Казах на Дейвид Духовни, че го помня от петгодишна: Мария Бакалова
Вече можем да гледаме в Нетфликс Мария Бакалова в новия план на режисьора Джъд Апатоу, известен с комедиите си "Позабременяла ", "40-годишният девственик ", "Аз съм Хари Потър " и други Във кино лентата „ Балонът “ тя си партнира с Дейвид Духовни, Педро Паскал, Лесли Ман и Карен Гилън, а сюжетът наблюдава опитите на група артисти да завършат работата си по филм, до момента в който са сложени под карантина в хотел. Историята е въодушевена от действително появили се проблеми по време на фотосите на "Джурасик парк: Господство ". Мария Бакалова даде извънредно изявление пред Георги Тошев за предаването „ Преди обед “ по бТВ
По-уверена ли стана в тази една година, от когато живееш напълно в Америка?
В някои връзки може би станах по-уверена, в това да си поръчам кафе или да си повикам Убер, тъй като тук се опасявах и срамих, какво ще се случи или по какъв начин ще кажа нещо неверно. Ето в такива жинейски работи станах по-уверена. Може би станах и по-откровена, започнах да споделям с екипа ми, с който към този момент работя от година и половина. В началото имах извънреден почит към тях и се опасявах допустимо ли е да подвигна телефона, с цел да задам въпроси. Сега към този момент го върша и те безусловно ми станаха като семейство. От позиция на убеденост в специалността, не съм убедена…И не преставам да настоявам, че би трябвало да се провокираш, до момента в който си жив, да искаш повече, точно по този начин ще постигнеш и по-големи резултати.
Гледа ли към този момент „ Балонът “?
Да, гледах го. Смях се доста, това е много забавен мета филм, тъй като ние го снимахме в Англия, когато там беше най-големия локдаун. Това беше интервала тъкмо преди Оскарите, сред февруари и април. Аз имах съществени проблеми по какъв начин ще се придвижа от Англия до Америка, трябваше да минавам през едни тежки процедури, да върша съвещания с миграционни юристи. Точно тогава нямаше право да излезеш на разходка с повече от един човек в Англия. Ние бяхме може би към 30 артиста в този балон, всички артисти живеехме в еднакъв хотел. Той беше толкоз забавно преструктуриран, имаше едно малко шкафче-гардероб, което, личния състав отваряше, слагаше ти нещо, чукаха на вратата и ти си го дърпаше вътре. Това беше метода по който си взимаш нещата, които са ти нужни. Нямаше право даже да пиеш чай с някой на терен и беше извънредно необичайно. Филмът документира този интервал от време, за нас като артисти, както и каква е обстановката на терен. През този интервал всички се убедихме, че сложни времена без изкуство, са още по-трудни. В пандемия като тази, какво вършим? Слушаме музика, четем книги, гледаме филми или гледаме картини на велики художници в Интернет. Изкуството е храна за душата, другояче живота ни става празен… “Балонът “ проследва какво става, когато камерата спре и всичко зад завесите, това, което хората не виждат. И всичките тези комедийни и трагични моменти, през които ние актьорите прекосяваме.
Във кино лентата си партнираш с Дейвид Духовни?
Беше в действителност необикновено да се работи с него, огромен артист, който помня от времето, когато бях на 5 годинки. И му го споделих (смее се). Той е необикновен човек, музикант. Правеше музика за всички нас на терен.
Възможни ли са холивудски другарства?
Разбира се, че са вероятни. Щастлива съм да кажа, че голяма част от приятелите ми са тук в Ел Ей. Имам си моите близки обичани приятелки Мила и Мирена в България, а Юлиян Костов си го имам за цялостен живот, без значение къде се намира. С един от най-хубавите си другари сме комшии, живеем съвсем един до различен. И всеки ден му споделям: Пейтън, хайде да вървим да си вземем кафе. Една пък от най-близките ми познати тук е Джесика, тя ми е като по-голяма сестра. Възпитава по какъв начин да бъде мощна и самостоятелна жена и да си не отстъпвам позицията. Но несъмнено и доста хора от промишлеността станаха част от живота ми и съм извънредно щастлива. Имам възприятието, че в Холивуд в областта на изкуството, все по-рядко попадат неприятни хора. Те просто не се задържат в тази среда…
създател: СЛАВА
...
