От монополизма до политическия слугинаж
Вече се усеща опит за смяна и проветряване в медийното пространство
Когато към края на 1993 година отпътувах като сътрудник на БНР в Македония, в Скопие имаше две забележителни по своята съвременна архитектура и височина здания. Можем да ги назовем дори небостъргачи… Едната тъмно-сива постройка, на влизане в града отляво, бе на държавната Македонска радио и телевизия- МРТВ. Втората- малко по-навътре в града и по-близо до центъра – на комплекса печатни издания „ Нова Македония “. Комплексът се наричаше по този начин: Новинарско-издателско дружество – НИП.
И МРТВ, и НИП-а бяха безспорните владетели на медийния пазар в Македония. От оповестяването на независимостта на 8 септември 1991 година бяха минали към този момент две години, само че обстановката от времето на социалистическа Македония в границите на Титова Югославия не беше се трансформирала по никакъв начин. Програмните схеми и съдържателната устременост на Македонската телевизия и на Македонското радио, събрани под един покрив и под една мениджърско-управленска шапка, си оставаше непроменена. Освен искрено пропагандната и политическа роля, която този медиен мастодонт МРТВ играеше, той изпълняваше и значително обществена функционалност, приютявайки десетки и стотици работещи, които изпълваха многочислените пространства на многоетажната постройка, без да имат съществени креативен задължения.
НИП „ Нова Македония “ изповядваше сходна монополна философия, която просто не можеше да бъде друга. Цялата печатна медийна продукция излизаше от единствената вестникарска ротомашина в Македония, която беше на НИП-а. Разпространителската мрежа от над 400 трафики (будки) из цялата република – също. Там се издаваха главният всекидневник „ Нова Македония “, следобедният „ Вечер “, всекидневник на албански език, както и юношески, детски и занимание издания, всичко 18 на брой. Тази централизация на медийно въздействие, осигурявала по време на Югославия безусловна поддръжка на партийната политика в Македония и в цялата федерация, неналичието на медиен плурализъм при тоталитарния Титов режим, еднотипното и извънредно идеологизирано наличие на печатните издания от НИП-а докара до един резултат, изразен с фразата, която чух още в първите дни на своята работа като кореспондент- македонците не четат. Не четат книги, само че и вестници. Оттогава помня една сполучлива имитация на сътрудника Николай Коев, дълготраен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Белград, който беше написал: „ Всяка заран македонецът вместо към вестника протяга ръка към четвъртинката бюрек с йогурт “… И през днешния ден, повече от четвърт век след това време, обстановката е сходна. Македонецът продължава да тича към бюрекчийницата и не бърза да си купува вестник. Парадоксът е цялостен, тъй като и в този момент изборът още веднъж се свежда единствено до „ Нова Македония “ и „ Вечер “.
Наскоро си говорихме с сътрудници и другари от Скопие, които със страдание установяваха, че вестникарският пазар в Македония умира. И освен поради рефлексите от международната наклонност, която се усеща и у нас. Още по-силно това се усеща на територията на дребна и към момента нечетяща Македония поради неприятното ръководство на вестникарското произвеждане, неправилната тактичност и тактика при стартирането на нови издания на пазара, прекомерната и явна взаимозависимост на наличието на изданията от персоналните партийни, стопански, търговски и идеологически пристрастия на техните издатели и по този начин нататък. Стигна се до там три подготвени и не неприятни плана на ежедневни издания с към този момент одобрена читателска аудитория, колкото и дребна да бе тя, банкрутираха. Става дума за ежедневниците „ Утрински весник “, „ Дневник “ и „ Вест “. Започнали като частни или групови планове на публицисти, те бяха събрани във вестникарска група, принадлежаща, първо на прословутия немски ВАЦ, а след тяхното отдръпване от региона на Балканите- на предприемача Орце Камчев. Главният управител на общата фирма- издател бе тогавашният външен министър на Македония, ротационен ръководител на Общото заседание на Организация на обединените нации и претендент на Македония за общоприет секретар на организацията Сържан Керим. Фалитът остава на улицата огромен брой опитни и готови публицисти, всеки със своите политически и патриотични пристрастия, само че с към този момент построен жанр и аудитория.
