Вече месеци наред само чуваме приказки в духа на добрите

Вече месеци наред единствено чуваме приказки в духа на положителните планове - да седнем, пък да поговорим, пък да се прегърнем, но не съвсем… Защото ние сме чисти, ония са неприятни. Ние сме прави, ония бъркат. Защото идват локалните избори и ха някой е споделил нещо съответно и напълно в действителност, ха се е дал прошка с някое друго властово място наесен. 

 

Мантрите за отговорността и високия морал ми идват допълнително. Говори се за някакво излизане от политическата логичност в името на националните цели, до момента в който в това време логиката отсъства в главите на всички ония 240 и техните ръководители отвън Народното събрание, скрити из Сараи, в Банкя, зад кулиси и под дърво и камък. Чуват се по едно и също време заклинания, само че на места се протягат ръце и целокупното население се чуди - това в този момент следващ номер ли е, за глупави ли ни считат, или в действителност нищо няма никакво значение. 

 

Ами не знам. А тези, които знаят, сега си връзват гащите, с цел да може хем да се наведат и да бръкнат в кацата с мед со време, хем да излязат чисти от водата. 

 

Гади ми се. И за жалост няма лекарство против тези признаци, което да е надалеч от терминалите на летището. 

“Когато си отиват отвратените, остават отвратителните ”, Радой Ралин

 

Не знам имам ли различен избор.

 

Джесика Вълчева