Европа между опасните крайнодесни и бежанците, търсещи убежище на континента
Вече няма консервативни, а всеки европеец, който желае законите да се съблюдават, към този момент е именуван фашист от неолибералните медии
Събитията от последната седмица в Дъблин останаха неособено видяни от медиите. По-точно – едната вест беше уместно отразена, само че умишлено без да бъде направена връзката с предшестващата я, а първата просто мина като следващата информация от черната хроника, която не заслужава изключително внимание.
„ Изолирана офанзива ”
Първата вест, която медиите отразиха, само че без да се впускат в детайлности, касаеше офанзивата, осъществена от алжирец против минувачи, множеството от които деца от начално учебно заведение. Едното от децата бше тежко ранено, също и една жена, останалите са с по-леки контузии. Макар от самостоятелни източници да стана ясно, че се касае за алжирски мигрант, управляващите скриха самоличността му, както и подбудите за ужасното закононарушение. Нещо повече - те изрично отхвърлиха да се касае за тероризъм, а назоваха случилото се " изолирана офанзива ".
За разлика от напълно беглото отразяване на този случай, медиите по света и у нас доста по-напоително и просторно ни осведомиха за последвалите по-късно вечерта събития, когато елементарни дъбличани, измежду които и млади, и възрастни, проведоха митинг, ориентиран против случилото се денем, както и своето неодобрение от миграционните процеси в страната, довели до офанзивата против деца.
Заглавията съвсем по всички медии гласяха: „ Крайонодесни окървавиха Дъблин ”, „ Крайнодесни нападнаха минувачи и полицията ”, „ Крайнодесни вилняха в ирландската столица ”, „ Погром в Дъблин при антимигрантски митинг ” и впрочем, целящи да насочат читатели към следствието, че първо – двете събития нямат нищо общо едно с друго, както и – че вторият митинг е дело на лумпенизирани фашизоиди. Нещо повече - министър председателят Лео Варадкар сподели, че столицата на Ирландия е претърпяла две офанзиви, едната против почтени деца, а другата против " нашето общество и върховенството на закона ".
Тоест – някаква инцидентна офанзива, осъществена от неидентифицирано по националност лице, което инцидентно е решило да нарани деца – просто противен случай, за разлика от събитията от същата вечер, при които навалица неконтролируеми детайли не просто са протестирали, а са си разрешили да разклатят устоите на държавността.
Управляващите са със необятно затворени очи
Заваляха избрания като „ антиемигрантски ", " антиевропейски ", " екстремисти ", които изместиха фокуса от дневната офанзива, манипулириуемо насочвайки я към фиктивен проблем. " Това са позорни подиуми... Хулиганска секта, водена от крайнодясна идеология, извърши съществени актове на принуждение ", съобщи пред публицисти и шефът на ирландската полиция Дрю Харис, който пък по-рано денем отхвърли да разяснява пред публицисти произхода на намушкалия децата. „ Няма да злоупотребявам повече във връзка с терористичен претекст. Докато не сме сигурни какъв е претекстът, би трябвало да останем отворени за аргументите за случилото се ", акцентира тогава той.
Разбира се, отразявайки по този метод случилите се две офанзиви в Дъблин – неразривно свързани между тях, както политиците, по този начин и медиите, пропуснаха най-същественото. Касае се за безусловно невиждани митинги, които няма по какъв начин да са осъществени от крайнодесни, най-малкото тъй като в Ирландия няма парламентарно показани такива партии, надлежно те нямат такова въздействие, с цел да съумеят да генерират и провеждат сходно неодобрение, прераснало и в конфликти с полицията. Но се случва нещо друго, което е проспано както от локалните управляващи там, по този начин и от ръководещите в (почти) цяла Европа.
Какво се случва в Ирландия, а и в останалата част на Европа
Още през предходната година в Ирландия имаше неодобрение против миграционната политика на държавното управление им, изключително против все множеството групи млади мъже, позволени в страната. Зачестиха и митингите, които бяха неглижирани и погрешно наричани от медиите и политиците „ антиевропейски ” и „ антимигрантски ”, умишлено насочвайки обществеността против хората, които събираха храброст да се опълчват на безумната политика на отворени порти, водена от множеството европейски държавни управления, с помощта на която на Стария континент гладко нахлуха орди млади мъже от Близкия Изток и Африка, за чиито дейности в последните години все по-често четем в престъпните летописи.
