа. Към този миг Военновъздушни сили на Съединени американски щати се стреми да доближи живот от 28 000 летателни часа и още 27 000 часа на фюзелажа. Това обаче е много сложна задача, откакто при инспекция на към този момент пенсионирани самолети при полет от 15 875 часа към този момент виждат структурни промени.

Освен това използването в Афганистан и Ирак не е била по отношение на преценките на производителя. B-1 e бил употребен като високоскоростен бомбардировач за поддържане на пехота. Изпратен е високо във въздуха с разпънати крила, само че до момента в който лети с цялостно бойно снаряжение е предстоящо да се видят и проблемите, които слагат стрес върху механизма и по-късно съгласно военачалник Голдфейн се постанова заплащането на цената и новите модификации. Комбинацията и съмненията сред висок таван на полета и скорост от Mach 2.0 се отразява, а вторият модел трябваше да поддържа добра скорост и на по-приемливи полети. Смята се, че към 45 B-1 ще преминат през депото за модификации и поправки през идващите 9 години, като се чака това да бъде цялата ескадрила в границите на 5 години. Мнозина считат, че ремонтите ще продължат, до момента в който не се появи заместителят, само че това значи, че инвестицията ще се прави в относително остарял към 20-годишен аероплан.

Гениалният опит на Рейгън най-сетне се прави оценка на сумата от близо 200 милиарда $. Добрата вест е, че Джими Картър съумява да спести някакви средства, освен това за известно време.

Снимки: Wikipedia