ЕЦБ твърди, че е била права за подхода си спрямо инфлацията
Вече се трансформира в факсимиле изказванието, че мъчителният скок на инфлацията , почнал през 2021 година, се дължи основно на ненавременната реакция на Европейската централна банка /ЕЦБ/ по отношение на повишаващите се цени, написа „ Politico “. Сега обаче инфлацията се забавя стремглаво , а поддръжниците на еврото се възползват от момента, с цел да заявят, че в действителност от самото начало са били прави във връзка с метода си.
През последните седмици изследователският отдел на ЕЦБ разгласява разнообразни материали , в които се акцентира степента , в която инфлацията е била провокирана от събития отвън нейния надзор , а точно разтърсванията, провокирани от пандемията от COVID-19 и енергийната рецесия, провокирана от Русия – шокове, с които нейните модели на действие несъмнено не са били готови да се оправят. Това е била повода ЕЦБ, дружно с множеството други централни банки, да разгласи по това време, че инфлацията е най-вече „ временен “ потрес , породен от проблеми, свързани основно с предлагането. За разлика от тях паричната политика работи посредством влияние върху нивото на търсенето в стопанската система, като употребява лихвените проценти, с цел да контролира относителната прелест на спестяванията и потреблението.
„ Паричната политика не би могла да понижи цените на електрическата енергия, “, изясни един от високопоставените чиновници на ЕЦБ, който пожела да му бъде предоставена анонимност, с цел да приказва намерено. Според него банката е взела вярното решение още през 2021 година да не покачва лихвите, даже когато инфлацията се е повишила до близо 5%.
По време на конференция през март основният икономист на банката Филип Лейн съобщи, че инфлацията би била напълно малко по-ниска , в случай че ЕЦБ беше подхванала по-ранни дейности. Същевременно той посочи, че по-ранното стягане на лихвените проценти би нанесло доста по-големи вреди на стопанската система, понижавайки производството с към 2 процентни пункта или повече през 2025 година
Давиде Онеглия , икономист в „ TS Lombard “, означи язвително , че сходни неща би трябвало да се одобряват с известна доза съмнение : „ Централните банкери обичат контрафактите и ненаблюдаемите променливи, които наподобяват научно обосновани, само че сложни за оборване, “.
През 2021 година консенсусното мнение беше, че инфлационният потрес е краткотраен . Оттогава насам в негова отбрана се изля доста мастило, което е видно и в забележителна публикация на Бен Бернанке , някогашния ръководител на Федералния запас, и позицията на Оливие Бланшар , основен икономист на Международния валутен фонд. Когато икономистите на ЕЦБ, ръководени от генералния шеф по икономическите въпроси Оскар Арсе, приложиха модела на Бернанке и Бланшар към еврозоната, те откриха, че факторите, свързани с предлагането , преобладават още повече заради по-голямата експозиция на Европа към енергийните доставки от Русия.
„ Данните и опитът демонстрират, че европейската инфлация е била повлияна повече от предлагането спрямо американската, “, твърди Димитрис Валацас , основен изпълнителен шеф на „ Aurora Macro Strategies “.
Последните данни сигурно поддържат това разбиране. Бавно, само че несъмнено, инфлацията се намалява , като през март цената й доближи 2,4%, което е напълно малко над целевата стойност от 2%. Междувременно ЕЦБ към този момент осведоми, че евентуално ще стартира да намалява разноските по заемите до началото на юни.