По-уверена ли стана в тази една година, от когато живееш напълно в Америка?
В някои връзки може би станах по-уверена, в това да си поръчам кафе или да си повикам Убер, тъй като тук се опасявах и срамих, какво ще се случи или по какъв начин ще кажа нещо неверно. Ето в такива жинейски работи станах по-уверена. Може би станах и по-откровена, започнах да споделям с екипа ми, с който към този момент работя от година и половина. В началото имах извънреден почит към тях и се опасявах допустимо ли е да подвигна телефона, с цел да задам въпроси. Сега към този момент го върша и те безусловно ми станаха като семейство. От позиция на убеденост в специалността, не съм убедена…И не преставам да настоявам, че би трябвало да се провокираш, до момента в който си жив, да искаш повече, точно по този начин ще постигнеш и по-големи резултати.
Гледа ли към този момент „ Балонът “?
Да, гледах го. Смях се доста, това е много забавен мета филм, тъй като ние го снимахме в Англия, когато там беше най-големия локдаун. Това беше интервала тъкмо преди Оскарите, сред февруари и април. Аз имах съществени проблеми по какъв начин ще се придвижа от Англия до Америка, трябваше да минавам през едни тежки процедури, да върша съвещания с миграционни юристи. Точно тогава нямаше право да излезеш на разходка с повече от един човек в Англия. Ние бяхме може би към 30 артиста в този балон, всички артисти живеехме в еднакъв хотел. Той беше толкоз забавно преструктуриран, имаше едно малко шкафче-гардероб, което, личния състав отваряше, слагаше ти нещо, чукаха на вратата и ти си го дърпаше вътре. Това беше метода по който си взимаш нещата, които са ти нужни. Нямаше право даже да пиеш чай с някой на терен и беше извънредно необичайно. Филмът документира този интервал от време, за нас като артисти, както и каква е обстановката на терен. През този интервал всички се убедихме, че сложни времена без изкуство, са още по-трудни. В пандемия като тази, какво вършим? Слушаме музика, четем книги, гледаме филми или гледаме картини на велики художници в Интернет. Изкуството е храна за душата, другояче живота ни става празен… “Балонът “ проследва какво става, когато камерата спре и всичко зад завесите, това, което хората не виждат. И всичките тези комедийни и трагични моменти, през които ние актьорите прекосяваме.
Във кино лентата си партнираш с Дейвид Духовни?
Беше в действителност необикновено да се работи с него, огромен артист, който помня от времето, когато бях на 5 годинки. И му го споделих (смее се). Той е необикновен човек, музикант. Правеше музика за всички нас на терен.
Възможни ли са холивудски другарства?
Разбира се, че са вероятни. Щастлива съм да кажа, че голяма част от приятелите ми са тук в Ел Ей. Имам си моите близки обичани приятелки Мила и Мирена в България, а Юлиян Костов си го имам за цялостен живот, без значение къде се намира. С един от най-хубавите си другари сме комшии, живеем съвсем един до различен. И всеки ден му споделям: Пейтън, хайде да вървим да си вземем кафе. Една пък от най-близките ми познати тук е Джесика, тя ми е като по-голяма сестра. Възпитава по какъв начин да бъде мощна и самостоятелна жена и да си не отстъпвам позицията. Но несъмнено и доста хора от промишлеността станаха част от живота ми и съм извънредно щастлива. Имам възприятието, че в Холивуд в областта на изкуството, все по-рядко попадат неприятни хора. Те просто не се задържат в тази среда…
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