А каква в действителност е обстановката в страната, можем да разберем от думите на не един и двама локални, съгласно които обстановката с незаконната имиграция е изпусната от надзор, а Дъблин би трябвало да бъде разграничен на две, като „ Западната част би трябвало да бъде столица на Ирландия, а източната би трябвало да бъде столица на " алжирска имигрантска страна ", което е задоволително красноречиво изложение, с цел да разбере защо става въпрос даже последният дилетант по тематиката.
Сухата статистика
По данни на Европейския парламент, страните с максимален растеж на първични претенции за леговище през 2022 година са... Ирландия (+422%), Хърватия (+368%) и Австрия (+181%), като „ през 2022 година са получени съвсем 1 милион претенции (общо 965 665) за приемане на леговище в Европейски Съюз, с 52% повече от 2021 година и най-високото равнище от 2016 година насам. При миграционната рецесия от 2015-2016 година годишният брой на настояванията доближи 1,2 милиона, а броят на хората, които са отправили първо искане за приемане на леговище в Европейски Съюз, се е повишил на 881 220 души, което отбелязва растеж от 64% по отношение на предходната година ”. Абсолютни обстоятелства, заради което са и поставени в кавички – това не е интерпретация, а напълно публична статистика, оповестена от Екологичен потенциал.
И в случай че някой побърза да каже, че множеството молби са от украинци, ще е в дълбока илюзия. Отново откъс: „ Най-много претенции за леговище са отправили жители на Сирия (15% от всички заявления), Афганистан (13%), Венецуела и Турция (по близо 6% от записаните искания). Страните в Европейски Съюз са одобрили общо 384 245 претенции през 2022 година, с 40% повече спрямо 2021 година ”
Събуждат ли се европейците?
Какво в действителност желаеха хората, протестиращи против агресора, клал почтени и деца в ирландската столица. Нищо повече от правда и ред, от сигурност за фамилиите си, от контролиране на безредната политика, допускаща куцо, кьораво и сакато да нахлуе и вилнее в Европа, избивайки хората, които живеят там. Но същите тези протестиращи внезапно бяха брандирани като „ шепа крайнодесни лумпени и расисти ”, за разлика от следващия мигрант, убиващ на континента, чието действие бе несъмнено като ‘изолиран случай ”.
И скандални са не дейностите на всички протестиращи, а думите и дейностите на политиците, които побързаха да жигосат недоволството на жителите си, наричайки ги с всевъзможни обидни прилагателни: " Тези нарушители не са създали това, тъй като обичат Ирландия, не са го създали, тъй като са желали да защитят ирландския народ или от някакво накриво възприятие за национализъм. Те направиха това, тъй като са изпълнени с ненавист, обичат насилието, обичат хаоса и обичат да предизвикват болежка на другите ", съобщи министър председателят, като акцентира, че държавното управление му ще предприеме незабавни стъпки за стягане на законодателството против омразата, което съгласно него не е уместно за ерата на обществените медии.
Значи следващият мигрант, възползващ се от всички облаги на приютилата го страна, който за признателност коли децата на същата тази страна, е жертвата, против която се излива ненавист, а хората, искащи просто да защитят европейския си метод на живот, свободата на Стария континент, децата си, са крайнодесни екстремисти, чието място е в пандиза.
Неолибералният разказ, завладял Европа (а и света), незабавно побърза да жигосах елементарните ирландци, прикривайки националността на нападателят на децата, акцентирайки единствено върху митинга от същата вечер, показвайки фотоси на изгорени коли, магазини и опустошения, преднамерено пропускайки да обяснят, че в действителност са горени хотелите, в които отсядат незаконни чужденци с мургав нюанс на кожата.
Изведнъж всички, които желаят просто Европа да остане същата и законите да се съблюдават, биват набедени за крайнодесни. Няма към този момент консервативни, това определение липсва и в множеството медии на континента. Дефиницията, в най-хубавия случай, е краен реакционер, а сред фашист и реакционер също бива подложен знак за тъждество.
