Психолог: Войната в Украйна напряга много повече хората, отколкото ковид ситуацията
Вече компактно две години живеем в доста комплицирано и неспокойно време, време, в което главната отрицателна страст е страхът. Това сподели психологът Михайлина Абрашева.
" При всеки тя въздейства по друг метод, само че интервалът стана доста дълъг и за жалост не му се вижда краят. И това навлизане в Украйна просто единствено сподели, че едно си отива, друго идва, само че страхът си остава. Това води до огромни количества боязън, които се натрупват в душeвността на всеки . Ние го назоваваме стрес, само че истината е, че отрицателната страст е боязън. Този боязън се разпределя в две направления, в случай че мога по този начин да го разделя, нагледно. При едните хора минава в яд, експанзия, ненавист, суматоха. Това са хората, които желаят нещо да създадат въпреки всичко, макар безконтролността, която всеки усеща на обстановката – да направя нещо, да покажа, че не съм склонен. При другата огромна група хора минава в разубеждаване, незаинтересованост, безизходност и дори може да стигне до съществени равнища на меланхолия. И в двата случая силата на страха основава доста съществени проблеми за душeвността и всекидневието ", разяснява тя.
Според Абрашева прави усещане, че тези две години страхът е непрекъснат и не е значимо кой боязън и коя суматоха е по-голяма. Важното е, че ние нямаме интервали на разпределяне .
" Те са доста къси, когато ги има, извънредно незадоволителни за възобновяване – сред вълните на коронавирус. Там имахме, дано да си напомним, че имахме едни други напрегнати моменти, когато имаше митинги, тъй като дано си кажем – не всички хора се радват на митинги и имат предпочитание да има революционни дейности в всекидневието им. Сега и войната, високите цени – доста стресов фактор. Защото в действителност тук се демонстрираха в актуалното всекидневие в тези две години, че в действителност ние сме не запомнили в огромна степен кои са ни значимите неща и сме поставили целите си на по-маловажните ", обоснова се психологът.
Войната в Украйна напряга доста повече хората, в сравнение с коронавирус обстановката , може би тъй като не сме разглеждали коронавирус като сериозна опасност за съществуването и живота си, изясни Михайлина Абрашева.
" Докато войната в Украйна – тя е ето тук, тя е наоколо. Да, и Сирия не е надалеч, само че Украйна е близка православна страна, т.е. някак си ние повече се идентифицираме с хората, които живеят там, усещаме ги по-близки. Да не приказваме какъв брой доста българи живеят там, на тези територии ", заключи тя.
" При всеки тя въздейства по друг метод, само че интервалът стана доста дълъг и за жалост не му се вижда краят. И това навлизане в Украйна просто единствено сподели, че едно си отива, друго идва, само че страхът си остава. Това води до огромни количества боязън, които се натрупват в душeвността на всеки . Ние го назоваваме стрес, само че истината е, че отрицателната страст е боязън. Този боязън се разпределя в две направления, в случай че мога по този начин да го разделя, нагледно. При едните хора минава в яд, експанзия, ненавист, суматоха. Това са хората, които желаят нещо да създадат въпреки всичко, макар безконтролността, която всеки усеща на обстановката – да направя нещо, да покажа, че не съм склонен. При другата огромна група хора минава в разубеждаване, незаинтересованост, безизходност и дори може да стигне до съществени равнища на меланхолия. И в двата случая силата на страха основава доста съществени проблеми за душeвността и всекидневието ", разяснява тя.
Според Абрашева прави усещане, че тези две години страхът е непрекъснат и не е значимо кой боязън и коя суматоха е по-голяма. Важното е, че ние нямаме интервали на разпределяне .
" Те са доста къси, когато ги има, извънредно незадоволителни за възобновяване – сред вълните на коронавирус. Там имахме, дано да си напомним, че имахме едни други напрегнати моменти, когато имаше митинги, тъй като дано си кажем – не всички хора се радват на митинги и имат предпочитание да има революционни дейности в всекидневието им. Сега и войната, високите цени – доста стресов фактор. Защото в действителност тук се демонстрираха в актуалното всекидневие в тези две години, че в действителност ние сме не запомнили в огромна степен кои са ни значимите неща и сме поставили целите си на по-маловажните ", обоснова се психологът.
Войната в Украйна напряга доста повече хората, в сравнение с коронавирус обстановката , може би тъй като не сме разглеждали коронавирус като сериозна опасност за съществуването и живота си, изясни Михайлина Абрашева.
" Докато войната в Украйна – тя е ето тук, тя е наоколо. Да, и Сирия не е надалеч, само че Украйна е близка православна страна, т.е. някак си ние повече се идентифицираме с хората, които живеят там, усещаме ги по-близки. Да не приказваме какъв брой доста българи живеят там, на тези територии ", заключи тя.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