Пострадалият не е починал на място. Той е откаран в

Пострадалият не е умрял на място. Той е откаран в болница, само че е умрял на идващия ден по време на интервенция, която организмът му не е издържал.

 

Заподозреният 20-годишен мъж е бил арестуван, а след това съдът му е наложил мярка за неотклонение „ домакински арест “ с електронна гривна.

 

В петък в центъра на Бистрица десетки поданици се събраха на митинг против наложената мярка. Хората показаха опасения, че може да не бъде наложено заслужено и дейно наказване.

Близък на починалия описа, че има видеозаписи от охранителни камери и очевидци на удара. По думите му 20-годишният е направил признания, като е декларирал, че е блъснал жертвата единствено един път. Същият очевидец твърди, че мъжът е бил арестуван при опит да напусне страната с автомобил чартърен.

 

Очевидец на случилото се съобщи, че е видял по какъв начин автомобил стопира, след което сред двамата мъже поражда физически конфликт. По думите му всичко се е развило извънредно бързо и пред очите на голям брой хора.

 

Според съдебно-медицинската експертиза гибелта е настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна контузия, получена след удари в лицето, рухване обратно и удар в тила.

 

Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд е приела, че домашният арест е подобаваща мярка, защото на този стадий става дума за причиняване на гибел по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена лека телесна щета. Обвиняемият е млад и неосъждан. При доказване на обвиняването оптималното наказване е до пет години отнемане от независимост.

В този случай обществото вижда лицето, името и историята на жертвата. Знае кой е бил той, по какъв начин е живял и по какъв начин е умрял. В същото време самоличността на евентуалния причинител остава изцяло скрита.

 

Това слага разумния въпрос: за какво публичността важи единствено за мъртвия, а не и за индивида, упрекнат, че е предизвикал гибелта му?

 

Презумпцията за непорочност е главен принцип на правото. Но тя не значи цялостна анонимност, изключително когато става дума за тежко публично значимо закононарушение, осъществено на обществено място и с съдбовен край. Липсата на изясненост за самоличността на обвинения ускорява чувството за неравномерен стандарт – жертвата е изложена пред обществото, а евентуалният причинител остава предпазен.

 

Именно тази асиметрия поражда публично напрежение, съмнение и митинги. Хората не търсят линч, а изясненост, бистрота и убеденост, че законът важи еднообразно за всички.