Натрапва ни се сюжетът, че няма нищо по-опасно за елементарния европеец от „ фашистите ”, които вилнеят в европейските столици, като умишлено и най-нагло се пропущат или неглижират стотиците изнасилени, пребити, наръгани и убити от мигранти европейци. Разбира се, една подпалена кофа е къде-къде по-трагично и ужасяващо събитие от няколко наръгани деца, берящи душа в болница.
Липсват и съществени разбори за какво преди броени дни, този път в Нидерландия, партията, избрана от множеството медии като „ Крайнодясна, популистка, антиислямистка и евроскептична ”, а точно Партия на свободата на Герт Вилдерас, завоюва победа на предварителните парламентарните избори в страната. Разбира се, ръководещите в Европа са в потрес, а медиите назовават Вилдерс " нидерландският Доналд Тръмп ", нормално пропускайки да ни осведомят, че той е заплашван безчет пъти със гибел от ислямски екстремисти (странно за какво ли), не разясняват и че тези резултати ясно приказват за едно – както в Нидерландия, по този начин и в други европейски страни хората чакат безапелационна смяна, изразяваща се най-много в прекъсване на тълпите, нахлуващи към континента и възобновяване на спокойния им и сигурен темп на живот. Нищо повече. И това не ги прави расисти, ксенофоби, лумпени и фашисти!
Но който сее ветрове, жъне стихии, и моментът, в който кофите няма да са най-големият проблем на управляващите, изобщо не е надалеч, за което можем да благодарим точно на същите тези ръководещи, позволили Европа да се трансформира в разградения заден двор на тълпи неконтролируеми млади и нападателни друговерци, които заплашват да разрушат устоите на Стария континент.
Целенасочено не се разясняват и радикализираните ислямисти, прииждащи този път от Палестина, които се чака да залеят за следващ път Европа. Тук-таме, напълно спорадично и сред другите вести, се загатва, че европейските служби по сигурността приказват за възходящ риск за офанзиви против европейски цели, което докара и до повишение на равнищата на опасност от тероризъм в някои страни. Но за това е по-трудно да научите, би трябвало особено да се поровите в новините, за разлика от публикациите и заглавията, които целят да ви сковат от смут поради митингите на „ крайнодесните ”.
Събитията от последната седмица в Дъблин останаха неособено видяни от медиите. По-точно – едната вест беше уместно отразена, само че умишлено без да бъде направена връзката с предшестващата я, а първата просто мина като следващата информация от черната хроника, която не заслужава изключително внимание.
„ Изолирана офанзива ”
Първата вест, която медиите отразиха, само че без да се впускат в детайлности, касаеше офанзивата, осъществена от алжирец против минувачи, множеството от които деца от начално учебно заведение. Едното от децата бше тежко ранено, също и една жена, останалите са с по-леки контузии. Макар от самостоятелни източници да стана ясно, че се касае за алжирски мигрант, управляващите скриха самоличността му, както и подбудите за ужасното закононарушение. Нещо повече - те изрично отхвърлиха да се касае за тероризъм, а назоваха случилото се " изолирана офанзива ".
За разлика от напълно беглото отразяване на този случай, медиите по света и у нас доста по-напоително и просторно ни осведомиха за последвалите по-късно вечерта събития, когато елементарни дъбличани, измежду които и млади, и възрастни, проведоха митинг, ориентиран против случилото се денем, както и своето неодобрение от миграционните процеси в страната, довели до офанзивата против деца.
Заглавията съвсем по всички медии гласяха: „ Крайонодесни окървавиха Дъблин ”, „ Крайнодесни нападнаха минувачи и полицията ”, „ Крайнодесни вилняха в ирландската столица ”, „ Погром в Дъблин при антимигрантски митинг ” и впрочем, целящи да насочат читатели към следствието, че първо – двете събития нямат нищо общо едно с друго, както и – че вторият митинг е дело на лумпенизирани фашизоиди. Нещо повече - министър председателят Лео Варадкар сподели, че столицата на Ирландия е претърпяла две офанзиви, едната против почтени деца, а другата против " нашето общество и върховенството на закона ".