Македонският ТВ пазар се откъсна доста мъчно от монополизма на МРТВ. Докато една заран при започване на 1994 година ефирът бе обогатен с една нова, частна телевизия с национална концесия- А1. В момента на нейното раждане към момента нямаше признат Закон за радиодифузията, както в Македония се назовава нашият Закон за радио и телевизия. А1 потегли като комерсиално сдружение съгласно Търговския закон. Очевидно това бе пилотен план, който имаше за цел да се сондира опцията частна инвестиция да бъде сполучлива в ефира. Избързвам да кажа, че и най-професионалната новинарска телевизия в този момент в страната „ Телма “ потегли на времето с парите от монополния Макпетрол. Зад плана на А1 с изключение на парите на притежателя Велия Рамковски, стояха и концепциите на групата либерали, доколкото може да се приказва за такива, някои от които бяха министри в разнообразни сформира на държавните управления на социалдемократа Бранко Цървенковски. Става дума за проф. Любомир Фръчковски, журналиста Сашо Ордановски, театрала Гюнер Исмаил. Много скоро А1 стана по-популярна от държавната МТВ, и отвори пътя и на последващи планове. Изведнъж ефирът се изпълни със странни картини и гласове, които идваха от гаражи или тавани и които говореха на всички езици, употребявани от етническите общности в републиката. Две-три албански, две ромски, една на турски език, друга…
Но в случай че през днешния ден в Македония поискате да чуете новините на А1, които бяха най-стилни и професионални, няма да можете да го извършите. Тази телевизия към този момент съществува единствено в онлайн вид, тя не е и телевизия към този момент. Нейната орис е присъща за всички медийни планове в Македония, които в един миг се оказваха неуместни за политическата гарнитура на власт, ръководеща страната сега. Публична загадка в Скопие бе, че бизнесът на притежателя на А1 Велия Рамковски не е изцяло законен, че управляващите гледат през просото на него и активността му веднага като малкия екран му се държи деликатно и правилно с управляващите. А и Велия гледаше да не нервира много-много сензитивните очи и уши на ръководещите, които и да са те. В момента, когато по време на режима на Никола Груевски публицистите от А1 се пробваха, въпреки всичко, да раздерат рамките на строгия медиен надзор от страна на държавното управление и да дадат друга позиция, притежателят бе задържан, сметките му бяха блокирани, той бе наказан по бързата процедура и вкаран в пандиза. ТВА1, един добър план, угасна.
Същата демократична група, а и парите на Сорос, стояха и зад промоцията на първия всекидневен вестник отвън НИП-а. Става дума за „ Дневник “, основан като частен план от група публицисти, напуснали „ Нова Македония “ и „ Вечер “. Те и до момента са в занаята, само че на разнообразни други места. Освен сериозната финансова инжекция, получена по линия на „ Отворено общество “, основателите трябваше да се преборят с монопола на НИП-а в региона на печатането на вестника и в неговото разпространяване. „ Дневник “ се въртеше в новата машина в Кочани, на 120 км от Скопие и оттова тръгваше по страната. В Скопие той се продаваше от колпортери по кръстовищата и заведенията. Докато банкрутира дружно с „ Утрински “ и „ Вест “.
Иначе политическата защита над медиите е реалност. По времето на Груевски притежателите на някои малките екрани седяха като депутати в Народното събрание от състава на ръководещата коалиция. Собственикът на „ Сител “ ТВ Любисав Иванов-Дзинго е неповторим случай – той е делегат във всички сформира на Народното събрание в Скопие, откогато Македония стана самостоятелна и суверенна страна. „ Сител “, която явно е изнесена на територията на Македония пропагандна конструкция за сръбско въздействие, бе една от най-здравите политически патерици на режима на Никола Груевски. Такава бе и „ Канал 5 “ на депутата Борис Стоименов, в миналото член на управлението на ВМРО-ДПМНЕ. Политическата послушност освен гарантираше излъган комфорт на тези медии, само че дружно с това стана причина за нарушение на всевъзможни професионални стандарти на модерното новинарство. Слугинаж от най-лош тип, по този начин да се каже.
Сега обстановката е малко по-различна. Усеща се опит за смяна и проветряване в медийното пространство. Става дума на първо място за електронните медии поради ориста на вестниците, за които приказвах.
А тези две медийни „ къщи “ от началото са си още там. Едната – МРТВ, е дала чартърен на компании половината от етажите си. За да оцелява. Другата, на НИП-а, от дълго време е цялостна с държавни служби, дирекции, организации и какво ли не още. Медии там няма.
