Вече няколко месеца се чувствам като преследвана лисица от кампанията-хрътка.

Вече няколко месеца се усещам като преследвана лисица от кампанията-хрътка. Тя ме дебне от билбордове, хили ми се злокобно през радио приемника, сръчква ме от уеб страници.

„ Майка в точния момент “ е акция, която цели да осведоми младите дами за тяхното репродуктивно здраве и да ги осведоми какво съставлява „ женския часовник “ и да започва предварителна защита на „ казуса късно зачеване “.

Разбирам доста добре, че противодействието на демографската рецесия е значимо. Осъзнавам също по този начин, че телата ни имат личен часовников механизъм и постоянно оня в главите ни избързва или изостава от него. И съм наясно, че в случай че родя на 45, шансът на абитуриенсткия бал на щерка ми да наподобявам като нейната по-голяма сестра доста понижава. Както и шансът да съм жива изобщо.

Но апелирам ви! Не по този начин жестоко!

След като изчетох посланията на акцията, се почувствах като 30-годишна бездетна руина. Яйцеклетките ми кретат с бастуни, търсейки заветния сперматозоид, който да ги оплоди. Взират се със слепи очи в празните, кънтящи яйчници. Бродят самотни и тъжни като Далчевите остарели моми. Гърдите ми не са цялостни с мляко и по никакъв метод не наподобявам на богиня на плодородието. И още по-лошо – сърцето ми наподобява е пусто, защото съгласно създателите на плана думата „ обич “ се асоциира най-вече с връзките майка-дете и тези, които още не са познали благодатта на майчинството не са почтени да я имат в живота си. И може би са прави. В поддръжка на това изказване идва чудесната остаряла градска ария „ Сал майчино сърце “, в която се пее „ Сал майчино сърце, знае същински да люби на света, сал майчино сърце, знае същински да страда “.

Но знаете ли, има нещо по-страшно от това да не си майка. И то е да си неприятна майка.

Да родиш, тъй като общественият напън те е смачкал и ти е внушил, че неналичието на деца преди 30 е недостатък и риск. Да родиш, тъй като по този начин е „ обикновено “ и по този начин „ се прави “. Или да превърнеш бъдещото си дете в своя цел и фикс концепция.

Раждането на дете не трябва да бъде самоцел. То е решение, което следва да бъде подбудено от обич, от вътрешна нужда, от предпочитание, от задоволство. А не от потребност да бъдеш вписан в порядките на обществото или от жертвоготовност в името на демографското преуспяване. Защото дамите, които подхващат тази стъпка заради неверните претекстове, рискуват в един миг да се извърнат обратно и да си кажат „ Защо ми беше… “. Те няма да го кажат гласно. Ще си го кажат безшумно, засрамено, единствено на себе си. Но това ще е задоволително да ги блъсне в посока неприятно родителство.

Агресивното бомбардиране на младите дами с информацията, че нямат време и би трябвало да станат майки преди 25/30/35 открива междина към неприятното майчинство.

А неприятни майки можем да станем такива по доста способи. Може да неглижираме детето си. Да го упрекваме за нашата отмалялост, за стриите, за болките, за надебеляването, за неуспехите, за неосъществените ни хрумвания, планове или фантазии. Да го натоварим с отговорността да направи вместо нас нещата, които сме желали да създадем, само че не сме, тъй като сме били възпрепятствани от неговото раждане и развъждане. Можем да го обгрижваме прекомерно, да го превърнем в работа, кариера, цел.

А то не е нито едно от тези неща. То е персона и заслужава да пристигна на този свят, когато е същински мечтано, с цел да бъде обичано и отгледано по един зрял, виновен метод. Някой умен човек беше споделил, че да се родиш, е като да те отвлекат. Е, в случай че ще „ отвличаме “ някого, дано най-малко го заведем на хубаво място и му създадем предпоставки за прекрасен живот.

В случаите, в които ритъмът на остаряване на нашите кафези съвпадне с ритъма на ментално съзряване и с раждането на предпочитание за дете, всичко е наред. Но когато тези два часовника се разминат, кой от двата да послушаме?

Мен в случай че питате – не биологичният, а оня другият. Но въпреки всичко, в случай че сте на 54 и ненадейно ви хрумне, че желаете да имате дете, с цел да има кой да ви гледа на остарели години, по-добре напишете книга. Или стартирайте акция за ранно майчинство. Припирнята за основаване на поколение е стресираща и нездравословна, само че не можем да си кривим душата. Тялото ни въпреки всичко има някакъв период на валидност. Както, прочее, и животът.

Инфо: http://mamamia.bg