Тоест – някаква инцидентна офанзива, осъществена от неидентифицирано по националност лице, което инцидентно е решило да нарани деца – просто противен случай, за разлика от събитията от същата вечер, при които навалица неконтролируеми детайли не просто са протестирали, а са си разрешили да разклатят устоите на държавността.
Управляващите са със необятно затворени очи
Заваляха избрания като „ антиемигрантски ", " антиевропейски ", " екстремисти ", които изместиха фокуса от дневната офанзива, манипулириуемо насочвайки я към фиктивен проблем. " Това са позорни подиуми... Хулиганска секта, водена от крайнодясна идеология, извърши съществени актове на принуждение ", съобщи пред публицисти и шефът на ирландската полиция Дрю Харис, който пък по-рано денем отхвърли да разяснява пред публицисти произхода на намушкалия децата. „ Няма да злоупотребявам повече във връзка с терористичен претекст. Докато не сме сигурни какъв е претекстът, би трябвало да останем отворени за аргументите за случилото се ", акцентира тогава той.
Разбира се, отразявайки по този метод случилите се две офанзиви в Дъблин – неразривно свързани между тях, както политиците, по този начин и медиите, пропуснаха най-същественото. Касае се за безусловно невиждани митинги, които няма по какъв начин да са осъществени от крайнодесни, най-малкото тъй като в Ирландия няма парламентарно показани такива партии, надлежно те нямат такова въздействие, с цел да съумеят да генерират и провеждат сходно неодобрение, прераснало и в конфликти с полицията. Но се случва нещо друго, което е проспано както от локалните управляващи там, по този начин и от ръководещите в (почти) цяла Европа.
Какво се случва в Ирландия, а и в останалата част на Европа
Още през предходната година в Ирландия имаше неодобрение против миграционната политика на държавното управление им, изключително против все множеството групи млади мъже, позволени в страната. Зачестиха и митингите, които бяха неглижирани и погрешно наричани от медиите и политиците „ антиевропейски ” и „ антимигрантски ”, умишлено насочвайки обществеността против хората, които събираха храброст да се опълчват на безумната политика на отворени порти, водена от множеството европейски държавни управления, с помощта на която на Стария континент гладко нахлуха орди млади мъже от Близкия Изток и Африка, за чиито дейности в последните години все по-често четем в престъпните летописи.
А каква в действителност е обстановката в страната, можем да разберем от думите на не един и двама локални, съгласно които обстановката с незаконната имиграция е изпусната от надзор, а Дъблин би трябвало да бъде разграничен на две, като „ Западната част би трябвало да бъде столица на Ирландия, а източната би трябвало да бъде столица на " алжирска имигрантска страна ", което е задоволително красноречиво изложение, с цел да разбере защо става въпрос даже последният дилетант по тематиката.
Сухата статистика
По данни на Европейския парламент, страните с максимален растеж на първични претенции за леговище през 2022 година са... Ирландия (+422%), Хърватия (+368%) и Австрия (+181%), като „ през 2022 година са получени съвсем 1 милион претенции (общо 965 665) за приемане на леговище в Европейски Съюз, с 52% повече от 2021 година и най-високото равнище от 2016 година насам. При миграционната рецесия от 2015-2016 година годишният брой на настояванията доближи 1,2 милиона, а броят на хората, които са отправили първо искане за приемане на леговище в Европейски Съюз, се е повишил на 881 220 души, което отбелязва растеж от 64% по отношение на предходната година ”. Абсолютни обстоятелства, заради което са и поставени в кавички – това не е интерпретация, а напълно публична статистика, оповестена от Екологичен потенциал.
И в случай че някой побърза да каже, че множеството молби са от украинци, ще е в дълбока илюзия. Отново откъс: „ Най-много претенции за леговище са отправили жители на Сирия (15% от всички заявления), Афганистан (13%), Венецуела и Турция (по близо 6% от записаните искания). Страните в Европейски Съюз са одобрили общо 384 245 претенции през 2022 година, с 40% повече спрямо 2021 година ”
Събуждат ли се европейците?
Какво в действителност желаеха хората, протестиращи против агресора, клал почтени и деца в ирландската столица. Нищо повече от правда и ред, от сигурност за фамилиите си, от контролиране на безредната политика, допускаща куцо, кьораво и сакато да нахлуе и вилнее в Европа, избивайки хората, които живеят там. Но същите тези протестиращи внезапно бяха брандирани като „ шепа крайнодесни лумпени и расисти ”, за разлика от следващия мигрант, убиващ на континента, чието действие бе несъмнено като ‘изолиран случай ”.