Когато към края на 1993 година отпътувах като сътрудник на БНР в Македония, в Скопие имаше две забележителни по своята съвременна архитектура и височина здания. Можем да ги назовем дори небостъргачи… Едната тъмно-сива постройка, на влизане в града отляво, бе на държавната Македонска радио и телевизия- МРТВ. Втората- малко по-навътре в града и по-близо до центъра – на комплекса печатни издания „ Нова Македония “. Комплексът се наричаше по този начин: Новинарско-издателско дружество – НИП.
И МРТВ, и НИП-а бяха безспорните владетели на медийния пазар в Македония. От оповестяването на независимостта на 8 септември 1991 година бяха минали към този момент две години, само че обстановката от времето на социалистическа Македония в границите на Титова Югославия не беше се трансформирала по никакъв начин. Програмните схеми и съдържателната устременост на Македонската телевизия и на Македонското радио, събрани под един покрив и под една мениджърско-управленска шапка, си оставаше непроменена. Освен искрено пропагандната и политическа роля, която този медиен мастодонт МРТВ играеше, той изпълняваше и значително обществена функционалност, приютявайки десетки и стотици работещи, които изпълваха многочислените пространства на многоетажната постройка, без да имат съществени креативен задължения.
НИП „ Нова Македония “ изповядваше сходна монополна философия, която просто не можеше да бъде друга. Цялата печатна медийна продукция излизаше от единствената вестникарска ротомашина в Македония, която беше на НИП-а. Разпространителската мрежа от над 400 трафики (будки) из цялата република – също. Там се издаваха главният всекидневник „ Нова Македония “, следобедният „ Вечер “, всекидневник на албански език, както и юношески, детски и занимание издания, всичко 18 на брой. Тази централизация на медийно въздействие, осигурявала по време на Югославия безусловна поддръжка на партийната политика в Македония и в цялата федерация, неналичието на медиен плурализъм при тоталитарния Титов режим, еднотипното и извънредно идеологизирано наличие на печатните издания от НИП-а докара до един резултат, изразен с фразата, която чух още в първите дни на своята работа като кореспондент- македонците не четат. Не четат книги, само че и вестници. Оттогава помня една сполучлива имитация на сътрудника Николай Коев, дълготраен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Белград, който беше написал: „ Всяка заран македонецът вместо към вестника протяга ръка към четвъртинката бюрек с йогурт “… И през днешния ден, повече от четвърт век след това време, обстановката е сходна. Македонецът продължава да тича към бюрекчийницата и не бърза да си купува вестник. Парадоксът е цялостен, тъй като и в този момент изборът още веднъж се свежда единствено до „ Нова Македония “ и „ Вечер “.
Наскоро си говорихме с сътрудници и другари от Скопие, които със страдание установяваха, че вестникарският пазар в Македония умира. И освен поради рефлексите от международната наклонност, която се усеща и у нас. Още по-силно това се усеща на територията на дребна и към момента нечетяща Македония поради неприятното ръководство на вестникарското произвеждане, неправилната тактичност и тактика при стартирането на нови издания на пазара, прекомерната и явна взаимозависимост на наличието на изданията от персоналните партийни, стопански, търговски и идеологически пристрастия на техните издатели и по този начин нататък. Стигна се до там три подготвени и не неприятни плана на ежедневни издания с към този момент одобрена читателска аудитория, колкото и дребна да бе тя, банкрутираха. Става дума за ежедневниците „ Утрински весник “, „ Дневник “ и „ Вест “. Започнали като частни или групови планове на публицисти, те бяха събрани във вестникарска група, принадлежаща, първо на прословутия немски ВАЦ, а след тяхното отдръпване от региона на Балканите- на предприемача Орце Камчев. Главният управител на общата фирма- издател бе тогавашният външен министър на Македония, ротационен ръководител на Общото заседание на Организация на обединените нации и претендент на Македония за общоприет секретар на организацията Сържан Керим. Фалитът остава на улицата огромен брой опитни и готови публицисти, всеки със своите политически и патриотични пристрастия, само че с към този момент построен жанр и аудитория.
