Алтернативният бюджет на ИПИ: Растеж чрез реформи, по-ниска данъчна тежест
Вече над две десетилетия Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Предложението на ИПИ е израз на убедеността ни, че държавната интервенция и преразпределение през бюджета би трябвало да са лимитирани, обществените разноски би трябвало да са ефикасни, а процесът на бюджетиране – предвидим и транспарантен.
Алтернативата на ИПИ показва хрумвания за по-ниски налози, по-ефективни обществени разноски и повече независимост за бизнесмени, вложители и жители. Политики, които трансформират тези хрумвания в действителност могат да трансформират страната. Управлението би трябвало да се концентрира върху нужното за реализиране на бърз стопански напредък, учреден на развиване на човешкия капитал, вложения за по-висока продуктивност и конкурентоспособност, които да наредят България измежду богатите и проспериращи страни в Европа с високи приходи и шансове за всеки.
С Алтернативния бюджет на ИПИ предлага:
Насърчаване на вложенията и изсветляване на заетостта. България е изправена пред редица провокации – стягане на паричната политика в развитите стопански системи, риск от криза в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неподходящи демографски процеси, свиващи работната мощ. Нивото на вложенията е извънредно ниско през последните повече от 10 години, като по дял на бруто капиталообразуването от Брутният вътрешен продукт България е на опашката измежду страните от Централна и Източна Европа. Същевременно успешни и печеливши в страната компании сега разпределят над 15 милиарда лв. дивиденти годишно – голям запас, който може да се трансформира в продуктивни вложения. Към това се прибавя и предизвикването за в допълнение облагане на част от фирмите, извършващи активност у нас за задачите на прелюдия най-малък корпоративен налог. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло популацията в работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица.
Решението, което ИПИ предлага с различния бюджет, е данъчен тласък за вложения, претовареност и повишение на приходите.
Мерки за стесняване на бюджетния недостиг. Комбинацията от понижената данъчна тежест, насърчаваща вложенията, растежа и повишението на приходите, с промени за по-ефективни разноски и подобряването на събираемостта на приходите е причина за унищожаване на бюджетния недостиг и отбягване на повишаване на държавния дълг. Алтернативата на ИПИ включва редица ограничения, стъпващи на няколко правилото:
Свиване на недостига в тригодишен небосвод. Краткосрочният резултат от използването на пакета ограничения в алтернативата на ИПИ е понижаване на разноските с 5 450 млн. лв. и понижаване на данъчната тежест с 2 250 млн. лв., което свива недостига на касова основа за 2024 година с 3 200 млн. лв. до 1,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Приходите нарастват с 8,5% по отношение на предстоящото за 2023 година, а разноските – с 4%.
Пълният резултат от предлагането води до стесняване на недостига до 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и балансиране на бюджета през 2026 година В резултат, вместо последователно повишаване на обществения дълг до 28.3% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година съгласно бюджетната прогноза на държавното управление, дългът остава релативно неизменен на равнища от към 22% от Брутният вътрешен продукт за целия интервал.
За дълготрайно ускорение на растежа, което да подреди България измежду богатите страни в Европейски Съюз в обозримо бъдеще, са нужни и по-дълбоки промени и старания в идващите години, в това число:
Алтернативата на ИПИ показва хрумвания за по-ниски налози, по-ефективни обществени разноски и повече независимост за бизнесмени, вложители и жители. Политики, които трансформират тези хрумвания в действителност могат да трансформират страната. Управлението би трябвало да се концентрира върху нужното за реализиране на бърз стопански напредък, учреден на развиване на човешкия капитал, вложения за по-висока продуктивност и конкурентоспособност, които да наредят България измежду богатите и проспериращи страни в Европа с високи приходи и шансове за всеки.
С Алтернативния бюджет на ИПИ предлага:
Насърчаване на вложенията и изсветляване на заетостта. България е изправена пред редица провокации – стягане на паричната политика в развитите стопански системи, риск от криза в еврозоната, енергиен преход в условия на война, наред с неподходящи демографски процеси, свиващи работната мощ. Нивото на вложенията е извънредно ниско през последните повече от 10 години, като по дял на бруто капиталообразуването от Брутният вътрешен продукт България е на опашката измежду страните от Централна и Източна Европа. Същевременно успешни и печеливши в страната компании сега разпределят над 15 милиарда лв. дивиденти годишно – голям запас, който може да се трансформира в продуктивни вложения. Към това се прибавя и предизвикването за в допълнение облагане на част от фирмите, извършващи активност у нас за задачите на прелюдия най-малък корпоративен налог. Само за десетилетие с близо 1 милион е намаляло популацията в работоспособна възраст – и това при исторически рекордно ниска безработица.
Решението, което ИПИ предлага с различния бюджет, е данъчен тласък за вложения, претовареност и повишение на приходите.
Мерки за стесняване на бюджетния недостиг. Комбинацията от понижената данъчна тежест, насърчаваща вложенията, растежа и повишението на приходите, с промени за по-ефективни разноски и подобряването на събираемостта на приходите е причина за унищожаване на бюджетния недостиг и отбягване на повишаване на държавния дълг. Алтернативата на ИПИ включва редица ограничения, стъпващи на няколко правилото:
Свиване на недостига в тригодишен небосвод. Краткосрочният резултат от използването на пакета ограничения в алтернативата на ИПИ е понижаване на разноските с 5 450 млн. лв. и понижаване на данъчната тежест с 2 250 млн. лв., което свива недостига на касова основа за 2024 година с 3 200 млн. лв. до 1,5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Приходите нарастват с 8,5% по отношение на предстоящото за 2023 година, а разноските – с 4%.
Пълният резултат от предлагането води до стесняване на недостига до 0,8% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и балансиране на бюджета през 2026 година В резултат, вместо последователно повишаване на обществения дълг до 28.3% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година съгласно бюджетната прогноза на държавното управление, дългът остава релативно неизменен на равнища от към 22% от Брутният вътрешен продукт за целия интервал.
За дълготрайно ускорение на растежа, което да подреди България измежду богатите страни в Европейски Съюз в обозримо бъдеще, са нужни и по-дълбоки промени и старания в идващите години, в това число:
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