И скандални са не дейностите на всички протестиращи, а думите и дейностите на политиците, които побързаха да жигосат недоволството на жителите си, наричайки ги с всевъзможни обидни прилагателни: " Тези нарушители не са създали това, тъй като обичат Ирландия, не са го създали, тъй като са желали да защитят ирландския народ или от някакво накриво възприятие за национализъм. Те направиха това, тъй като са изпълнени с ненавист, обичат насилието, обичат хаоса и обичат да предизвикват болежка на другите ", съобщи министър председателят, като акцентира, че държавното управление му ще предприеме незабавни стъпки за стягане на законодателството против омразата, което съгласно него не е уместно за ерата на обществените медии.
Значи следващият мигрант, възползващ се от всички облаги на приютилата го страна, който за признателност коли децата на същата тази страна, е жертвата, против която се излива ненавист, а хората, искащи просто да защитят европейския си метод на живот, свободата на Стария континент, децата си, са крайнодесни екстремисти, чието място е в пандиза.
Неолибералният разказ, завладял Европа (а и света), незабавно побърза да жигосах елементарните ирландци, прикривайки националността на нападателят на децата, акцентирайки единствено върху митинга от същата вечер, показвайки фотоси на изгорени коли, магазини и опустошения, преднамерено пропускайки да обяснят, че в действителност са горени хотелите, в които отсядат незаконни чужденци с мургав нюанс на кожата.
Изведнъж всички, които желаят просто Европа да остане същата и законите да се съблюдават, биват набедени за крайнодесни. Няма към този момент консервативни, това определение липсва и в множеството медии на континента. Дефиницията, в най-хубавия случай, е краен реакционер, а сред фашист и реакционер също бива подложен знак за тъждество.
Натрапва ни се сюжетът, че няма нищо по-опасно за елементарния европеец от „ фашистите ”, които вилнеят в европейските столици, като умишлено и най-нагло се пропущат или неглижират стотиците изнасилени, пребити, наръгани и убити от мигранти европейци. Разбира се, една подпалена кофа е къде-къде по-трагично и ужасяващо събитие от няколко наръгани деца, берящи душа в болница.
Липсват и съществени разбори за какво преди броени дни, този път в Нидерландия, партията, избрана от множеството медии като „ Крайнодясна, популистка, антиислямистка и евроскептична ”, а точно Партия на свободата на Герт Вилдерас, завоюва победа на предварителните парламентарните избори в страната. Разбира се, ръководещите в Европа са в потрес, а медиите назовават Вилдерс " нидерландският Доналд Тръмп ", нормално пропускайки да ни осведомят, че той е заплашван безчет пъти със гибел от ислямски екстремисти (странно за какво ли), не разясняват и че тези резултати ясно приказват за едно – както в Нидерландия, по този начин и в други европейски страни хората чакат безапелационна смяна, изразяваща се най-много в прекъсване на тълпите, нахлуващи към континента и възобновяване на спокойния им и сигурен темп на живот. Нищо повече. И това не ги прави расисти, ксенофоби, лумпени и фашисти!
Но който сее ветрове, жъне стихии, и моментът, в който кофите няма да са най-големият проблем на управляващите, изобщо не е надалеч, за което можем да благодарим точно на същите тези ръководещи, позволили Европа да се трансформира в разградения заден двор на тълпи неконтролируеми млади и нападателни друговерци, които заплашват да разрушат устоите на Стария континент.
Целенасочено не се разясняват и радикализираните ислямисти, прииждащи този път от Палестина, които се чака да залеят за следващ път Европа. Тук-таме, напълно спорадично и сред другите вести, се загатва, че европейските служби по сигурността приказват за възходящ риск за офанзиви против европейски цели, което докара и до повишение на равнищата на опасност от тероризъм в някои страни. Но за това е по-трудно да научите, би трябвало особено да се поровите в новините, за разлика от публикациите и заглавията, които целят да ви сковат от смут поради митингите на „ крайнодесните ”.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