Македонският ТВ пазар се откъсна доста мъчно от монополизма на МРТВ. Докато една заран при започване на 1994 година ефирът бе обогатен с една нова, частна телевизия с национална концесия- А1. В момента на нейното раждане към момента нямаше признат Закон за радиодифузията, както в Македония се назовава нашият Закон за радио и телевизия. А1 потегли като комерсиално сдружение съгласно Търговския закон. Очевидно това бе пилотен план, който имаше за цел да се сондира опцията частна инвестиция да бъде сполучлива в ефира. Избързвам да кажа, че и най-професионалната новинарска телевизия в този момент в страната „ Телма “ потегли на времето с парите от монополния Макпетрол. Зад плана на А1 с изключение на парите на притежателя Велия Рамковски, стояха и концепциите на групата либерали, доколкото може да се приказва за такива, някои от които бяха министри в разнообразни сформира на държавните управления на социалдемократа Бранко Цървенковски. Става дума за проф. Любомир Фръчковски, журналиста Сашо Ордановски, театрала Гюнер Исмаил. Много скоро А1 стана по-популярна от държавната МТВ, и отвори пътя и на последващи планове. Изведнъж ефирът се изпълни със странни картини и гласове, които идваха от гаражи или тавани и които говореха на всички езици, употребявани от етническите общности в републиката. Две-три албански, две ромски, една на турски език, друга…
Но в случай че през днешния ден в Македония поискате да чуете новините на А1, които бяха най-стилни и професионални, няма да можете да го извършите. Тази телевизия към този момент съществува единствено в онлайн вид, тя не е и телевизия към този момент. Нейната орис е присъща за всички медийни планове в Македония, които в един миг се оказваха неуместни за политическата гарнитура на власт, ръководеща страната сега. Публична загадка в Скопие бе, че бизнесът на притежателя на А1 Велия Рамковски не е изцяло законен, че управляващите гледат през просото на него и активността му веднага като малкия екран му се държи деликатно и правилно с управляващите. А и Велия гледаше да не нервира много-много сензитивните очи и уши на ръководещите, които и да са те. В момента, когато по време на режима на Никола Груевски публицистите от А1 се пробваха, въпреки всичко, да раздерат рамките на строгия медиен надзор от страна на държавното управление и да дадат друга позиция, притежателят бе задържан, сметките му бяха блокирани, той бе наказан по бързата процедура и вкаран в пандиза. ТВА1, един добър план, угасна.
Същата демократична група, а и парите на Сорос, стояха и зад промоцията на първия всекидневен вестник отвън НИП-а. Става дума за „ Дневник “, основан като частен план от група публицисти, напуснали „ Нова Македония “ и „ Вечер “. Те и до момента са в занаята, само че на разнообразни други места. Освен сериозната финансова инжекция, получена по линия на „ Отворено общество “, основателите трябваше да се преборят с монопола на НИП-а в региона на печатането на вестника и в неговото разпространяване. „ Дневник “ се въртеше в новата машина в Кочани, на 120 км от Скопие и оттова тръгваше по страната. В Скопие той се продаваше от колпортери по кръстовищата и заведенията. Докато банкрутира дружно с „ Утрински “ и „ Вест “.
Иначе политическата защита над медиите е реалност. По времето на Груевски притежателите на някои малките екрани седяха като депутати в Народното събрание от състава на ръководещата коалиция. Собственикът на „ Сител “ ТВ Любисав Иванов-Дзинго е неповторим случай – той е делегат във всички сформира на Народното събрание в Скопие, откогато Македония стана самостоятелна и суверенна страна. „ Сител “, която явно е изнесена на територията на Македония пропагандна конструкция за сръбско въздействие, бе една от най-здравите политически патерици на режима на Никола Груевски. Такава бе и „ Канал 5 “ на депутата Борис Стоименов, в миналото член на управлението на ВМРО-ДПМНЕ. Политическата послушност освен гарантираше излъган комфорт на тези медии, само че дружно с това стана причина за нарушение на всевъзможни професионални стандарти на модерното новинарство. Слугинаж от най-лош тип, по този начин да се каже.
Сега обстановката е малко по-различна. Усеща се опит за смяна и проветряване в медийното пространство. Става дума на първо място за електронните медии поради ориста на вестниците, за които приказвах.
А тези две медийни „ къщи “ от началото са си още там. Едната – МРТВ, е дала чартърен на компании половината от етажите си. За да оцелява. Другата, на НИП-а, от дълго време е цялостна с държавни служби, дирекции, организации и какво ли не още. Медии там няма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